В България случаите на възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ) нарастват значително, алармират лекарите от Клиниката по Гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, която е и водещ за страната център за диагностика и лечение на възпалителни чревни заболявания. С термина ВЧЗ се означават група заболявания на храносмилателния тракт, най-разпространени от които са болест на Крон (БК) и улцерозен колит (УК).
Според Европейски и световни епидемиологични данни между 12 и 20 000 би трябвало да е броят на засегнатите от болест на Крон и Улцерозен колит у нас, но много малка част от тях се лекуват. Точният брой на засегнатите е неизвестен, тъй като България, е от малкото страни в Европейския съюз, все още без работещ регистър на двете заболявания. Това отчитат специалистите в навечерието на Световния ден на възпалителните чревни заболявания, който отбелязваме на 19 май. От болницата акцентират върху основните проблеми, свързани със заболяването у нас:
През 2019 г. година, по инициатива на Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и Българската Лекарска Организация за Възпалителни Заболявания на Червата (БЛАВЗЧ) се регистрира първия Център и постоянно действаща работна група за регистрация на пациенти с ВЧЗ в рамките на Единен Европейски Регистър към Европейската Крон и Колит Организация. Идеята е изоставането в тази област да бъде преодоляно, като работната група регистрирайки пациентите в готовата платформа на Европейския регистър, може да използва същата платформа и да обособи Национален регистър. Три години по-късно обаче има регистрирани само три центъра в тази работна група и са въведени само около 300 пациенти, повечето от които лекуващи се в ИСУЛ, въпреки че у нас има поне още 8 големи центъра в които тези болни се лекуват. „Това ни пречи да установим точно броя на заболелите, да проследим диагностичния процес и тяхното лечение, да анализираме кои са най-засегнатите групи и съответно да им обърнем внимание“, обяснява проф. Пламен Пенчев, началник на отделение в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и администратор на постоянната работна група за регистрация на ВЧЗ. Той дава за пример Словения – страна с три пъти по-малко население от България, която вече има в регистъра си над 2000 човека и то по време на пандемията от COVID-19. Дори Гърция, която беше след нас в началото, сега е доста пред нашата страна.
Болестта на Крон и Улцерозният колит са имуномедиирани заболявания, които засягат основно млади, активни хора между 15 и 35 години. Нелечими са, но има голямо значение ранната диагноза и редовното проследяване на болестта. Без това могат да настъпят сериозни усложнения, които са инвалидизиращи и дори животозастрашаващи в някои случаи. Поставянето на диагнозата е трудно – изисква се посещение в специализиран център.
„В момента действаме реактивно, а не проактивно, каквато е световната тенденция. Ако имаме национален регистър ще знаем при коя група има най-голям риск болестта да протича затегнато и да предотвратим това със съответното съвременно лечение. Ще можем да си планираме ресурсите“, коментира проф. Пенчев, който е член на Европейската Крон и Колит Организация и секретар на БЛАВЧЗ. Именно ресурсите са един от големите проблеми при тези болести. Тъй като терапията е скъпа и се изписва със специални протоколи, отпускането й отнема средно 2 месеца. „Това е време, употребено не за лечението на пациента, а за преодоляване на различни бюрократични пречки. Ако пациентът не е в тежко състояние, това забавяне не е фатално, но „системата“ засега не различава много тежки от по-малко тежки пациенти – процедурата е една и съща. И тогава започваме да се молим къде ли не, за да осигурим лекарство докато се придвижат документите“, разказва популярният гастроентеролог. Той обяснява, че положението е станало особено тежко покрай пандемията, която до скоро държеше пациентите вкъщи и дава пример с жена, която се налага за втори път да бъде спасена: „Дамата беше в пълна ремисия преди пандемията. При първия пристъп прекара три месеца в клиниката, за да успеем да спасим живота ѝ и червото ѝ от резекция. Сега отново идва с толкова тежък тласък, колкото беше преди 3 години. И започваме да се борим отначало...„
Защо се повишават случаите на болест на Крон и Улцерозен колит?
Според проф. Пенчев причината е, че все повече живеем по западен модел. „Тази болест най-често засяга цивилизованите народи, които живеят на Запад и на Север. Свързана е с начина на живот, със стреса, с начина на хранене, с това, че храните съдържат все повече Е-та. Има данни, че емулгаторите в храните, оцветители, овкусители, та дори и пастите за зъби, могат да предизвикат или отключат възпаление, каквото се наблюдава при болестта на Крон. Има, разбира се, и генетични фактори, но за да се отключат те, трябва да са налице някои външни фактори“, убеден е гастроентерологът.
Друг фактор за повишението на известните случаи според него е, че се е подобрила значително диагностиката. Днес Клиниката по гастроентерология, в която работи, разполага с всички методи за диагностика, които се използват по света: неинвазиви методи – фекален калпротектин, компютъра ентерография, магнитно-резонансна графия; инвазивни ендоскопски – горна и долна гастроинтестинална едноскопия с оцветителни и увеличителни възможности;. Капсулна ендоскопия, спирална моторна ендоскопия, която е най-съвременният метод в световен мащаб, ендоскопска ретроградна холангио- панкреатикография.
Според Европейски и световни епидемиологични данни между 12 и 20 000 би трябвало да е броят на засегнатите от болест на Крон и Улцерозен колит у нас, но много малка част от тях се лекуват. Точният брой на засегнатите е неизвестен, тъй като България, е от малкото страни в Европейския съюз, все още без работещ регистър на двете заболявания. Това отчитат специалистите в навечерието на Световния ден на възпалителните чревни заболявания, който отбелязваме на 19 май. От болницата акцентират върху основните проблеми, свързани със заболяването у нас:
- България е една от малкото страни в ЕС, която няма регистър на възпалителните чревни заболявания
- Това пречи пациентите да се проследяват и да се предвиди при кои болестта ще протече най-тежко
- Същевременно пациентите с ВЧЗ непрекъснато се увеличават
- Смята се, че броят им е между 12 000 и 20 000, но малко от тях се лекуват
- Засегнати са активни, млади хора /средна възраст 15-35 г./
- Средно 2 месеца отнема отпускането на скъпоструващата терапия при тях, което за болни в тежко състояние е непосилен срок
- Системата обаче не прави разлика между тежко и леко болни – всички се третират еднакво
- Сред причините за повишаване на ВЧЗ са, че моредният начин на живот
- Добавките в храните /оцветители, емулгатори/, както и пастата за зъби, могат да провокират възпаление в червата
През 2019 г. година, по инициатива на Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и Българската Лекарска Организация за Възпалителни Заболявания на Червата (БЛАВЗЧ) се регистрира първия Център и постоянно действаща работна група за регистрация на пациенти с ВЧЗ в рамките на Единен Европейски Регистър към Европейската Крон и Колит Организация. Идеята е изоставането в тази област да бъде преодоляно, като работната група регистрирайки пациентите в готовата платформа на Европейския регистър, може да използва същата платформа и да обособи Национален регистър. Три години по-късно обаче има регистрирани само три центъра в тази работна група и са въведени само около 300 пациенти, повечето от които лекуващи се в ИСУЛ, въпреки че у нас има поне още 8 големи центъра в които тези болни се лекуват. „Това ни пречи да установим точно броя на заболелите, да проследим диагностичния процес и тяхното лечение, да анализираме кои са най-засегнатите групи и съответно да им обърнем внимание“, обяснява проф. Пламен Пенчев, началник на отделение в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и администратор на постоянната работна група за регистрация на ВЧЗ. Той дава за пример Словения – страна с три пъти по-малко население от България, която вече има в регистъра си над 2000 човека и то по време на пандемията от COVID-19. Дори Гърция, която беше след нас в началото, сега е доста пред нашата страна.
Болестта на Крон и Улцерозният колит са имуномедиирани заболявания, които засягат основно млади, активни хора между 15 и 35 години. Нелечими са, но има голямо значение ранната диагноза и редовното проследяване на болестта. Без това могат да настъпят сериозни усложнения, които са инвалидизиращи и дори животозастрашаващи в някои случаи. Поставянето на диагнозата е трудно – изисква се посещение в специализиран център.
„В момента действаме реактивно, а не проактивно, каквато е световната тенденция. Ако имаме национален регистър ще знаем при коя група има най-голям риск болестта да протича затегнато и да предотвратим това със съответното съвременно лечение. Ще можем да си планираме ресурсите“, коментира проф. Пенчев, който е член на Европейската Крон и Колит Организация и секретар на БЛАВЧЗ. Именно ресурсите са един от големите проблеми при тези болести. Тъй като терапията е скъпа и се изписва със специални протоколи, отпускането й отнема средно 2 месеца. „Това е време, употребено не за лечението на пациента, а за преодоляване на различни бюрократични пречки. Ако пациентът не е в тежко състояние, това забавяне не е фатално, но „системата“ засега не различава много тежки от по-малко тежки пациенти – процедурата е една и съща. И тогава започваме да се молим къде ли не, за да осигурим лекарство докато се придвижат документите“, разказва популярният гастроентеролог. Той обяснява, че положението е станало особено тежко покрай пандемията, която до скоро държеше пациентите вкъщи и дава пример с жена, която се налага за втори път да бъде спасена: „Дамата беше в пълна ремисия преди пандемията. При първия пристъп прекара три месеца в клиниката, за да успеем да спасим живота ѝ и червото ѝ от резекция. Сега отново идва с толкова тежък тласък, колкото беше преди 3 години. И започваме да се борим отначало...„
Защо се повишават случаите на болест на Крон и Улцерозен колит?
Според проф. Пенчев причината е, че все повече живеем по западен модел. „Тази болест най-често засяга цивилизованите народи, които живеят на Запад и на Север. Свързана е с начина на живот, със стреса, с начина на хранене, с това, че храните съдържат все повече Е-та. Има данни, че емулгаторите в храните, оцветители, овкусители, та дори и пастите за зъби, могат да предизвикат или отключат възпаление, каквото се наблюдава при болестта на Крон. Има, разбира се, и генетични фактори, но за да се отключат те, трябва да са налице някои външни фактори“, убеден е гастроентерологът.
Друг фактор за повишението на известните случаи според него е, че се е подобрила значително диагностиката. Днес Клиниката по гастроентерология, в която работи, разполага с всички методи за диагностика, които се използват по света: неинвазиви методи – фекален калпротектин, компютъра ентерография, магнитно-резонансна графия; инвазивни ендоскопски – горна и долна гастроинтестинална едноскопия с оцветителни и увеличителни възможности;. Капсулна ендоскопия, спирална моторна ендоскопия, която е най-съвременният метод в световен мащаб, ендоскопска ретроградна холангио- панкреатикография.
