На символична церемония в Талин президентът Румен Радев прие от естонската си колега Керсти Калюлайд домакинството на инициативата за регионално сътрудничество „Три морета“, която обединява 12 страни от Централна и Източна Европа, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. „България няма да се фокусира единствено върху предизвикателствата от настоящето. Амбицията ни е да поставим акцент върху предизвикателствата на бъдещето и да намерим общи решения за тях“, заяви президентът Радев при приемането на домакинството.
След края на срещата на върха в Талин българският държавен глава заяви, че като домакин страната ни ще продължи да насърчава политическия диалог на най-високо равнище между страните участнички. Заедно с останалите държави България ще продължи да развива механизми за подобряване на процеса по взимане на решения в рамките на „Три морета“. „Това е от особена важност, за да можем да привлечем към Инвестиционния фонд все още колебаещите се държави, както и международни финансови институции и представители на частния сектор“, отбеляза президентът Радев. Той посочи като най-големи предизвикателства определянето на критерии за печелившите проекти и създаването на ясни механизми за отпускане на финансиране. Президентът призова по-бързо да се премине от политическо говорене към реални действия.
Трябва да покажем, че имаме печеливша концепция и практическа насоченост на инициативата за постигане на успех, заяви още Румен Радев. По думите му, страните могат да постигнат равномерно разпределение на ресурсите си, ако създадат устойчиви връзки в целия регион между университетите, научните институти и научно-изследователски звена от млади хора. Затова един от приоритетите на българското домакинство ще бъде развитие на образователна и научна свързаност. Целта е в сферата на транспорта, енергетиката, науката да се намерят интелигентни решения за бъдещето на базата на съвместните проекти, разработвани от научно-изследователските екипи и младите хора от региона. С обединяване на усилията и потенциала си нашите държави са способни да постигнат силна енергийната, транспортна и дигитална свързаност, заяви българският държавен глава на съвместната пресконференция с колегите си от Естония и Полша - Керсти Калюлайд и Анджей Дуда.
Разширяването на географския обхват на инициативата също има важно значение и ще бъде друг приоритет на България. „Гърция и Кипър са естествени партньори на инициативата и съм сигурен, че рано или късно те ще се присъединят“, заяви Румен Радев. По думите му трябва да се използват вече разработените транспортните, енергийни и дигитални проекти с тези страни. За пример той даде интерконектора между България и Гърция за пренос на газ, по който се работи, Трансадриатическия газопровод, възможността от разработваните находища в Източното Средиземноморие, терминали за втечнен газ.
Българският държавен глава изрази благодарност от името на останалите страни участнички в инициативата за усилията, положени по време на естонското домакинство. „Естония превърна „Три морета“ в развита платформа за регионално развитие“, заяви Румен Радев и допълни, че в периода на пандемията страната е показала силата на дигиталното общество.
Президентът на Естония Керсти Калюлайд посочи от своя страна, че домакинството на Естония може да бъде определено като година на консолидация. Инициативата придоби по-голяма практическа насоченост и стана по-видима, подчерта тя.
След края на срещата на върха в Талин българският държавен глава заяви, че като домакин страната ни ще продължи да насърчава политическия диалог на най-високо равнище между страните участнички. Заедно с останалите държави България ще продължи да развива механизми за подобряване на процеса по взимане на решения в рамките на „Три морета“. „Това е от особена важност, за да можем да привлечем към Инвестиционния фонд все още колебаещите се държави, както и международни финансови институции и представители на частния сектор“, отбеляза президентът Радев. Той посочи като най-големи предизвикателства определянето на критерии за печелившите проекти и създаването на ясни механизми за отпускане на финансиране. Президентът призова по-бързо да се премине от политическо говорене към реални действия.
Трябва да покажем, че имаме печеливша концепция и практическа насоченост на инициативата за постигане на успех, заяви още Румен Радев. По думите му, страните могат да постигнат равномерно разпределение на ресурсите си, ако създадат устойчиви връзки в целия регион между университетите, научните институти и научно-изследователски звена от млади хора. Затова един от приоритетите на българското домакинство ще бъде развитие на образователна и научна свързаност. Целта е в сферата на транспорта, енергетиката, науката да се намерят интелигентни решения за бъдещето на базата на съвместните проекти, разработвани от научно-изследователските екипи и младите хора от региона. С обединяване на усилията и потенциала си нашите държави са способни да постигнат силна енергийната, транспортна и дигитална свързаност, заяви българският държавен глава на съвместната пресконференция с колегите си от Естония и Полша - Керсти Калюлайд и Анджей Дуда.
Разширяването на географския обхват на инициативата също има важно значение и ще бъде друг приоритет на България. „Гърция и Кипър са естествени партньори на инициативата и съм сигурен, че рано или късно те ще се присъединят“, заяви Румен Радев. По думите му трябва да се използват вече разработените транспортните, енергийни и дигитални проекти с тези страни. За пример той даде интерконектора между България и Гърция за пренос на газ, по който се работи, Трансадриатическия газопровод, възможността от разработваните находища в Източното Средиземноморие, терминали за втечнен газ.
Българският държавен глава изрази благодарност от името на останалите страни участнички в инициативата за усилията, положени по време на естонското домакинство. „Естония превърна „Три морета“ в развита платформа за регионално развитие“, заяви Румен Радев и допълни, че в периода на пандемията страната е показала силата на дигиталното общество.
Президентът на Естония Керсти Калюлайд посочи от своя страна, че домакинството на Естония може да бъде определено като година на консолидация. Инициативата придоби по-голяма практическа насоченост и стана по-видима, подчерта тя.
