ВАС остави без разглеждане жалба против указанията на прокуратурата за контрол при прилагането на специални разузнавателни средства, съобщиха от съда.
Тричленен състав на Върховния административен съд остави без разглеждане жалба на физическо лице против Указание за задълженията на органите на прокуратурата при осъществяване на правомощията на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС). Те са били утвърдени със заповед на главния прокурор от 2015 г., а със заповед от 2019 г. са били изменени и допълнени.
Жалбоподателят твърди пред ВАС, че вследствие на негов сигнал, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е извършило проверка дали спрямо него лично са прилагани неправомерно специални разузнавателни средства. В жалбата си пише, че издаденото указание е попречило на НБКСРС да извърши пълна, всестранна и обективна проверка в рамките на законовите си правомощия.
Гешев предупреди за усложнения със СРС-тата при закриването на спецправосъдието
Върховните магистрати приемат, че жалбата е недопустима.
Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване съгласно което, обжалваеми са всички административни актове, но при задължителното условие – да е налице пряк и непосредствен интерес от обжалване. Съдът следи служебно дали такъв интерес е налице, като преценката се извършва конкретно за всеки случай с оглед на данните по делото. Липсата на тази законова предпоставка обуславя недопустимост на производството пред съда.
Правото на съдебна защита възниква тогава, когато е налице засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси или обременяване със задължения. Оспореното указание нито пряко отнема права, нито създава задължения за жалбоподателя. При положение, че текстът на указанието в нито една част не рефлектира пряко и негативно в правната сфера на жалбоподателя, то за него не възниква процесуално право на оспорване.
Оспореният акт е указание, прието със заповед на главния прокурор, в съответствие с правомощията му, залегнали в Закона за съдебната власт. С него главният прокурор е създал правила за поведение, отнасящи се до подчинените му органи и длъжностни лица в системата на Прокуратурата при осъществяване на правомощията на НБКСРС.
С указанието се създават задължения за административните ръководители на прокуратурите и Националната следствена служба, техните заместници, прокурорите и следователите, както и за служителите на администрацията на ПРБ, които осъществяват функции по Закона за защита на класифицираната информация. Целта е да се създадат необходимите условия за безпрепятственото упражняване на законовите правомощия от страна на НБКСРС.
Указанието е акт с вътрешнослужебен характер и има юридическа сила и действие единствено за органите и длъжностните лица, които се намират в йерархическа подчиненост спрямо издателя на акта. Следователно оспорването е недопустимо поради липса на годен за обжалване подзаконов нормативен административен акт.
Определението по административното дело може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.
Тричленен състав на Върховния административен съд остави без разглеждане жалба на физическо лице против Указание за задълженията на органите на прокуратурата при осъществяване на правомощията на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС). Те са били утвърдени със заповед на главния прокурор от 2015 г., а със заповед от 2019 г. са били изменени и допълнени.
Жалбоподателят твърди пред ВАС, че вследствие на негов сигнал, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е извършило проверка дали спрямо него лично са прилагани неправомерно специални разузнавателни средства. В жалбата си пише, че издаденото указание е попречило на НБКСРС да извърши пълна, всестранна и обективна проверка в рамките на законовите си правомощия.
Гешев предупреди за усложнения със СРС-тата при закриването на спецправосъдието
Върховните магистрати приемат, че жалбата е недопустима.
Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване съгласно което, обжалваеми са всички административни актове, но при задължителното условие – да е налице пряк и непосредствен интерес от обжалване. Съдът следи служебно дали такъв интерес е налице, като преценката се извършва конкретно за всеки случай с оглед на данните по делото. Липсата на тази законова предпоставка обуславя недопустимост на производството пред съда.
Правото на съдебна защита възниква тогава, когато е налице засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси или обременяване със задължения. Оспореното указание нито пряко отнема права, нито създава задължения за жалбоподателя. При положение, че текстът на указанието в нито една част не рефлектира пряко и негативно в правната сфера на жалбоподателя, то за него не възниква процесуално право на оспорване.
Оспореният акт е указание, прието със заповед на главния прокурор, в съответствие с правомощията му, залегнали в Закона за съдебната власт. С него главният прокурор е създал правила за поведение, отнасящи се до подчинените му органи и длъжностни лица в системата на Прокуратурата при осъществяване на правомощията на НБКСРС.
С указанието се създават задължения за административните ръководители на прокуратурите и Националната следствена служба, техните заместници, прокурорите и следователите, както и за служителите на администрацията на ПРБ, които осъществяват функции по Закона за защита на класифицираната информация. Целта е да се създадат необходимите условия за безпрепятственото упражняване на законовите правомощия от страна на НБКСРС.
Указанието е акт с вътрешнослужебен характер и има юридическа сила и действие единствено за органите и длъжностните лица, които се намират в йерархическа подчиненост спрямо издателя на акта. Следователно оспорването е недопустимо поради липса на годен за обжалване подзаконов нормативен административен акт.
Определението по административното дело може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.
