На 87 години ни напусна актрисата Мария Русалиева

На 87 години ни напусна актрисата Мария Русалиева
На 87 години ни напусна актрисата Мария Русалиева / снимки: Sofia Photo Agency, архив

На 87-годишна възраст почина известната българска актриса Мария Русалиева.

Министерството на културата издаде некролог по повод кончината на известната българска актриса.

„Мария Русалиева до последния си дъх не загуби невероятната си енергия, любопитство и чувство за хумор, дълбокия си интерес към значимото в живота и загадките на човешката душа.

От дипломирането си през 1953 г. във ВИТИЗ като ученичка на проф. Филип Филипов до 1990 г. Мария Русалиева неизменно е част от артистичната трупа на Театър „Българска армия”. Малка част от забележителната й творческа биография са ролите й в „Железният светилник”, „Вишнева градина”, „Дачници”, „Сватбата на Фигаро” и много други спектакли. Освен с театралните си роли и безпределната си вярност към театъра, тя става любимка на няколко поколения зрители и с участието си във филми легенди като „Любимец 13”, „Рицар без броня”, „Семейство Калинкови”, с десетките си актьорски превъплъщения в радиото и телевизията”, припомнят от Министерството.

„Дъщеря на писателя Владимир Русалиев, тя носеше огромния чар на една наследена, но и упорито надграждана емоционална интелигентност, спонтанност, откритост и добронамерена социална чувствителност. Още магнетизъм към присъствието й прибавяше нескриваният й интерес към „обикновените чудеса”, които превръщат живота ни в тайнство.

Мария Русалиева беше цялостна личност и по нейни откровения - щастлив човек. Тя живя пълноценно, творчески, съзидателно, успя да сътвори своя завидна човешка и творческа съдба. Което ще я впише в най-светлите страници на българската духовност”, пишат от ведомството в жалейката.

На 87 години ни напусна актрисата Мария Русалиева


Мария Русалиева е родена на 21 юли 1928 г. в София в семейството на писателя Владимир Русалиев. След като завършва Първа девическа гимназия, следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, но прекъсва обучението си през третата година, защото семейството й остава без средства. Тогава печели конкурса на Българското национално радио за четци, където започва да работи.

През 1953 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Филип Филипов и веднага постъпва в Театъра на народната армия (дн. Театър „Българска армия”), където играе от 1954 г. до 1989 г. В творческата й биография има над 100 главни роли и двойно повече второстепенни, като се започне от Лудетината в пиесата „Лудетината” от Бараташвили в Театъра на Българската армия и се мине през Шура от „Синият хусар” от Александър Гладков, Катерина в „Железният светилник” от Димитър Талев, Исабела в „Невидимата дама” от Калдерон, Моника в „И сам воинът е воин” от Долът-Михайлик, по-късно баба Сребра във „Време разделно” от Антон Дончев, дойката в „Ромео и Жулиета” от Шекспир.

В продължение на 36 години тя е част от трупата на Театъра на Българската армия. Последните години от творческата си кариера посвещава на камерния театър. В киното дебютира през 1951 г. с ролята на Ангелина във филма „Утро над родината”. Играла е в над 10 филма, сред които „Димитровградци” (1956), „Рицар без броня” (1966), „Семейство Калинкови” (1966), „Любимец 13”, „Ла дона е мобиле” (1993) и др.

От 1948 г. участва в предаванията на Радио София. Тя е една от трите Ружки-Дружки (заедно с актрисите Мила Павлова и Цонка Митева), която разказва на децата забавни истории, а от 1960 г. участва в телевизионната рубрика „Лека нощ, деца”, като разказва безброй приказки.

От 1970 г. Мария Русалиева започва да дублира, като най-високо оценява работата си върху дублажа на Шекспировите героини в английските постановки на Би Би Си, излъчвани по телевизията през 1983 г. Има и рецитаторски изяви.

Русалиева е носителка на Национална награда във Велико Търново за ролята на баба Сребра във „Време разделно” от Антон Дончев, актьорска награда за ролята на бабата в „Драг и робът” от Никола Русев. Удостоена е със званието „Заслужила артистка” (1979). През 2007 г. получава наградата „Дубларт” за цялостен принос за дублаж/редакция „Справочна информация”.