Възможно е да бъде спряна практиката, свързана с разликата в качеството на храните, когато човек е информиран. Хората, започвайки да четат етикетите, могат да направят равносметка дали да го купят повече това нещо. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ диетологът Огнян Симеонов във връзка със скандала от последните дни, че има разлика в качеството на едни и същи хранителни продукти в Западна и Източна Европа.
Агенцията по храните ще сравнява качеството на продукти у нас и в Западна Европа
„По същия начин е и с хляба. Има около 15 вида хляб в един магазин, но има само един или два, направени истински – с квас ли ще бъде, със сода ли. Другите, които са с много видове агенти, овкусители и различни видове витамини, са напълно безсмислени. Един хляб се прави от мляно брашно. Под едно брашно пише, че е с шест съставки. Не може едно брашно да е с шест съставки, при положение че има само мляна пшеница. За какво са другите съставки“, запита диетологът.
Според него човек може сам да провери това нещо и да види качеството на тези храни.
Да се чувстваш като втора ръка европеец
Симеонов посъветва потребителите да купуват продукти, които са екологични или еко.
„Разликата между био и еко е, че едното е сертифицирано, а другото не – отглеждано в градината на баба, както се казва. За тези хора, които нямат тази възможност, просто трябва да четат етикетите, защото там е обяснено и е упоменат всеки един състав на хранителния продукт. Много хора четат само заглавието, без да четат етикета и състава“, добави той, като даде пример с лютеницата.
Днес е полезно, утре – вредно: 9 мита за здравословното хранене
„Човек си взима от щанда и си слага лютеницата, като има предвид, че в нея се съдържат чушки и домати. Ако обаче обърне и прочете етикета, ще види, че няма нито чушки, нито домати. Чушковото и доматеното пюре не са чушки и домати. Също така модифицираните нишестета, които се слагат, не правят лютеницата. Просто имат заглавие „Лютеница“ и хората си го купуват, защото им е изгодно и защото са прочели 1,5 лв. или 2,00 лв. за опакова“, каза още диетологът.
Агенцията по храните ще сравнява качеството на продукти у нас и в Западна Европа
„По същия начин е и с хляба. Има около 15 вида хляб в един магазин, но има само един или два, направени истински – с квас ли ще бъде, със сода ли. Другите, които са с много видове агенти, овкусители и различни видове витамини, са напълно безсмислени. Един хляб се прави от мляно брашно. Под едно брашно пише, че е с шест съставки. Не може едно брашно да е с шест съставки, при положение че има само мляна пшеница. За какво са другите съставки“, запита диетологът.
Според него човек може сам да провери това нещо и да види качеството на тези храни.
Да се чувстваш като втора ръка европеец
Симеонов посъветва потребителите да купуват продукти, които са екологични или еко.
„Разликата между био и еко е, че едното е сертифицирано, а другото не – отглеждано в градината на баба, както се казва. За тези хора, които нямат тази възможност, просто трябва да четат етикетите, защото там е обяснено и е упоменат всеки един състав на хранителния продукт. Много хора четат само заглавието, без да четат етикета и състава“, добави той, като даде пример с лютеницата.
Днес е полезно, утре – вредно: 9 мита за здравословното хранене
„Човек си взима от щанда и си слага лютеницата, като има предвид, че в нея се съдържат чушки и домати. Ако обаче обърне и прочете етикета, ще види, че няма нито чушки, нито домати. Чушковото и доматеното пюре не са чушки и домати. Също така модифицираните нишестета, които се слагат, не правят лютеницата. Просто имат заглавие „Лютеница“ и хората си го купуват, защото им е изгодно и защото са прочели 1,5 лв. или 2,00 лв. за опакова“, каза още диетологът.
