България изпрати актьора Васил Банов в последния му път. На поклонение в столичния храм „Света София“ негови близки, приятели и колеги присъстваха на поклонението.
Актьорът почина на 4 април тази година.
Васил Банов е роден е в град Карлово на 20 юли 1946 г.
Устоя през времето неудържим. Винаги затова много ми е харесвал, каза пред медиите за Васил Банов министърът на културата Мариан Бачев. Не мога да кажа, че съм го познавал много лично, имали сме няколко срещи с него. Имахме дори малък конфликт, но във времето сме се разбрали, че мъжката дума е повече от всичко, продължи Мариан Бачев.
Вие знаете, че аз отдавам почит на всички артисти. Защото хората на изкуството са хора на духа и те са над тленното, добави министърът на културата Мариан Бачев.
Една реплика, която той искаше да влезе в последната сцена на един от неговите многобройни герои, които той засне, проф. Камбуров, държеше да каже: „Сега в сетния си миг, повече от всякога съм убеден, че си струва човек да живее достойно“, разказа пред медиите Евтим Милошев - сценарист, продуцент и бивш служебен министър на туризма.
Достойнството беше за него водещо, най-важното нещо. Във времената, в които живеем, е трудно човек да бъде достоен, каза Евтим Милошев.
И сега, когато се връщам към онзи епизод, си давам сметка колко са били тежки думите му и защо толкова държеше на това. Бог да го прости, да му е светъл пътят. Един човек, който завинаги ще остане част от българската култура и от българското творческо общество, продължи Евтим Милошев.
Васил Банов не само ще го запомня, но той цял живот е до мен. Той ми е един от най-близките хора, каза пред медиите актрисата Яна Маринова. В него припознах и бащинска фигура. А той го е правил това за няколко от актрисите, които познава. И винаги ни е вдъхвал сила в моментите, в които сме се чувствали много несправедливо в тази среда, посочи Яна Маринова и продължи: И той винаги е показвал, че джентълменството, мъжът, който е силен и понякога дори авторитарен, защото Васко си беше серт, няма за какво да го крием, може да бъде много топъл, много благороден и много сърдечен и толерантен към колегите си.
В периода 1967-1971 г. Васил Банов следва актьорско майсторство за драматичен театър във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Боян Дановски.
От 1970 до 1975 г. Васил Банов работи във Великотърновския театър, от 1975 до 1978 г. – в театъра във Враца, от 1978 до 1984 г. е в Софийския окръжен театър, в Ботевград, а от 1984 г. – в театър „Сълза и смях“.
От 1970 г. Васил Банов е член на Съюза на артистите в България. В периода 1988-1989 г. е заместник-председател на управителния съвет на творческия фонд, а от 1988 г. – председател на управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци.
Сред най-запомнящите се негови театрални превъплъщения са в „Малки трагедии" на Пушкин, „Боряна" от Йовков, „Тримата мускетари" по Дюма, „Женитба" от Гогол, „Дърво без корен" от Хайтов, „Железният светилник" от Талев, „Когато гръм удари" от Яворов.
Озвучавал е филми и сериали. Носител е на специалната награда за цялостен принос в киното на Международния филмов фестивал „Златната липа“ в Стара Загора (юни 2018) и Наградата на прегледа на драмата (Велико Търново). През 2021 г. става почетен гражданин на София. През 2024 г. е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) за особено значимите му заслуги в областта на културата.
Държавният глава Румен Радев изрази съболезнования на семейството и близките на големия български актьор и творец Васил Банов.
„Той беше отдаден на работата си, на колегите си и на каузи в името на България“, заявява държавният глава и откроява чувствителността, критичността и посветеността на големия артист на непреходните човешки и духовни ценности.
В съболезнователното си писмо президентът откроява професионалния и житейски път на Васил Банов, утвърдили го като един от най-обичаните артисти в киното и на театралната сцена и като авторитетно име в изкуството и културата на нашата страна през последните десетилетия.
„Отиде си един мой близък приятел. Васил Банов… много тъжно! Светлина и аплодисменти!”, написа директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов.
„Толкова много имам още да ти разказвам, толкова много те обичам, ти беше моят пример не само за артист или за учител, но най-вече за човек. Най-силният човек, когото познавам. Научи ме на толкова много и за киното, и за театъра, и за живота, за всичко! Боли ме, наистина много боли. Скъпи, най-скъпи Васко, Обичам те! Винаги ще те обичам. Винаги, винаги, винаги“, сподели българската актриса Мария Бакалова във Facebook.
„Днес е труден ден. С обещанието, че не е за последно, но явно като за последно, те видях преди само 3 дни. Не искам да повярвам, че наистина е било за последно. Вярвах, че няма да е за последно. Как искам да имаме още много срещи, не е честно да си тръгнеш толкова бързо, нали щяхме да се видим и на 14?“, допълни тя.
