„Няма опасност от някакви катастрофални ситуации. Министерският съвет представи доклад за състоянието на публичните финанси. Това е ежегодна стандартна процедура, свързана с 3-годишната прогноза, която трябва да се направи.
Опасностите в доклада са хипотетични, там са изброени всякакви сценарии, които биха могли да се случат. Ако се запазят политиките, които са заложени от миналата година и миналите парламенти, има риск дефицитът да е 7%, което е високо. Затова е този сигнал, че някои разходи трябва да се намалят”. Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов в предаването „Офанзива” по NOVA NEWS.
Донев: Няма опасност за валутния борд, нито за доходите и пенсиите да не се изплащат
„Няма опасност за валутния борд, хората трябва да са спокойни. Министерството на финансите е длъжно да говори за всякакви рискове, каквито има, но те не са реалистични. България има доста стабилни публични финанси”, успокои вицепремиерът.
Според него трябва да се оптимизира програмата за компенсации на бизнеса. „Европейският подход вече е или да се дава на фирми, които наистина се нуждаят, или на тези, които правят стъпки да намалят потреблението си на енергия”, каза Пеканов.
За новия данък „свръхпечалба” той обясни, че това е европейски подход. „Кристин Лагард, президентът на ЕЦБ също спомена, че икономистите на Европейската централна банка са установили, че много от фирмите в Европа миналата година са си завишили цените и са повишили маржа си на печалба. Те трябва да бъдат солидарни с този данък”, обясни вицепремиерът.
„Някои мерки във времена на затягане на коланите са непопулярни. Най-вероятно ще има недоволни, най-вероятно ще има протести. Намаляването на ДДС за ресторантите, например, трябваше да бъде прекратено по-рано. Наша отговорност е да се грижим за публичните финанси”, заяви Атанас Пеканов.
Бизнесът с остра реакция заради предложените данъчни промени
Макар и да не е привърженик за въвеждане на таван на цените, той призна, че във Виена си купил мляко за едно евро, което е около 2,20 лева, а в България цената е по-висока.
За забавяне на въвеждането на еврото, Пеканов каза: „Ние не сме решили сами, ние го решихме с ЕК, че в момента не изпълняваме критериите за въвеждане на еврото. Ако бяхме поискали, щяхме де получим отказ, което е имиджова щета. Аз смятам, че България ще има неимоверни ползи”.
„За 2024-та ми се струва трудно да въведем еврото. Трябва да работим за 2025-та”, допълни Атанас Пеканов.
Опасностите в доклада са хипотетични, там са изброени всякакви сценарии, които биха могли да се случат. Ако се запазят политиките, които са заложени от миналата година и миналите парламенти, има риск дефицитът да е 7%, което е високо. Затова е този сигнал, че някои разходи трябва да се намалят”. Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов в предаването „Офанзива” по NOVA NEWS.
Донев: Няма опасност за валутния борд, нито за доходите и пенсиите да не се изплащат
„Няма опасност за валутния борд, хората трябва да са спокойни. Министерството на финансите е длъжно да говори за всякакви рискове, каквито има, но те не са реалистични. България има доста стабилни публични финанси”, успокои вицепремиерът.
Според него трябва да се оптимизира програмата за компенсации на бизнеса. „Европейският подход вече е или да се дава на фирми, които наистина се нуждаят, или на тези, които правят стъпки да намалят потреблението си на енергия”, каза Пеканов.
За новия данък „свръхпечалба” той обясни, че това е европейски подход. „Кристин Лагард, президентът на ЕЦБ също спомена, че икономистите на Европейската централна банка са установили, че много от фирмите в Европа миналата година са си завишили цените и са повишили маржа си на печалба. Те трябва да бъдат солидарни с този данък”, обясни вицепремиерът.
„Някои мерки във времена на затягане на коланите са непопулярни. Най-вероятно ще има недоволни, най-вероятно ще има протести. Намаляването на ДДС за ресторантите, например, трябваше да бъде прекратено по-рано. Наша отговорност е да се грижим за публичните финанси”, заяви Атанас Пеканов.
Бизнесът с остра реакция заради предложените данъчни промени
Макар и да не е привърженик за въвеждане на таван на цените, той призна, че във Виена си купил мляко за едно евро, което е около 2,20 лева, а в България цената е по-висока.
За забавяне на въвеждането на еврото, Пеканов каза: „Ние не сме решили сами, ние го решихме с ЕК, че в момента не изпълняваме критериите за въвеждане на еврото. Ако бяхме поискали, щяхме де получим отказ, което е имиджова щета. Аз смятам, че България ще има неимоверни ползи”.
„За 2024-та ми се струва трудно да въведем еврото. Трябва да работим за 2025-та”, допълни Атанас Пеканов.
