"На 5 април тази година външнополитическият съветник на премиера изпрати свой проект на актуализация на рамковата позиция. Съдържанието му обаче по-скоро предполага ревизия на българската национална позиция. В тази нова рамкова позиция (проект) не фигурира българската позиция по т.нар. македонски език. Изискването за европейски гаранции за изпълнение на договора от 2017 година става несъстоятелно. На практика в този проект са обединени частични идеи на външно министерство за прилагане на двустранния договор, но без да има ясен механизъм в преговорната рамка за изпълнение на договора. Външно министерство прецени, че няма как да има бележки по документ, който изначално и изцяло е погрешен и го отхвърли като възможност. Отчитахме и по-висока активност на международен план". Това заяви министърът на външните работи в оставка Теодора Генчовска по време на изслушване в Народното събрание по темата за присъединяването на Северна Македония към ЕС.
По думите ѝ това е създавало трудности за консолидиране на българската стратегия и тактика по процеса.
"В началото на месец май министерството започна да води разговори вече без налагането на ограничения и намеса и в изключително кратък срок беше постигнат съществен напредък", подчерта Генчовска.
"Още когато поех поста министър на външните работи по време на първата ми среща с министъра на външните работи на РСМ, първото ми изречение към него беше: "Г-н министър, комуникирайте само с мен". За съжаление това не се случи. Представителите на РСМ продължиха да търсят контакт у нас извън външно министерство с цел постигане на пробив основно ключовото българско искане – механизъм за проследяване на изпълнението на договора от 2017 г., както и по отношение на референцията за македонския език", каза още тя.
"На 10 януари, в доклада си за заседанието на КСНС, външно министерство алармира, че в рамките на процеса РСМ ще продължи да следва няколко основни линии на поведение - ще продължи да разчита предимно на външния натиск, ще демонстрира конструктивност и ще отправя множество обещания. Ще търси неформални отстъпки и създава прецеденти, ще се стреми да разделя институциите в България по темата Северна Македония, като търси начин да се ангажира само с отделни български представители, с цел да изолира от процеса българските институции с експертиза по темата. И така да отслабва българската позиция, а при възможност да постига пробив в нея", обясни Генчовска.
Мнозинството в парламента реши като първа точка да бъде процедурата по изслушване на министъра на външните работи в оставка Теодора Генчовска за процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС и вземането на решения за одобряване на рамка на преговори.
Министърът на външните работи Тедора Генчовска не е запозната с документа, който премиерът Кирил Петков е внесъл днес в Министерския съвет.
"Не съм запозната с проекта на МС, поради това, че бях извикана на изслушване. Нямам информация този проект да е бил изпратен за предварително съгласуване в МВнР, както и самият текст на документа", каза Генчовска. Тя заяви, че на днешното заседание на МС, на което не присъства, МВнР са представили Рамкова позиция за предстоящото заседание така, както изисква закона и така както е съгласувано с всички останали министерства.
"Не знам как ще протича тази процедура през Комисията по външна политика и какво се цели", каза Генчовска и добави: "Има процедура, внася се доклад, ако има нужда от промяна на Рамковата позиция, от промяна на Декларацията на НС. Процедурата е ясна на всички вас".
"Всяко едно предложение, което се разграничава от рамковата позиция, да бъде изпращано веднага в Народното събрание и да не се дава съгласие докато се обсъжда в НС. Ако има отрицателно решение, автоматично да се дава отрицателен отговор. По този начин избягваме всякакви спекулации, че това правителство ще направи каквото и да било по темата Северна Македония и тази тема трябва да бъде решена изцяло от народните представители", подчерта премиерът Кирил Петков в началото на заседание на Министерския съвет.
Христо Иванов, съпредседател на "Демократична България", попита Генчовска ако наистина е имало двойна външна политика, кой е извършвал втората. "Какви са правата на министър-председателят да формира политически решения. Смятате ли, че такава голяма тема като Северна Македония има право да обсъжда само външния министър? Защото и ние с г-н Йорданов бяхме на среща с председателят на ЕК по тази тема, извършили сме престъпление. Външно министерство е държава в държавата? Ако политически лидер на дадена партия от управляващите е бил в Скопие, това престъпление ли е", попита той.
Генчовска потвърди, че външната политика се води от Министерския съвет, защото има много измерения. "Външно министерство отговаря изцяло за защита на националните интереси в рамките на документите, които всички много добре знаят. Както може би видяхте, никъде не казвам, че премиерът е взел е решения, които са различни от това. Никъде не съм споменала неговото име, защото заседанието е открито", заяви Генчовска.
По думите ѝ това е създавало трудности за консолидиране на българската стратегия и тактика по процеса.
"В началото на месец май министерството започна да води разговори вече без налагането на ограничения и намеса и в изключително кратък срок беше постигнат съществен напредък", подчерта Генчовска.
"Още когато поех поста министър на външните работи по време на първата ми среща с министъра на външните работи на РСМ, първото ми изречение към него беше: "Г-н министър, комуникирайте само с мен". За съжаление това не се случи. Представителите на РСМ продължиха да търсят контакт у нас извън външно министерство с цел постигане на пробив основно ключовото българско искане – механизъм за проследяване на изпълнението на договора от 2017 г., както и по отношение на референцията за македонския език", каза още тя.
"На 10 януари, в доклада си за заседанието на КСНС, външно министерство алармира, че в рамките на процеса РСМ ще продължи да следва няколко основни линии на поведение - ще продължи да разчита предимно на външния натиск, ще демонстрира конструктивност и ще отправя множество обещания. Ще търси неформални отстъпки и създава прецеденти, ще се стреми да разделя институциите в България по темата Северна Македония, като търси начин да се ангажира само с отделни български представители, с цел да изолира от процеса българските институции с експертиза по темата. И така да отслабва българската позиция, а при възможност да постига пробив в нея", обясни Генчовска.
Мнозинството в парламента реши като първа точка да бъде процедурата по изслушване на министъра на външните работи в оставка Теодора Генчовска за процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС и вземането на решения за одобряване на рамка на преговори.
Министърът на външните работи Тедора Генчовска не е запозната с документа, който премиерът Кирил Петков е внесъл днес в Министерския съвет.
"Не съм запозната с проекта на МС, поради това, че бях извикана на изслушване. Нямам информация този проект да е бил изпратен за предварително съгласуване в МВнР, както и самият текст на документа", каза Генчовска. Тя заяви, че на днешното заседание на МС, на което не присъства, МВнР са представили Рамкова позиция за предстоящото заседание така, както изисква закона и така както е съгласувано с всички останали министерства.
"Не знам как ще протича тази процедура през Комисията по външна политика и какво се цели", каза Генчовска и добави: "Има процедура, внася се доклад, ако има нужда от промяна на Рамковата позиция, от промяна на Декларацията на НС. Процедурата е ясна на всички вас".
"Всяко едно предложение, което се разграничава от рамковата позиция, да бъде изпращано веднага в Народното събрание и да не се дава съгласие докато се обсъжда в НС. Ако има отрицателно решение, автоматично да се дава отрицателен отговор. По този начин избягваме всякакви спекулации, че това правителство ще направи каквото и да било по темата Северна Македония и тази тема трябва да бъде решена изцяло от народните представители", подчерта премиерът Кирил Петков в началото на заседание на Министерския съвет.
Христо Иванов, съпредседател на "Демократична България", попита Генчовска ако наистина е имало двойна външна политика, кой е извършвал втората. "Какви са правата на министър-председателят да формира политически решения. Смятате ли, че такава голяма тема като Северна Македония има право да обсъжда само външния министър? Защото и ние с г-н Йорданов бяхме на среща с председателят на ЕК по тази тема, извършили сме престъпление. Външно министерство е държава в държавата? Ако политически лидер на дадена партия от управляващите е бил в Скопие, това престъпление ли е", попита той.
Генчовска потвърди, че външната политика се води от Министерския съвет, защото има много измерения. "Външно министерство отговаря изцяло за защита на националните интереси в рамките на документите, които всички много добре знаят. Както може би видяхте, никъде не казвам, че премиерът е взел е решения, които са различни от това. Никъде не съм споменала неговото име, защото заседанието е открито", заяви Генчовска.
