Българският принос към историята на световната конспирация е Българската следа в опита за покушение срещу папа Йоан Павел II.
Сряда - денят за аудиенция на папата. Времето е слънчево и нищо не подсказва, че всеки момент над Ватикана ще надвиснат тъмни облаци. Първият папа поляк - Йоан Павел II, излиза на площада пред катедралата „Свети Петър".
30 години от атентата срещу папа Йоан Павел II
17.17 часа - това е моментът, когато Йоан Павел II е улучен с три куршума - в гърдите, корема и лявата ръка.
Стрелецът е Мехмет Али Агджа, турчин, член на терористичната организация „Сивите вълци". Папа Йоан Павел II оцелява. Но това покушение за часове се превръща не само в световна новина номер едно.
Показанията на Агджа стават повод италианските власти да обвинят в съучастие трима българи - Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. Последните двама са служители на посолството ни в Рим и успяват да се приберат в България.
Сергей Антонов обаче остава в Рим. Една от първите скалъпени улики е снимка от покушението, на която уж се вижда Антонов, допълва бТВ.
Али Агджа твърди, че Ватиканът му наредил да убие папата
По-късно става ясно, че това е американски турист. Утихналата Студена война се събужда с пълна сила - Западният блок обвинява Източния. Опитът за убийство на папата ражда „Българската следа".
Накратко - смята се, че съучастник на Агджа е българинът Антонов - служител в бюрото на БГА-Балкан в Рим. Кротък, фин и изплашен, Антонов прекарва следващите три години в ареста. Единственият италиански адвокат, който намира кураж да се заеме със защитата на българина, е Джузепе Консоло.
Ето какво каза той, 30 години след оправдателната присъда на Сергей Антонов, делото на живота му:
"Когато ме повика българският посланик в Рим, не познавах нито един българин, нямах никакви отношения с България тогава. В последствие разбрах, че българското посолство се е обърнало и към други адвокати, но моите колеги са отказали. Аз говорих дълго с посланик Коцев и му казах: „Вижте, аз имам малко съмнения дали да приема, защото вие казвате, че Антонов е невинен. Но откъде знаете това?". Той каза: „Аз мога много неща да ви кажа за Антонов, но като ви казвам, че той няма нищо общо, трябва да ми повярвате". Аз му казах: „Добре, да се разберем така: аз ще поема защитата на Антонов, но ако имам минимално съмнение, че той е въвлечен в тази история, ще оставя този случай. Очаквах посланикът да благодари и да се откаже от мен, но той каза: „Вие имате чудесна репутация като адвокат на много места и ако приемете, ще видите, че няма да съжалявате". И така, аз приех".
Али Агджа: Аятолах Хомейни ми заповяда да убия папа Йоан Павел Втори
Малко след това той се срещнал с Антонов в затвора:
"Имаше дебело стъкло, от което ме заболяваше главата, защото гласът идваше със забавяне. Срещу мен стоеше един изключително скромен човек, добър, тих и това ме изненада - че той може да бъде въвлечен в подобно престъпление. В същото време аз усещах, че трябва да направя нещо. Трябваше сам да потърся солидни доказателства за моя сметка, това, което не е работа на адвокат. Разбрах, че сам трябва да открия доказателства за невинността на Сергей Антонов".
Той прави това, докато дори и на сън чува обвиненията към българина и от италианска страна, и дори отвъд Океана, където журналистката Клеър Стърлинг пише книга „Времето на убийците".
Написаното от нея е, че „Сивите вълци" са избрани за изпълнители, за да не се заподозре съветска връзка. Целта е да се дестабилизират Турция и НАТО, а от друга страна - да се нанесе удар на полската католическа църква, която подкрепя "Солидарност".
Затова Агджа дори посетил България с фалшив индийски паспорт. В съда и на разпити Агджа потвърждава написаното и още много странни и страшни улики срещу българина и страната му.
"Член 25 на италианската Конституция предвижда, че всеки обвиняем се счита за невинен до доказване на противното. В случая на Антонов изглеждаше, че имаше презумпция за виновност, вместо презумпция за невинност", допълва адвокатът.
Той прочел над 50 000 страници, свързани с делото, и то не само веднъж:
"В началото имах много сенки на съмнение. Но след няколко месеца започнах да добивам абсолютната увереност, че Антонов не е въвлечен изобщо в този случай. И същото се отнася и за Тодор Айвазов, и за Желю Василев. Колкото повече лъжи чувах, толкова по-доволен бях, защото лъжите са тези, които заковаха Агджа, и които показаха, че той и Антонов не може да са свързани и да имат нещо общо. Всеки път, когато имахме разпити с Антонов - на другия ден и Агджа искаше да бъде разпитан. И повтаряше: „Аз си спомних нещо. Пак си спомних нещо важно".
Заради внезапните спомени на Агджа, адвокат Консоло задълбочава собственото си разследване. Нелепите обвинения го отвеждат на улица „Поле" в Рим, където живеел Антонов:
"Аз попитах Агджа как е изглеждал апартаментът на Антонов. И той ми казва: „Беше съставен от една стая, разделена на две от зид, от стена. И така от една стая ставаха две". Поисках от съдията да инспектирам дома на Антонов, но ми отказа".
Отказ след отказ...
"Видях един мой студент, който влизаше в блока си. Питах го дали знае къде е апартаментът на Антонов. Той каза: „Господин професор, аз там живея. Живея в същия блок, където е и апартаментът на Антонов". Казах му, че искам да видя апартамента му. Той каза: "Заповядайте, влезте", допълва Консоло.
Трима представители на тайните служби се опитали да му забранят да влезе в апартамента, но той все пак успял:
"И видях, че в апартамента на Антонов няма стена, а има завеса, която разделя двете части на стаята. Някой може да каже, че това е дребно обстоятелство, но не е така. Агджа беше описал апартамента, казвайки, че по средата минава стена. Ясно - със сигурност не беше виждал неговия апартамент".
"Попитах портиера дали всички други апартаменти имат стена вместо завеса. Оказа се, че имат. Само Антонов нямаше и затова аз бях убеден, че Агджа не е бил никога в апартамента му. Отидох по-далеч и поисках от портиера да видим друг апартамент. Портиерът ми посочи, че над Антонов живее отец Морлион, представител на ЦРУ в Рим. Явно отец Морион е давал информация на Агджа, убеден, че всички апартаменти са еднакви. И така, това беше още едно доказателство, че Агджа не казва истината", допълва Консоло.
Друг фалшив спомен на Агджа - пътуването до площад "Свети Петър":
"Изброи, че са били девет души и аз попитах как са стигнали дотам. Отговори, че са били с колата на Антонов. А колата на Антонов беше една Лада и девет човека не може да са влезли там. Това беше поредната клевета по отношение на Антонов".
Така Джузепе Консоло получава доказателство след доказателство за невинността на Антонов. И не само това. Получавал е и заплахи:
"Когато се разбра, че ще защитавам Антонов, в 01:00 часа позвъни телефонът. Моят номер не беше в телефонния указател и когато вдигнах, един глас ми каза: „Когато утре запалиш колата си, ще чуеш за какво става дума, така ще се разкараш и ти, и твоите български приятели веднъж завинаги". На другия ден отидох в полицията, те ми дадоха охрана, аз продължих да си ползвам колата, но имах двама пазачи с две коли. След три дни се отказах от тази охрана, защото не можех да издържам така и реших да рискувам. И понеже заплахата да гръмна заедно с колата още беше реална, полицаите ме накараха да подпиша документ, че снемам всякаква отговорност от италианската полиция, щом не искам да ползвам охраната".
По време на процеса адвокат Консоло разпитвал дори представители на тайните служби, които незаконно посетили Сергей Антонов в затвора. Тази улика била една от финалните щрихи на процеса. За да се стигне до датата 9 март 1986 г. - денят, в който Джузепе Консоло постига невероятното - оправдателна присъда за българина Антонов.
А ето и как реагирал българинът, когато чул решението на съда:
"Беше малко странно. Той ме прегърна без ентусиазъм. Аз бях по-развълнуван от него. Той беше подложен на огромен психологически стрес. Съдбата на Агджа е доста по-благосклонна. Първоначално е осъден на доживотен затвор от италианския съд. По молба на папата Агджа е помилван от италианския президент Карло Чампи и репатриран в турски затвор, а след това е освободен".
Чувствата на адвоката, когато разбира за смъртта на Сергей Антонов и за самотния начин, по който си отива от този свят:
"Почувствах се така, както се чувствам и сега. За съжаление, никой никога няма да върне на Антонов три години несправедливо задържане".
