По начало регулираният пазар се явява до голяма степен в едно могъщо средство, за да има сигурност, да има и предвидимост на цените на всички участници на този регулиран пазар - както битови потребители, така и дребният бизнес. Това особено се видя през 2022 г., когато цените на регулирания пазар останаха стабилни през цялата година, докато на свободния пазар минаха стойност 1000 лв. за мегават час. Това заяви председателят на българския енергиен регулатор - КЕВР доц. Иван Иванов по време на форума "Зеленият преход в страните от Централна и Източна Европа 2023", цитиран от БГНЕС.
Според Иванов, България няма да сложи край на регулирания пазар през 2025 г.
„Булгаргаз“ предлага по-ниска цена на газа за юли
“Това няма да се случи първо нормативно заради това, че в края на 2022 г. НС прие решение, което изрично постановява, че регулираният пазар в страната ще бъде запазен до края 2025 г. без да се фиксира срок кога след това ще се стигне до пълна либерализация”, обясни той.
Иванов обясни, че има две причини, които не позволяват регулираният пазар да бъде премахнат преди това.
“Първата от тях - изискването на ЕК, че трябва да бъдат защитени енергийно уязвимите и енергийно бедните хора в страната, а по този показател на енергийна бедност ние сме едни от челните честа в ЕС.
Втората причина е, че становището на ЕК, че България може да мине към пълна либерализация само тогава когато бъдат премахнати или завършат дългосрочните договор за закупуване на електрическа енергия, а имаме два такива договора с две американски централи като първият изтича през 2024г., а вторият през 2026 г. Когато кумулативно се изпълнят двете условия България ще бъде в състояние да преминем към пълна либерализация”, обясни той.
Според Иванов, България няма да сложи край на регулирания пазар през 2025 г.
„Булгаргаз“ предлага по-ниска цена на газа за юли
“Това няма да се случи първо нормативно заради това, че в края на 2022 г. НС прие решение, което изрично постановява, че регулираният пазар в страната ще бъде запазен до края 2025 г. без да се фиксира срок кога след това ще се стигне до пълна либерализация”, обясни той.
Иванов обясни, че има две причини, които не позволяват регулираният пазар да бъде премахнат преди това.
“Първата от тях - изискването на ЕК, че трябва да бъдат защитени енергийно уязвимите и енергийно бедните хора в страната, а по този показател на енергийна бедност ние сме едни от челните честа в ЕС.
Втората причина е, че становището на ЕК, че България може да мине към пълна либерализация само тогава когато бъдат премахнати или завършат дългосрочните договор за закупуване на електрическа енергия, а имаме два такива договора с две американски централи като първият изтича през 2024г., а вторият през 2026 г. Когато кумулативно се изпълнят двете условия България ще бъде в състояние да преминем към пълна либерализация”, обясни той.
