Днес премина третият Консултативен съвет. Не беше толкова горещо, колкото вчера. Все още има навици, които трябва да бъдат овладени, в т.ч. и от мен. Това заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев след Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство.
На дневен ред са и промените в стратегическия план. Колегите участваха активно и изявиха желание да се пусне същата проверка от магазина до полето и за плодовете, и за зеленчуците.
Заместник-министърът на земеделието Александър Йоцев каза от своя страна, че проведеният Консултативен съвет е дал един допълнителен акцент, който така или иначе е зададен на стратегическия план, а именно подпомагането на конкретните насоки, които са зададени от парламента – месо, мляко, плодове и зеленчуци. "В диалога, който имахме със зеленчукопроизводителите и плодопроизводителите, също и преработватели, зададохме доста интересни въпроси.Естествено, това ще доведе до промени, които ще отразим в стратегическия план", отбеляза той и посочи, че са поканили представители по цялата хранителна верига, за да може проблемите на едните да се чуят от другите и така да се стигне до някакви по-разумни решения.
Вътев: Нямаме право да разследваме картел при млеката, можем само да проверим разпределянето на ДДС
Владимир Иванов, председател на Държавна комисия по стокови борси и тържища, подчерта, че една от най-големите ползи е, че трябва да се разбере, че трябва да има еднакви правила и да се прекратяват недобри практики, които се прилагат в държавата, свързани с документооборота. „Това е може би началото на едно ново взаимодействие, на един нов диалог и разговор между производителите и държавата, защото проблемът е общ", добави той и уточни, че добрата и работеща система ще се случи чрез прозрачни взаимодействия.
Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите, отбеляза, че решаването на проблемите и промените в стратегическия план на България са най-важни и всички ще работят в тази насока. „Знаем, че месец август е малко бавен и отпускарски, но ние и в момента работим за следващите 7 г. както за нас персонално като браншови представители на своите членове, така и за цялото министерство и неговата политика", каза още той.
Доц. д-р Сава Табаков от Аграрния университет посочи, че за първи път има съгласие за това, че държавата трябва да започне да прилага определени политики и целенасочено да организира производството чрез тях и подпомагането. „Мисля, че този Консултативен съвет проява мъдрост към настоящия момент, и също така мисля, че перспективите ще бъдат добри за нашето овощарство", допълни той.
Иван Кабуров, зеленчукопроизводител, каза, че днешната среща е била много градивна и е дала основата за развитието на българското зеленчукопроизводство и създаване на организации на производителите с цел проследяемост на произведената продукция от производителя до крайния потребител. „Това показва една ангажираност на министерството и пряко на министъра на земеделието за сигурността на потребителите, за здравето на нас и на децата, които ние отглеждаме, затова приветствам идеята. Аз и моите колеги смятаме да помагаме с идеи, с действия и с всичко останало, което е нужно от наша страна", добави той.
Министърът на земеделието обясни, че на практика всички участници до момента са подбирани от дирекциите. „Ние дори не знаем кой е поканен. Казахме, че искаме всички сдружения, асоциации, а и добри примери - индивидуални производители, също са добре дошли. В края на краищата ние не решаваме проблема на една браншова организация. Ние търсим решение на проблемите по всички агрохранителни вериги на отделните сектори", категоричен е той и уточни, че никой не знае колко са браншовите организации в държавата. Вътев добави, че искат реалните производители да участват в този съвет, а не виртуални.
„Как се прави стратегия без пазарен анализ? Липсва пазарен анализ, който спешно трябва да се направи сега, да видим къде се намираме спрямо внос на продукти. Г-н Владимир Иванов сподели, че към този момент 40% са българските плодове и зеленчуци, 60% са вносните. Аз мисля, че това е много притеснително", заяви земеделският министър, като подчерта, че целта би трябвало да бъде догодина това съотношение да е 50/50.
Вътев посочи, че целите за подобряване на публичното производство трябва да се случат чрез реализацията на пазара и чрез достигането до трапезата на потребителите. Той съобщи, че доста активно се работи по промените в стратегическия план. „Ние трябва да сме готови с една част от тях още към средата на септември, с друга част до края на декември, но има такива, които изискват съгласуване, и ние трябва до края на септември да сме напълно готови с всичко, защото одобрението от Европейската комисия изисква 3 месеца", обясни още той.
Министърът на земеделието коментира дали можем да очакваме мораториум за внос на плодове и зеленчуци от страни, които са извън ЕС, като Турция, Северна Македония. „Вероятно може, но това е предмет на доста по-сериозни анализи и търговски взаимоотношения, защото в същото време не трябва и да си разваляме отношението с тези, които досега внасят. А и другият въпрос е ние дали сме в състояние 100% да си задоволим потреблението с тези 60%, които влизат сега. Аз мисля, че ние не сме готови за такова нещо", отбеляза Вътев.
Според него оттук нататък каквито и стратегии да се правят в земеделието, трябва да се правят на базата на дългосрочни прогнози за изменение на климата.
На дневен ред са и промените в стратегическия план. Колегите участваха активно и изявиха желание да се пусне същата проверка от магазина до полето и за плодовете, и за зеленчуците.
Заместник-министърът на земеделието Александър Йоцев каза от своя страна, че проведеният Консултативен съвет е дал един допълнителен акцент, който така или иначе е зададен на стратегическия план, а именно подпомагането на конкретните насоки, които са зададени от парламента – месо, мляко, плодове и зеленчуци. "В диалога, който имахме със зеленчукопроизводителите и плодопроизводителите, също и преработватели, зададохме доста интересни въпроси.Естествено, това ще доведе до промени, които ще отразим в стратегическия план", отбеляза той и посочи, че са поканили представители по цялата хранителна верига, за да може проблемите на едните да се чуят от другите и така да се стигне до някакви по-разумни решения.
Вътев: Нямаме право да разследваме картел при млеката, можем само да проверим разпределянето на ДДС
Владимир Иванов, председател на Държавна комисия по стокови борси и тържища, подчерта, че една от най-големите ползи е, че трябва да се разбере, че трябва да има еднакви правила и да се прекратяват недобри практики, които се прилагат в държавата, свързани с документооборота. „Това е може би началото на едно ново взаимодействие, на един нов диалог и разговор между производителите и държавата, защото проблемът е общ", добави той и уточни, че добрата и работеща система ще се случи чрез прозрачни взаимодействия.
Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите, отбеляза, че решаването на проблемите и промените в стратегическия план на България са най-важни и всички ще работят в тази насока. „Знаем, че месец август е малко бавен и отпускарски, но ние и в момента работим за следващите 7 г. както за нас персонално като браншови представители на своите членове, така и за цялото министерство и неговата политика", каза още той.
Доц. д-р Сава Табаков от Аграрния университет посочи, че за първи път има съгласие за това, че държавата трябва да започне да прилага определени политики и целенасочено да организира производството чрез тях и подпомагането. „Мисля, че този Консултативен съвет проява мъдрост към настоящия момент, и също така мисля, че перспективите ще бъдат добри за нашето овощарство", допълни той.
Иван Кабуров, зеленчукопроизводител, каза, че днешната среща е била много градивна и е дала основата за развитието на българското зеленчукопроизводство и създаване на организации на производителите с цел проследяемост на произведената продукция от производителя до крайния потребител. „Това показва една ангажираност на министерството и пряко на министъра на земеделието за сигурността на потребителите, за здравето на нас и на децата, които ние отглеждаме, затова приветствам идеята. Аз и моите колеги смятаме да помагаме с идеи, с действия и с всичко останало, което е нужно от наша страна", добави той.
Министърът на земеделието обясни, че на практика всички участници до момента са подбирани от дирекциите. „Ние дори не знаем кой е поканен. Казахме, че искаме всички сдружения, асоциации, а и добри примери - индивидуални производители, също са добре дошли. В края на краищата ние не решаваме проблема на една браншова организация. Ние търсим решение на проблемите по всички агрохранителни вериги на отделните сектори", категоричен е той и уточни, че никой не знае колко са браншовите организации в държавата. Вътев добави, че искат реалните производители да участват в този съвет, а не виртуални.
„Как се прави стратегия без пазарен анализ? Липсва пазарен анализ, който спешно трябва да се направи сега, да видим къде се намираме спрямо внос на продукти. Г-н Владимир Иванов сподели, че към този момент 40% са българските плодове и зеленчуци, 60% са вносните. Аз мисля, че това е много притеснително", заяви земеделският министър, като подчерта, че целта би трябвало да бъде догодина това съотношение да е 50/50.
Вътев посочи, че целите за подобряване на публичното производство трябва да се случат чрез реализацията на пазара и чрез достигането до трапезата на потребителите. Той съобщи, че доста активно се работи по промените в стратегическия план. „Ние трябва да сме готови с една част от тях още към средата на септември, с друга част до края на декември, но има такива, които изискват съгласуване, и ние трябва до края на септември да сме напълно готови с всичко, защото одобрението от Европейската комисия изисква 3 месеца", обясни още той.
Министърът на земеделието коментира дали можем да очакваме мораториум за внос на плодове и зеленчуци от страни, които са извън ЕС, като Турция, Северна Македония. „Вероятно може, но това е предмет на доста по-сериозни анализи и търговски взаимоотношения, защото в същото време не трябва и да си разваляме отношението с тези, които досега внасят. А и другият въпрос е ние дали сме в състояние 100% да си задоволим потреблението с тези 60%, които влизат сега. Аз мисля, че ние не сме готови за такова нещо", отбеляза Вътев.
Според него оттук нататък каквито и стратегии да се правят в земеделието, трябва да се правят на базата на дългосрочни прогнози за изменение на климата.
