Коледните подаръци тази зима ще са последните, които купуваме с левове. От догодина официалната валута у нас ще е еврото. Над десетилетие и от Брюксел, и от Франкфурт чувахме – „Не, не сте готови”, тази година обаче България получи „да” за еврото. Новината като че ли предизвика повече страхове – за доходите, за цените, за инфлацията. Подобни страхове е имало във всички държави, въвеждали валутата преди нас.
В „Темата на NOVA” журналистът Нели Тодорова и операторите Николай Кънчев и Георги Чобански ще заведат зрителите на обиколка из Германия, Словакия и Хърватия, за да проверят как единната валута е повлияла на инфлацията и на доходите там.
Как изглежда поскъпването на живота в тези три държави въвеждали единната валута в различни години. Различна ли е инфлацията в България, която използва лева? Връщаме почти четвърт век назад за да сравним инфлационните процеси.
Какво ще се случи след приемането на еврото у нас – експерт от Фискалния съвет с важни насоки
► Германия
Германия е сред държавите двигатели за създаването на единна европейска валута. Тя е и от първите, въвели еврото през 2002 г. Финансистите там са категорични, че еврото дава повече стабилност. В първите месеци с новата валута, отчитат инфлация от два и под 2 процента. ранкфурт – финансовата столица на Евросъюза се готви да посрещне 24-ата Коледа в еврозоната. Точна на 24 години е и Хенрих. Отговаря за поставянето на коледното дърво в центъра на града.
„От баба ми знам за дойче марката, но не много. Аз познавам само еврото. Има поскъпване в момента, но дали сме с евро или дойче марки, щеше да е същото”, смята Хенрих.
Финансовите експерти в Германия са категорични, че въвеждането на еврото в дадена държава всъщност я прави по-видима и по-интересна за инвеститорите, а пред местните компании се отварят нови възможности. Борсата във Франкфурт е една от водещите в света. На нея се търгуват над 400 компании. В момента само една българска компания може да се похвали, че е част от големите играчи. Очакванията са въвеждането на еврото в България да направи по-силни българските фирми.
„Ние се интересуваме от компании-местни шампиони. За нас не е от значение далите са от еврозоната или не. Но инвеститорите се чувстват по-спокойни когато влагат парите си в държави с евро”, заяви Каролине фон Линзинген, която отговаря за първичното публично предлагане и финансиране на растежа в Deutsche Börse.
Освен засилен интерес от страна на играчите на борсата към български компании, очакванията са и за повече директни чужди инвестиции у нас.
„От гледна точка на предприемачите има много положителни мнения. Във всяка индустрия, която е свързана с партньорство и сътрудничество в Европа ще имате предимства”, обяснява Карина Шведе от Търговско-промишлената камара – Райнхасен.
► Словакия
В Словакия смяната на кроната минава под мотото „Сменяме валутата, не цените”. Финансовото министерство отчита, че така страната заема мястото си на международната карта на инвеститорите. Поскъпването през януари 2009, когато въвеждат еврото там, е 2.7 процента. През март инфлацията вече пада под 2 на сто.
Една от атракциите на Братислава са туристическите влакчета. А гласът на български, който звучи в слушалките, е на Елена Арнаудова. Живее в Словакия от почти 30 години и на практика ще приеме за втори път еврото – един път в Словакия и сега в България.
„Вярвам, че и сега в България моята пенсионерска сметка ще бъде безболезнено превърната в евро”, разказва Елена. И добавя: „Навсякъде животът поскъпва, има инфлация навсякъде, но хубавото е, че успоредно с това растат и доходите”.
Словакия се готви за въвеждане на еврото много години. Първата стратегия за влизането на единната европейска валута е изготвена дори преди държавата да влезе в Европейския съюз. За координацията по въвеждане на еврото преди 16 години отговаря Игор Барат. И до днес го наричат мистър Евро. Той обяснява, че това, което изненадва властите, е огромният интерес към стартовите пакети със словашки евромонети.
„Оказа се че това е най-популярният Коледен подарък. Баби и дядовци купуваха за внуците, внуците – за бабите. Огромно търсене – а опаковката не е особено атрактивна. Наложи де да отсечем допълнително монети”, споделя той.
Според Игор Барат един от митовете срещу въвеждането на еврото тогава е бил: „Не сме за там – ще сме най-бедните в еврозоната". На тези критики той отговарял така: „Ние и сега сме най-бедни, но ако влезем в еврозоната ще имаме повече шансове да не останем най-бедните”.
И след въвеждането на еврото обаче властите не могат просто да седнат и да си отдъхват, категорични са от финансовото министерство на Словакия.
„За да расте икономиката трябва да правите много неща. Структурни политики, политики за иновации. Еврото не е магическа пръчка, която ще промени нещата. Но със сигурност ще подпомогне добрите политики”, обяснява Барат.
► Хърватия
Това е последната държава, която въвежда еврото. 2023 г. се оказва една от най-трудните в световен мащаб.Това е първата зима след нахлуването на Русия в Украйна. Световните пазари настръхват и заради несигурността, инфлацията започва да расте драстично навсякъде. Там отчитат двуцифрено поскъпване, но тенденцията върви от предходната година. За да овладеят ценовите шокове, властите решават да изготвят списък със защитени стоки. Първо само хранителни, след това добавят и нехранителни.
И за търговците на пазара, и за клиентите е важно да има „защитени стоки”. Оказва се обаче, че когато магазините обявяват намаления цените са по-ниски от защитените. За икономистите тази мярка е непазарна. В учебниците пише, че пазарът е този който трябва да определя цените – не държавата. Според проф. Марияна Иванов от Икономически факултет на Загребския университет: „Това е политическа мярка, не икономическа. Правителството се опитва да защити стандарта на живот на хората с ниски доходи. За тях е добре, защото те не се страхуват, че цената на хляба утре ще скочи рязко. Ако не могат да вдигнат цените на едни стоки, търговците компенсират, като завишават с повече цените на останалите продукти”.
От Асоциацията за защита на потребителите обаче са категорични, че ограничените цени са „добра мярка”. Според Ана Кнежевич – председател на Хърватската асоциация за защита на потребителите, мярката е важна, защото има много хора с ниски доходи.
„Има много пенсионери с ниски пенсии, както и работещи на ниски заплати – Но има критики, че тази мярка не е икономическа? Нас потребителите това не ни интересува. Оплакват се търговците и производителите. Правителството просто трябва да седне и да им каже – това е наше решение”, заяви Кнежевич.
Въпреки високата инфлация в първите месеци при въвеждането на еврото там, властите са категорични – не единната валута е виновна. Подуправителят на централната банка на Хърватия – Михаел Фауленд сравнява инфлацията в неговата страна с поскъпването в други европейски държави.
Гледайте още във видеото.
