Системата за контрол на инфекциите, която съществува в България от повече от 60 години, целенасочено е била унищожавана, в интерес на бизнеса на частните лаборатории и частните фирми за борба с вредители. Така се е стигнало до пропуски и във ваксинационната политика, и в контрола на инфекциите в страната, разказа в интервю за Дарик директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантараджиев.
Крахът на въпросната система започва още преди 25 години, като през този период й е била отнета и възможността да извършва контрол върху храните в заведенията за обществено хранене. Системата е създадена под формата на хигиенно-епидемиологична служба още през 1952 г. Позната по-късно и като ХЕИ, тя трябва да доказва инфекциите сред населението, да се грижи за хигиенните условия в училищата, да провежда и имунизационната политика на държавата.
В наши дни след значителна трансформация, част от функциите на някогашната система са поверени на Регионалните здравни инспекции. За съжаление обаче тези функции са само контролни, посочва проф. Кантарджиев.
"За съжаление тези лаборатории останаха без персонал, без никакво оборудване. Контролът на храните в заведенията за обществено хранене бяха иззети от тази служба, при което през последните години, когато стане взрив от хранителна инфекция и 100-200 деца от детски лагер, консумирали някаква храна, получат разстройство, ги приемат в инфекциозна болница. В 80% от случаите месец по-късно се оказва, че става дума за стафилококи", коментира той.
Проблемът обаче е в това, че истинският причинител е бактерията салмонела. Подобно разминаване се получава и при броя на лабораторно доказаните салмонели на година. Ако преди време те са били няколко хиляди случая годишно, днес те са само няколкостотин. Това според проф. Кантарджиев се дължи на факта, че лабораториите на РЗИ и хигиенната мрежа не работят в тази насока.
"Не може от 4000 да станат 400, защото постоянно говорим за стомашно-чревни разстройства през лятото, които някои колеги казват, че са вирусни. Разстройствата през лятото се причиняват от бактерии", обясни проф. Кантарджиев. Според специалиста една силна държава трябва да има силна система за контрол на инфекциите. Слаба ли е държавата и липса ли държавност – контролът също е слаб.
Крахът на въпросната система започва още преди 25 години, като през този период й е била отнета и възможността да извършва контрол върху храните в заведенията за обществено хранене. Системата е създадена под формата на хигиенно-епидемиологична служба още през 1952 г. Позната по-късно и като ХЕИ, тя трябва да доказва инфекциите сред населението, да се грижи за хигиенните условия в училищата, да провежда и имунизационната политика на държавата.
В наши дни след значителна трансформация, част от функциите на някогашната система са поверени на Регионалните здравни инспекции. За съжаление обаче тези функции са само контролни, посочва проф. Кантарджиев.
"За съжаление тези лаборатории останаха без персонал, без никакво оборудване. Контролът на храните в заведенията за обществено хранене бяха иззети от тази служба, при което през последните години, когато стане взрив от хранителна инфекция и 100-200 деца от детски лагер, консумирали някаква храна, получат разстройство, ги приемат в инфекциозна болница. В 80% от случаите месец по-късно се оказва, че става дума за стафилококи", коментира той.
Проблемът обаче е в това, че истинският причинител е бактерията салмонела. Подобно разминаване се получава и при броя на лабораторно доказаните салмонели на година. Ако преди време те са били няколко хиляди случая годишно, днес те са само няколкостотин. Това според проф. Кантарджиев се дължи на факта, че лабораториите на РЗИ и хигиенната мрежа не работят в тази насока.
"Не може от 4000 да станат 400, защото постоянно говорим за стомашно-чревни разстройства през лятото, които някои колеги казват, че са вирусни. Разстройствата през лятото се причиняват от бактерии", обясни проф. Кантарджиев. Според специалиста една силна държава трябва да има силна система за контрол на инфекциите. Слаба ли е държавата и липса ли държавност – контролът също е слаб.
