"Ваксините срещу COVID-19 са толкова безопасни за хората с неврологични заболявания, колкото и за всеки друг човек. Имунизацията е дори по-полезна за тях, тъй като боледуването от коронавирусната инфекция е с непредсказуема тежест и изход". Това заяви проф. д-р Димитър Масларов, специалист по неврология.
Той е началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ "Св. Йоан Кръстител" в София. Председател е на специализирани комисии към лечебното заведение по множествена склероза, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и епилепсия. Член е на Управителния съвет и председател на Софийския клон на Българското дружество по неврология, член е на Постоянния експертен съвет към Националния консултант по неврология и др.
Заради огромния научен и практически опит на проф. Масларов у нас и в чужбина от Министерството на здравеопазването публикуваха негово интервю за рисковете от SARS-CoV-2 за нервната система, отражението му върху хората с неврологични заболявания и значението на ваксините за тяхното здраве и живот.
Какъв е рискът от неврологични увреждания при заболяване от COVID-19?
Дали и как COVID-19 уврежда мозъка става все по-ясно. Доскоро се считаше, че кръвно-мозъчната бариера пречи на директното проникване на вируса към централната нервна система. Нови доказателства сочат, че вирусът може да атакува директно невроните, да намали притока на кръв към структурите на централната нервна система или да задейства производството на имунни молекули, които да увредят мозъчните клетки.
Астроцитите са част от клетките, които изграждат мозъка. Те осигуряват хранителни вещества на невроните и поддържат нормалната мозъчна функция. Астроцитите могат да бъдат уязвими, дори да не са заразени от вируса и вероятно функционират неправилно в резултат от засягане на генната експресия. Инфектираните астроцити могат да обяснят някои от неврологичните синдроми като умора, депресия и „мозъчна мъгла“.
Перицитите са клетки, открити в най-малките кръвоносни съдове в човешкото тяло, включително и в мозъка. При експериментални проучвания е установено, че при заразяване със SARS-CoV-2 се блокира функцията на рецепторите, разположени върху перицитите, което причинява свиване на капилярите и намаляване на кръвоснабдяването в съответната зона.
Сред всички, известни до момента синдроми, острата енцефалопатия е най-често срещаният неврологичен синдром, който се проявява при 50 до 80% от пациентите. Този процент се увеличава с възрастта и при пациентите, лекувани продължително в условията на реанимация. Продължителният престой в интензивно отделение може да причини развитие на енцефалопатия, невропатии и миопатии. Преживелите дългосрочно лечение в интензивно отделение трябва да се оценяват за когнитивни увреди, психическа и/или физическа инвалидизация, за да се предотврати т.нар. „синдром след лечение в интензивно отделение“.
Важно ли е хората с неврологични заболявания да се ваксинират срещу SARS-CoV-2, кога и защо?
Много хора с неврологични заболявания са загрижени, че ваксините срещу COVID-19 може да изострят симптомите им или да доведат до влошаване или дори смърт. Ние уверяваме своите пациенти, че ваксините са толкова безопасни за тях, колкото и за всеки друг човек. Дори напротив, ваксината е по-полезна за хората с неврологични заболявания, тъй като боледуването от COVID-19 е с непредсказуема тежест и изход.
През 70-те години на миналия век е имало страх от ваксиниране срещу свински грип поради някои съобщения за развитие на остра възпалителна демиелинизираща полиневропатия (синдром на Гилен-Баре). Впоследствие, на база натрупан научен опит и практика през следващите 50 години, тези твърдения са напълно отречени.
Пациентите с болест на Паркинсон дори трябва приоритетно да се ваксинират, тъй като повечето от тях са възрастни, страдат от едно невродегенеративно, прогресиращо заболяване и са изложени на по-висок риск от тежко боледуване от COVID-19 и повишен риск от смърт.
Пациентите, страдащи от множествена склероза, също трябва да бъдат насърчавани да се ваксинират, след като бъде направена персонална оценка на състоянието и провежданата клетъчно-изчерпваща терапия.
Над половината от пълнолетното население на ЕС е ваксинирано срещу COVID-19
Пациенти с хорея на Хънтингтон, болест на Паркинсон или деменция са особено склонни към респираторни инфекции или пневмонии. Поради това пациентите се съветват да спазват стриктно всички предпазни противоепидемични мерки.
Пациенти с невромускулни заболявания, особено такива засягащи дихателната функция (например АЛС – амиотрофична латерална склероза), трябва да се ограничат в домовете си, за да се запазят от инфектиране, тъй като се очаква въздействието на респираторната инфекция да бъде по-сериозно, отколкото върху общата популация.
Лечението на COVID-19 включва антивирусни, имуномодулаторни и имуносупресивни средства, които могат да имат междулекарствени взаимодействия с някои антиепилептични медикаменти. От това следва, че е необходимо оптимизиране на дозите на тези медикаменти.
Кога е най-подходящо да се ваксинират хората с неврологични заболявания?
Към ваксиниране на пациентите трябва да се пристъпи в първия възможен момент, когато те не са в тласък или обостряне на основното неврологично заболяване или някое от придружаващите заболявания.
Важно е решението за това кога и с какъв препарат ще се извърши ваксинацията да стане след обсъждане с лекуващия невролог и/или друг специалист.
Той е началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ "Св. Йоан Кръстител" в София. Председател е на специализирани комисии към лечебното заведение по множествена склероза, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и епилепсия. Член е на Управителния съвет и председател на Софийския клон на Българското дружество по неврология, член е на Постоянния експертен съвет към Националния консултант по неврология и др.
Заради огромния научен и практически опит на проф. Масларов у нас и в чужбина от Министерството на здравеопазването публикуваха негово интервю за рисковете от SARS-CoV-2 за нервната система, отражението му върху хората с неврологични заболявания и значението на ваксините за тяхното здраве и живот.
Какъв е рискът от неврологични увреждания при заболяване от COVID-19?
Дали и как COVID-19 уврежда мозъка става все по-ясно. Доскоро се считаше, че кръвно-мозъчната бариера пречи на директното проникване на вируса към централната нервна система. Нови доказателства сочат, че вирусът може да атакува директно невроните, да намали притока на кръв към структурите на централната нервна система или да задейства производството на имунни молекули, които да увредят мозъчните клетки.
Астроцитите са част от клетките, които изграждат мозъка. Те осигуряват хранителни вещества на невроните и поддържат нормалната мозъчна функция. Астроцитите могат да бъдат уязвими, дори да не са заразени от вируса и вероятно функционират неправилно в резултат от засягане на генната експресия. Инфектираните астроцити могат да обяснят някои от неврологичните синдроми като умора, депресия и „мозъчна мъгла“.
Перицитите са клетки, открити в най-малките кръвоносни съдове в човешкото тяло, включително и в мозъка. При експериментални проучвания е установено, че при заразяване със SARS-CoV-2 се блокира функцията на рецепторите, разположени върху перицитите, което причинява свиване на капилярите и намаляване на кръвоснабдяването в съответната зона.
Сред всички, известни до момента синдроми, острата енцефалопатия е най-често срещаният неврологичен синдром, който се проявява при 50 до 80% от пациентите. Този процент се увеличава с възрастта и при пациентите, лекувани продължително в условията на реанимация. Продължителният престой в интензивно отделение може да причини развитие на енцефалопатия, невропатии и миопатии. Преживелите дългосрочно лечение в интензивно отделение трябва да се оценяват за когнитивни увреди, психическа и/или физическа инвалидизация, за да се предотврати т.нар. „синдром след лечение в интензивно отделение“.
Важно ли е хората с неврологични заболявания да се ваксинират срещу SARS-CoV-2, кога и защо?
Много хора с неврологични заболявания са загрижени, че ваксините срещу COVID-19 може да изострят симптомите им или да доведат до влошаване или дори смърт. Ние уверяваме своите пациенти, че ваксините са толкова безопасни за тях, колкото и за всеки друг човек. Дори напротив, ваксината е по-полезна за хората с неврологични заболявания, тъй като боледуването от COVID-19 е с непредсказуема тежест и изход.
През 70-те години на миналия век е имало страх от ваксиниране срещу свински грип поради някои съобщения за развитие на остра възпалителна демиелинизираща полиневропатия (синдром на Гилен-Баре). Впоследствие, на база натрупан научен опит и практика през следващите 50 години, тези твърдения са напълно отречени.
Пациентите с болест на Паркинсон дори трябва приоритетно да се ваксинират, тъй като повечето от тях са възрастни, страдат от едно невродегенеративно, прогресиращо заболяване и са изложени на по-висок риск от тежко боледуване от COVID-19 и повишен риск от смърт.
Пациентите, страдащи от множествена склероза, също трябва да бъдат насърчавани да се ваксинират, след като бъде направена персонална оценка на състоянието и провежданата клетъчно-изчерпваща терапия.
Над половината от пълнолетното население на ЕС е ваксинирано срещу COVID-19
Пациенти с хорея на Хънтингтон, болест на Паркинсон или деменция са особено склонни към респираторни инфекции или пневмонии. Поради това пациентите се съветват да спазват стриктно всички предпазни противоепидемични мерки.
Пациенти с невромускулни заболявания, особено такива засягащи дихателната функция (например АЛС – амиотрофична латерална склероза), трябва да се ограничат в домовете си, за да се запазят от инфектиране, тъй като се очаква въздействието на респираторната инфекция да бъде по-сериозно, отколкото върху общата популация.
Лечението на COVID-19 включва антивирусни, имуномодулаторни и имуносупресивни средства, които могат да имат междулекарствени взаимодействия с някои антиепилептични медикаменти. От това следва, че е необходимо оптимизиране на дозите на тези медикаменти.
Кога е най-подходящо да се ваксинират хората с неврологични заболявания?
Към ваксиниране на пациентите трябва да се пристъпи в първия възможен момент, когато те не са в тласък или обостряне на основното неврологично заболяване или някое от придружаващите заболявания.
Важно е решението за това кога и с какъв препарат ще се извърши ваксинацията да стане след обсъждане с лекуващия невролог и/или друг специалист.
