/ Getty

Въпросът кога андроидите могат да се изравняват с хората по численост са изучили физикът Алесио Закконе (от Милански университет), математическият биолог Томас Танстол (Екзитърския университет) и ученият Джеси Оузубел (Рокфелеровския университет). Те създадоха математически модел, който отчита не само темповете на производство на нови роботи, но и срока на техните услуги, повреди и поправки, както и способността на машината да събира себе си подобни. 

Авторите разглеждат два сценария. В първия роботи се произвеждат в обичайните заводи, където основната работа се изпълнява от хората. Във втория самите хуманоидите са част от конвейера: те помагат да се съберат нови машини, да се разширят мощностите на предприятията и да се ускори производството. 

Именно вторият вариант е способен радикално да промени ситуацията. Ако роботите бъдат достатъчно ефективно участници в собственото производство, тяхната популация започва да расте по устремно – учените наричат това самоускоряващ се растеж. Тогава заводи с роботи ще трябва да произвеждат повече нови машини, отколкото старите излизат от строя. Разчетите показват: при запазване на новите модели на производство до 2100 година на планетата ще бъдат около 4 милиарда човекоподобни роботи. Това забележимо по-малко очакваното население на Земята, което към момента съставлява около 10,2 милиарда души. 

Но ако след 2050 г. роботите започнат активно да участват в производството на нови андроиди, прогнозата ще се промени. В зависимост от това, доколко ефективно машините ще засилят мащаба на собственото си производство (в моделите се описва като отрицателна, неутрална или положителна обратна връзка), количеството андроидите ще може да се сравнява с броя на хората съответно до 2100, 2090 или дори до 2083 години. Учените също провериха дали роботите могат да догонят хората още до 2050 г. Математически такъв вариант е възможен, но се изисква не само засилено нарастване на производството, което на практика не може да е реалистично. Освен това, масовото производство на хуманоиди се осъществява в напълно земни ограничения: за сбора на милиарди машини са необходими колосални обеми на електроенергия, полупроводници и метали. Даже най-автономните роботи остават зависими от инфраструктурата, инвестициите и производствените мощности. 

Изследователите подчертават, че техният модел не нарича точна дата на "роботизация" на планетите, а само определя условията, при които тя е възможна. 

Освен това, численото превъзходство на машината не е равно на икономическото или социалното господство: дори сравнително неголямата армия на роботи е способна да извършва по-полезни работи, отколкото милиарди хора.

БГНЕС
Добави ни в предпочитани източници в Google