След приемането на еврото стандартът на живот в Хърватия се повиши. Това каза управителят на Хърватската народна банка Борис Вуйчи след извънредното заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната, проведено у нас.
"Хърватия е една сравнително малка икономика, така че за нас бе важно да намалим риска от валутния обмен. Преди присъединяването ни към еврозоната нашият чуждестранен дълг растеше с 12% от БВП - това е към декември 2020 година, а след това през март това ниво бе 0,7%. Спадът доведе до повишаване на рейтингите на Хърватия с 2 до 3 степени. Това се случи след решението на Хърватия да се присъедини към еврозоната", допълни той.
По думите му разходите за кредитиране са спаднали.
Петков: Цените в Хърватия не са се покачили заради вкарването на еврото
"През 2023 година бяха генерирани 160 милиона от транзакции за домакинствата - това са такси за банковия обмен. Като част от еврозоната Хърватия е в по-малка степен склонна и податлива на кризи - при нас има много по-голяма устойчивост и по-стбилни цени, което прави страната ни по-привлекателна за инвеститори", категоричен бе Вуйчи.
Той отбеляза, че най-трудният от критериите за Хърватия е бил свързан с инфлацията.
"Инфлацията трябва да е равна на средното ниво на трите държави с най-ниска инфлация, плюс 1,5 пункта. Ние бяхме малко над средното ниво на ЕС", добави управителят на Хърватската народна банка.
Вуйчич открои и промените в законите, както и преобразуването на кредити и депозити. "Това е огромен по мащаб проект, който трябаше да изпълним", каза той и добави, че промяната на парите в брой също е изисквала доста сериозни усилия.
Според шефа на Българската народна банка Димитър Радев Хърватия е успяла да стане много бързо фиктивен член на еврозоната през 2023 г. "Ние тогава влезнахме в един много непродуктивен политически период. Това, че имаме редовно правителство даде възможност този процес да бъде възобновен - важен е политическият фактор. На второ място са икономическите фактори", допълни той.
Като заключение Кирил Петков отбеляза, че опорката на "Възраждане", че цените ще се качат след приемане на еврото са били "разбити на пух и прах". "Всичките лъжи, че цените ще се удвоят - са просто фалшиви новини. ", заяви Петков.
В заседанието участва и финансовият министър Асен Василев, както и шефът на Българската народна банка Димитър Радев.
"Хърватия е една сравнително малка икономика, така че за нас бе важно да намалим риска от валутния обмен. Преди присъединяването ни към еврозоната нашият чуждестранен дълг растеше с 12% от БВП - това е към декември 2020 година, а след това през март това ниво бе 0,7%. Спадът доведе до повишаване на рейтингите на Хърватия с 2 до 3 степени. Това се случи след решението на Хърватия да се присъедини към еврозоната", допълни той.
По думите му разходите за кредитиране са спаднали.
Петков: Цените в Хърватия не са се покачили заради вкарването на еврото
"През 2023 година бяха генерирани 160 милиона от транзакции за домакинствата - това са такси за банковия обмен. Като част от еврозоната Хърватия е в по-малка степен склонна и податлива на кризи - при нас има много по-голяма устойчивост и по-стбилни цени, което прави страната ни по-привлекателна за инвеститори", категоричен бе Вуйчи.
Той отбеляза, че най-трудният от критериите за Хърватия е бил свързан с инфлацията.
"Инфлацията трябва да е равна на средното ниво на трите държави с най-ниска инфлация, плюс 1,5 пункта. Ние бяхме малко над средното ниво на ЕС", добави управителят на Хърватската народна банка.
Вуйчич открои и промените в законите, както и преобразуването на кредити и депозити. "Това е огромен по мащаб проект, който трябаше да изпълним", каза той и добави, че промяната на парите в брой също е изисквала доста сериозни усилия.
Според шефа на Българската народна банка Димитър Радев Хърватия е успяла да стане много бързо фиктивен член на еврозоната през 2023 г. "Ние тогава влезнахме в един много непродуктивен политически период. Това, че имаме редовно правителство даде възможност този процес да бъде възобновен - важен е политическият фактор. На второ място са икономическите фактори", допълни той.
Като заключение Кирил Петков отбеляза, че опорката на "Възраждане", че цените ще се качат след приемане на еврото са били "разбити на пух и прах". "Всичките лъжи, че цените ще се удвоят - са просто фалшиви новини. ", заяви Петков.
В заседанието участва и финансовият министър Асен Василев, както и шефът на Българската народна банка Димитър Радев.
