Фирма обвинява предишния кабинет в неизгодна сделка
Фирма обвинява предишния кабинет в неизгодна сделка / netinfo

Незаконно плащане за близо 900 хиляди лева за доставка на софтуер за държавната администрация е извършено в края на управлението на кабинета Сакскуборготски. Това съобщиха от фирмата АПИС, след като са разгледали сключените през 2005 година договори.

Компанията е сезирала за случая Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. Без да има основание Министерството на държавната администрация е платило на два пъти сумата за покупка на справочен софтуер. Неправомерното плащане идва от там, че то е направено въз основа на два анекса, сключени от тогавашния министър на администрацията Димитър Калчев с фирма „Сиела”. По този начин към поръчката за справочен софтуер са включени кметствата и над 600 училища от системата на Министерството на образованието и науката.

От АПИС твърдят, че анексите са подписани „на тъмно” и дават възможност без търг и конкуренция „Сиела” да получи тази поръчка.

Ето какво каза по този повод министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев пред Дарик:

Не за първи път фирма АПИС излиза с подобни твърдения или по-скоро да ги нарека обвинения. Учуден съм действително, че една фирма, която се занимава предимно с юридическа материя и има безспорно едни от добрите юристи в държавата, толкова елементарно не познава Закона за обществените поръчки и толкова плоско и повърхностно атакува не за първи път министерството, без да владее тази материя. Преди месец или месец и половина отново имаше становище на АПИС, в което имаше приблизително пот твърдения, от които нито едно не е вярно и министерството отговори много подробно на тези твърдения. Самият факт, че са твърди, че няма право едно ведомство да организира централизирани обществени поръчки за останалите ведомства е абсолютно неправилно – това означава непознаване на Закона за обществените поръчки. Ще ви припомня, че повечето от поръчките и от договорите, които сключва Министерството на държавната администрация и административната реформа се отнасят не толкова за нашето министерство, а са отнасят за цялата администрация. Ние например купуваме хиляди компютри, предоставяме софтуер, много друга техника, провеждаме обучение на десетки хиляди служители в цялата страна, тоест така да се каже бенефициентите не сме ние, а са всички останали. И хората от АПИС много добре трябва да знаят, че административните структури в страната са около 600 и ако всяка от тях сама трябва да прави обществени поръчки, да си купува всичко – и компютрите, и софтуера, и справочно-информационната система, то всичко това, което нашето министерство прави, трябва да умножи по 600. Това би било изключително нецелесъобразно икономически и точно затова Законът за обществените поръчки допуска и дори стимулира провеждането на централизиране процедури.

Техният аргумент е по-скоро, че въпросният закон не допуска сключването на анекси към договорите, за да се избегнат злоупотреби.

Нашето министерство не е сключвало анекси. По мое време не са сключване анекси, за други периоди не мога в момента да кажа.

В този смисъл е и вашият отговор на забележката, че тази порочна според АПИС схема е възприета и от вас като сегашен министър на държавната администрация за сключването на договори за централизирана доставка в полза на училищата и кметствата.

Всичко, което исках да кажа по този въпрос, го казах в официалното становище на министерството от месец декември. Фирма АПИС, ще припомня, атакува процедурата, но едновременно участва в нея и много ми беше любопитно какво щеше да направи сега фирма АПИС, ако беше спечелила тази обществена поръчка. За съжаление, тя не я спечели и не заради друго, а защото беше фирма единствена от всичко, която е отстранена за нередовна документация. На мястото на ръководителите на АПИС по-скоро бих изразходвал повече време и енергия да проверявам документацията, когато те участват в обществени поръчки, за да няма пропуски, отколкото да се занимават с медийно-политически изказвания, вместо да си вършат професионално работата.

България