"Продължаваме промяната" домакинства и преговорите на тема международна политика на България за евентуална управляваща коалиция. Този път и двамата лидери - Кирил Петков и Асен Василев - са включени в делегацията на домакините, докато досега те си разделяха участието в различните групи. Третият представител на ПП е Даниел Лорер, който преди седмица потвърди, че в проекта са обсъждали "само като идеи" имена на бъдещи министри, включително неговото за външен министър.
Съпредседателят на коалицията Кирил Петков обясни, че една от основните цели на ПП е да бъде изкоренена репутацията за корупцията в нашата страна. По думите му това ще спомогне и за външните, и за външноикономическите ни отношения. Той обясни, че целта им е България да стане страната, която най-бързо е успяла да изкорени в такива огромни мащаби този проблем.
Като приоритет за "Продължаваме промяната" Петков визира българите, които учат в престижни чужди университети и настоя за изготвянето на програма, с която те да се върнат обратно.
Общо 15 представители на четирите поканени партии бяха обявени предварително. По покана на Кирил Петков те се представиха в началото с по няколко думи: БСП - Кристиан Вигенин, Цветелина Пенкова, Евгени Кирилов, Теодора Овчарова, Николай Маринов; ДБ - Асен Агов, Стефан Тафров, Димитър Кацарков, Зарица Динкова; ИТН - Димитър Гърдев, Павела Митова, Васил Георгиев; ПП - Асен Василев, Kирил Петков, Даниел Лорер.
Стефан Тафров от ДБ започна първи, като заяви, че за силна външна политика е нужно България да е силна вътре, както и да отделя много повече внимание на сънародниците си в чужбина. Трябва да се противодейства на всеки опит за промяна стратегическия избор на България, допълни той.
За Северна Македония ДБ предлага формиране на спешна пътна карта с конкретни изисквания към Скопие - изпълними от правителството в София, годни за комуникиране в европейските столици, измерими като реализация в обозримо бъдеще, защитаващи националния ни интерес да имаме общо минало и общо бъдеще с РСМ.
ДБ предложи създаването на избирателен район "Чужбина", възможност за дистанционно гласуване, включително по пощата, и допълнителна грижа на мрежата от български училища по света.
Зарица Динкова от Зелено движение говори за нуждата да се обновят, модернизират и цифровизират дейностите на българските консулства, за да се подобри контактът с българските общности в чужбина. Има много оплаквания по тази невралгична тема, напомни тя. Имотите зад граница - около 190 на брой, са друг проблем, за който е нужна стратегия как ги управляваме - вероятно в изнасяне в една Агенция за държавните имоти - за да се разтовари външно министерство от тази задача и да се съсредоточи върху основната си мисия да защитава националните интереси и да обслужва българските граждани.
Димитър Гърдев от „Има такъв народ“ подчерта, че защитата на националните интереси не винаги съвпада с икономическите интереси. Понякога може да има страхотни икономически предложения, вкл. енергийни, газови, виждаме и какво прави Китай в Западните Балкани, но не винаги те отговарят на нашата независимост, обясни той.
Павела Митова от ИТН предложи компетенцията на Агенцията за българите в чужбина да се върне във външно министерство и приветства идеята на ДБ за стратегия за отношенията със сънародниците зад граница. Друго предложение е да има мобилно приложение за тази група български граждани, защото ще спести много време на задграничните представителства - хората ще получават актуална информация и ще могат да свалят документи, да си записват часове и по принцип администрацията ще получи много по-ясна представа колко и къде са сънародниците в чужбина.
Позицията на БСП за решаване на спорните въпроси със Северна Македония включва:
• това да става без да се правят компромиси за историческата истина, основана на документи и факти
• широко съгласие за българската политиката към РСМ, вкл. с препотвърждаване на основните елементи от декларацията от 44-то НС
• придържане към рамковата позиция за разширяването на ЕС, но да ѝ направим преглед
• съвместна комисия на законодателна и изпълнителна власт плюс експерти да направи преглед на постигнатото и да предложи нови мерки; след това да разсъждаваме кое е възможно какви отстъпки би могла България да направи, но и как РСМ да изпълни своите ангажименти и ЕС да се ангажира с чувствителните за България въпроси. Наистина натискът върху нас е голям, но не бива да създаваме впечатление и у нашите партньори в Скопие, че сме склонни да жертваме дългосрочните си интереси
• нужната е пътна карта за действия преди, по време и преди евентуалното присъединяване на РСМ към ЕС, в нея да се включат чувствителни въпроси и те да са част от преговорната рамка, приета от ЕС и РСМ, защото иначе нямаме реален институционален механизъм, гарантиращ, че независимо от смяната на управляващите в Скопие, те ще изпълняват поетите ангажименти
• средносрочна програма за всички основни аспекти в отношенията с РСМ; единият е свързан с ангажиментите на Скопие по договора с България за добросъседство, вторият е за национални въпроси, които не изискват непременно съвместни действия - например, значително разширяване още от следващата година на българското дипломатическото присъствие в Скопие, вкл. на културното ни представителство с по-добро финансиране на културния институт там - в момента бюджетът му по никакъв начин не показва, че РСМ ни е приоритет.
Кристиан Вигенин от партията на социалистите представи позицията на колегите си за "нормализиране на отношенията" с Руската федерация с 2 елемента:
- приоритетни сфери на сътрудничество са икономика, енергетика, култура и образование
- нужда от българска политика за поетапна отмяна на санкциите срещу Русия, както и на руските санкции спрямо ЕС.
Той коментира, че по това вероятно ще има разминаване с останалите в залата, но коментира, че политиката на санкции не дала търсения резултат. Не говоря от утре да се отменят санкциите, а за политика, която да доведе до това, защото България е засегната и от едните, и от другите санкции, разясни социалистът.
