Близо 1 милион българи са работили извънредно през 2014-та година, като на всеки от тях се падат средно по 16 часа извънреден труд. Това показва справка на Главната инспекция по труда, съставена на базата на подадените от работодателите уведомления. Най-много извънреден труд са положили лекарите, охранителите и шофьорите в градския и междуселищния транспорт.
Средно по 51 часа извънредно са работили лекарите в болниците у нас през изминалата година. Това е една от малкото дейности, при които е позволено полагането на извънреден труд, тъй като според Кодекса на труда този труд е забранен.
Рекордьори по брой часове извънреден труд са шофьорите в градския транспорт, на които през 2014-та година се падат средно по 66 часа над редовното работно време.
От Главната инспекция по труда припомнят, че полагането на извънреден труд не може да надхвърля 150 часа на година, а за седмица часовете не трябва да надвишават 6 часа през деня и 4 часа през нощта. Ограниченията не важат само, ако работата е свързана с отбрана на страната, овладяване на бедствие, оказване на медицинска помощ и някои други случаи.
Извънредният труд се заплаща допълнително, като възнаграждението не може да е по-малко от 50 процента от заплатата по договор за труд в работен ден, за почивните дни увеличението е 75 процента, а за работа на официален празник - 100 процента. За извънреден труд не се зачита работата в почивен ден или празник, когато човек работи на график и смяната му се пада тогава. Работещите нямат право на допълнително възнаграждение за извънреден труд и при работа на ненормиран работен ден.
