Предлага се преосмисляне на тристълбовия осигурителен модел в България, като в дългосрочен план може да бъде поставено под съмнение и съществуването на частните пенсионни фондове. Това каза в ефира на Дарик председателят на социалната парламентарна комисия Хасан Адемов.
Бившият социален министър коментира постигнатите вчера договорености между правителството и синдикатите. Сред тях е идеята - осигуряващите се за втора пенсия от догодина да имат право на избор дали вноските им да постъпват в универсален пенсионен фонд, както е в момента, или в НОИ. По думите на д-р Адемов тази стъпка е достатъчно сериозна, за да бъде приета „на коляно" и без широка дискусия.
Хасан Адемов изрази резервите на ДПС към планираното увеличение на стажа за пенсия догодина с 4 месеца, на фона на замръзяването на възрастта. В предаването на Дарик „Междуредие" бившият социален министър отговори на въпроси, свързани с договорените дни преди края на годината промени в осигурителната система, както и дали се прави опит за вид „национализация" на част от парите в частните пенсионни фондове.
Чуйте интервюто с Хасан Адемов
Би било по-добре в рамките на тристранния диалог да се взимат такива решения и не само със социалните партньори, а и с участниците в тази система като цяло, имам предвид Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, естествено и работодателите, които са част от тристранния диалог. Но това е само едната страна на въпроса, защото тук става въпрос за текстове, които ще трябва след това да бъдат приети от НС. България е парламентарна република, добре е да има такива споразумения, но те трябва да бъдат подкрепени от политиците - иначе може да си останат само споразумения.
Какво означава запазване на статуквото в този му вид за пенсионната система, за НОИ?
От гледна точка на фискалните ефекти, едва ли има някакво съществено значение, защото тук отварям една скоба - ако възрастта спира да расте до края на март или до края на следващата година, вариантите са различни, разбира се. Но при всички положения става въпрос за един ефект между 18 и 19 млн. лева по-малко пари ще влязат в НОИ, в бюджета на ДОО. Като имаме предвид грамадните размери на дефицитите тази сума разбира се е незначителна.
Но тук трябва да отбележим, че не спира нарастването на стажа - с четири месеца се расте стажът. Лично аз и нашата ПГ имаме известни резерви, защото едно такова увеличение - знаем, че стажът е основен елемент от формулата за изчисляване размера на пенсиите и колкото повече стаж имаш, толкова възможността да получиш по-голям размер на пенсията е по-голям. Но в ситуация, в която над 135 000 са безработните на възраст над 50 години, задължително една такава мярка трябва да бъде съпроводена с мерки на пазара на труда за подпомагане и от страна на Националния план за действие по заетостта и от страна на европейски програми, от националния бюджет за заетостта на тази категория граждани. Защото основният проблем е, че тези хора никой не ги наема на работа, не са толкова атрактивни на пазара на труда.
Т.е. тази мярка не е съвсем безусловна, според мен тя трябва да бъде придружена и от едно чувствително увеличаване на размера на средствата по Националния план по заетостта, които за поредна година са 73 млн. лв. В противен случай пак ще бъдем изправени през ситуацията - хората неа могат да се пенсионират, защото няма къде да работят и няма как да придобият този стаж и отиват в социалното подпомагане.
И се въртим в кръг.
Още нещо важно - по отношение на възрастта това предложение /бел. ред. За замразяване на възрастта/ не е предложение, което дискредитира осигурителния модел или някакъв антиевропейски подход. Защото ако в Европа средната възраст за пенсиониране е около 63 години, в България тя е 61 години и два месеца, говоря за всички категории като цяло.
При нас големият проблем е, че има група осигурени лица, които се пенсионират при облекчен режим - без възраст, само със стаж. Те са около 150 хиляди души, които са едно голяма част от хората, които се пенсионират по-рано и така свалят тази обща възраст. Търсенето на мерки единствено и само в увеличаването на възрастта за трета категория, натоварва едно поколение, което вече трудно издържа на това предизвикателство.
Сериозно усещане за несправедливост създава това, освен това го отнасят наистина хората, работещи трета категория труд?
Да. Единствено и само те носят тежестта. Без мерки на входа на системата за увеличаване на приходите, без по-голям ръст на икономиката, а не този, който е заложен за следващата година, без повече инвестиции и без стимулиране на факторите на растежа, като един от тях е потреблението. Знаете, че една голяма част от социалните плащания замръзват през следващата година, което означава, че при липса на подоходна политика и при положение, че следващата година се предвиждат само 900 заети повече - това число е записано към мотивите на проектобюджета на ДОО, няма как да разчитаме на повече постъпления в осигурителните фондове и оттам на по-високи нива на социална защита. Т.е. социалните трансфери, които се превеждат в момента са недостатъчно ефективни.
Оптимист ли сте обаче, че до три месеца ще има яснота и трайно решение, една хронограма, както вие я наричате е нужна на страната? Защото постоянно отлагаме, размразяваме и отново замразяваме - така проблемите стоят, а не се решават?
Никога отлагането на който и да е въпрос не е част от решението на проблема, а е нещо съвсем различно - практиката го показва. От друга страна експертизата по всички тези въпроси и няма какво да се добави. Каквото и да мислим допълнително, няма какво да се добави извън тези варианти, които бяха финализирани от служебния кабинет и бяха обсъдени и през 2013 и през 2014 г.
Въпросът е да се потърси политическо съгласие между онзи вариант, който ще доведе до финансова стабилност на системата в дългосрочен план и до подобряване на адекватността на пенсиите. Защото най-големият проблем е че всички тези мерки, които се предлагат не водят до по-голям размер на пенсиите. И няма как да доведат, след като няма повече постъпления.
Нито до по-голяма справедливост, защото вътре диспропорциите са...
Усещането за справедливост е трудно накърнено. За съжаление оттук нататък верни и точни решения трудно могат да се намерят. Може би, аз използвам един такъм израз, по-малко грешни решения ако изберем, ще бъде в достатъчна степен възстановено усещането за справедливост.
А какво се гони, какъв ефект се гони с това решение - от догодина тези, които се осигуряват за втора пенсия да избират дали да го правят в универсален пенсионен фонд, т.е. в частните фондове или вноските им да отиват само в НОИ? Възможно ли е това, коментирано ли е в НС?
Не, това е нова идея. Но тя не е нова в европейски мащаб в системата на социалното осигуряване, защото подобни неща са свършени вече в Унгария и в Полша. Но за България това е ново предложение и това е изключително сериозно предизвикателство. Защото едно такова стратегическо решение, което преосмисля философията на осигурителния модел в България - тристълбовия модел, като частните пенсионни фондове се поставят в конкуренция с държавното обществено осигуряване, със солидарния стълб, а те са различни по характер.
Солидарният стълб е разходопокривен, той се подпомага и от държавата - знаете за прословутия трансфер от 12 процента върху всички осигурителни вноски. Това са 2 700 млн. лв. годишно от държавния бюджет към ДОО. Т.е. тази система е разходопокривна, докато частните пенсионни фондове разчитат на капиталов елемент. Там се разчита на доходност и тя през последните две години е 6 процента - това е по информация на Комисията за финансов надзор. Тук доходността е значително по-голяма примерно от доходността в банките.
Не на последно място, едно такова решение поставя под изключително съмнение в дългосрочен план съществуването на частните пенсионни фондове. Тук отварям още една скоба и казвам, че все още не съм започнат с конкретните текстове. Правото на избор - дали да се осигуряваш в частен фонд, по индивидуални партиди, на капиталов принцип или в солидарния стълб, разбира се че е демократично право. Но то някак си създава усещането, че се заобикаля онова решение от 2011 г. на КС....
За онова решение за „национализацията" ли говорим?
За национализацията говорим, да, защото има още една много съществена добавка - всеки, които има пари в частни фондове, може да реши да ги прехвърли в солидарния стълб. Това означава, че оттук нататък тези пари остават там, не могат повече да се движат.
Това означава, че при едно такова решение - ако хипотетично една голяма част от осигурените в частни пенсионни фондове, те са 4 милиона и 200 хиляди души към края на септември тази година. Ако примерно един милион или два милиона от тях, не дай боже всички ако си прехвърлят парите активите в ДОО, тогава ще има едно сериозно сътресение на капиталовите пазари. Защото една голяма част от тези пари са инвестирани в активи, които са част от българската икономика и не на последно място част от държавните ценни книжа, до 50 процента по закон са инвестиции в ДЦК. Големият проблем е, че ако се пристъпи към тази мярка, за която се говори, някой трябва да поеме отговорността за това, което би се случило на капиталовите пазари.
Може да има сериозни трусове казвате, отделно може да има атака срещу едно такова решение, ако то бъде възприето като вид национализация на част от средствата в частните фондове?
Разбира се има проблеми и с процедурата, защото цялата тази философия, която според мен е стратегически конструирана, този законодателен конструкт има своите проблеми и с Конституцията, защото тази философия не е разгледана на първо четене. На първо четене, което мина, при обсъждането на проектобюджета на Държавното обществено осигуряване, тази дискусия не е водена. Тези текстове се предлагат сега само на второ четене. Вносителите на тези предложения трябва да отговарят за какво точно иде реч, защото този подход не е прозрачен и ясен.
Но има нещо друго - философията на тристълбовия модел има за крайна цел да достигне една ефективност между 75-80 процента, ако се използват трите стълба. Този модел не е инициатива на този или онзи, а по предложение на МВФ в края на 1999 г. Идеята е държавното обществено осигуряване, пенсията от него да бъде надградена със средствата от втория и третия стълб.
И ако тази философия бъде преосмислена - тя разбира се, че може да бъде преосмислена, но това изисква една широка дискусия, един сериозен дебат с участие на обществото като цяло и на всички заинтересовани. А така между две четения, "на коляно" както се казва, повтаряме стила на небезизвестния бивш финансов министър Дянков.
