Срокът на годност на това правителство ще е не до местните избори, а поне до първата ротация. Това прогнозира политическият анализатор Юлий Павлов, който взе участие в дискусия на тема „Политическата криза – възможни решения и отражението им върху местните избори“, организирана от аналитичния клуб за прогнози „Екзаминър“.  

Според Павлов, ако правителството е неуспешно, от ГЕРБ-СДС могат да откажат да поемат властта със своя бъдещ ротационен премиер Мария Габриел, както и да предизвикат предсрочни парламентарни избори заедно с европейските. 

Идеята, че това правителство ще доведе до загуби в електоралните тела на формациите, участващи в него, според мен е необоснована, смята още анализаторът.

Парламентът реши: България вече има редовно правителство с премиер Николай Денков

Коалицията между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ не е желана, а принудителна. Не е желана нито от едните, нито от другите. Това мнение изрази социологът Андрей Райчев.

Според него България се намира не в политическа криза, а в геополитическа. Тя се състои в стратегическата принадлежност към НАТО, ЕС.

"Имаме геополитически проблем, че сме на място, което ни харесва, но където изискванията са други. Ако се разгледа по същество членството на страната ни в момента – отговорът ще е не", обясни Райчев.

Големият въпрос при местните избори е не кой ще надделее, а дали националната партийна система няма да се разпадне, каза от своя страна и социологът проф. Румяна Коларова.

„Имахме един период, когато партиите на национално ниво изчезваха на местно ниво. Големият въпрос е дали тези партии ще оцелеят на местно ниво", каза още проф. Коларова.

Относно предизвикателствата пред коалицията между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България" социологът посочи, че ще бъде вторият и третият ешелон на властта. Според нея е важно как ще бъдат разпределени заместник-министрите, областните управители и др.

кабинет Денков
БТА

Кои са новите министри (Биографии)

Политическата криза, която вече е институционална и е на границата да премине в конституционна, може да бъде решена, когато открито започнем да говорим за собствените си отговорности за решаването на проблемите пред страната. Това мнение изрази политологът Огнян Минчев.

По думите му политическата криза в България ще бъде преодоляна, след като българските елити поемат своята отговорност. В едно общество елитите носят отговорност за структурни проблеми като политическата криза, добави той.

Според него българската държава е в състояние, в което не е инструмент за разрешаване на проблеми, а създава такива и блокира опитите за решаването им.

Не можем да кажем дали политическата криза е свършила, заяви политологът Димитър Ганев. 

„Не знаем дали се намираме в продължаваща политическа криза и в какъв етап от нея сме“, посочи анализаторът пред участниците на форума. Ганев даде пример с одобреното от парламента през 2021 г. редовно правителство с премиер Кирил Петков, което не е довело до край на кризата. 

"Тези, които протестираха, направиха коалиция с тези, срещу които протестираха. От ПП-ДБ си дадоха сметка, че ако не се направи коалиция с ГЕРБ сега, отиват на избори, където ще се увеличи дистанцията между двете сили. Взеха решение да се възползват от позицията си в момента, вместо да се възползват от по-слабата си позиция след три месеца. Те играят за сега, а играта на ГЕРБ е обратната. Те не играят за сега, а само за перспектива, смята анализаторът", посочи анализаторът. 

Според него електоралната щета за „Продължаваме Промяната“ на следващите избори ще бъде по-голяма и те вече няма да застрашават лидерството на ГЕРБ. 

Димитър Ганев посочи още, че повишаването на резултата на „Възраждане“ може да бъде само от полза за ГЕРБ. 

„Бойко Борисов ще каже: „Всички под моите знамена, за да пазим евроатлантическата ориентация на страната“, посочи още политологът. 

Бойко Борисов
Георги Димитров


Отвращението от политиката е широко обхванало българските избиратели. Това заяви политическият анализатор проф. Антоанета Христова и допълни: „Тази негативна емоция може да оттласне избирателите от всякаква форма на активност“, смята тя. 


Според нея основните емоции в политическия процес в България са на първо място страхът, следван от надеждата, отвращението и лоялността.

Има разминаване между медийното говорене с преживяването и усещането за автентичност на по-голямата част от избирателите, обясни Антоанета Христова и прогнозира още политически турбуленции след местните избори, които предстои да бъде проведени през есента в България. 

Местните избори ще бъдат използвани от хората, които искат да направят наказателен вот към партиите си и правителството. Това мнение, пък, изрази политологът доц. Татяна Буруджиева.

Местните избори ще бъдат теренът, на който ще бъде показано какво се случва с партиите, ще бъде ли преодоляна кризата при тях и ще има ли нови големи проекти, смята Буруджиева.

Според нея на местните избори единствено избирателите в София ще се интересуват от правителството, а това се дължи на факта, че в останалите места голямо влияние имат местните интереси. 

Министерски съвет
БГНЕС

Очаквам на тези местни избори свръхмобилизация на партиите и решителна битка, заяви от своя страна социологът Михаил Мирчев. 

Мирчев посочи, че най-голяма ще бъде изборната битка за София, тъй като, по думите му, тя е „голяма златна касичка“. ДПС ще вземат своето на местните избори, посочи анализаторът.

„Атаката срещу Бойко Борисов е зловеща. Ако лидерът на ГЕРБ отпадне от играта, заедно с няколко други ключови негови фигури около него, системата ще започне да се разпада“, посочи Мирчев. 

На днешната дискусия, състояща се в София, участват политолози, социолози и анализатори, сред които Юлий Павлов, Андрей Райчев, Антоанета Христова, Боряна Димитрова, Васил Тончев, Даниел Смилов, Димитър Ганев, Евелина Славкова, Кънчо Стойчев, Любомир Стефанов, Милен Любенов, Михаил Константинов, Огнян Минчев, Петър Чолаков, Юри Асланов. 

Аналитичният клуб за прогнози „Екзаминър“ е независимо сдружение на анализатори и експерти, сред които гл. ас. Димитър Найденов, доц. Татяна Буруджиева, Юлий Павлов, проф. Румяна Коларова, д-р Любомир Стефанов и др.
Иван Лазаров, Николай Трифонов, БТА