Доверието към правителството отново бележи спад
Доверието към правителството отново бележи спад / снимка: БГНЕС

Електоралните нагласи за предстоящите евроизбори очертават изключително напрегната битка на две нива - за победител в изборите и за място в Европарламента.

Това показват данните от проучване на агенция „Алфа рисърч”, проведено в периода 17 - 22 февруари. Въпреки убеждението на мнозинството от хората, че е важно да се гласува на предстоящите през месец май евроизбори, едва 46% са сигурни за коя политическа сила ще дадат своя глас. Това прави трудни прогнозите за изборите, тъй като е възможна по-значима динамика на нагласите, отбелязват социолозите, цитирани от БГНЕС.

В края на февруари ГЕРБ с 16,9% има лек превес над БСП - 15,1%, но с наближаването на изборите надпреварата се очертава като все по-оспорвана. ДПС запазва стабилно трето място - 6,9%. С ръста, който „България без цензура” отбелязва през последния месец, достигайки 5,5%, тя влиза в конкуренция с АБВ - 6,1% и Реформаторския блок - 5% за излъчване на евродепутати. Тъй като обаче, и трите формации ще се явят на избори за първи път в този си вид, е все още рано да се прогнозира, доколко ще бъдат реализирани настоящите намерения за гласуване.

В процес на преструктуриране е и националистическият вот. Към февруари най-висока подкрепа получава НФСБ 3.2%, „Атака” е с 2,1%, като част от нейните симпатизанти биха подкрепили „България без цензура”. „Зелените” и „Синьо единство” се ползват с подкрепата на около 1% от избирателите.

Ако в края на февруари имаше избори, най-вероятно разпределението на мандатите би било - 6 : 5 : 3 : 1 : 1 : 1.

В следващите месеци обаче, освен непредвидимия развой на политическата ситуация, три важни фактора ще влияят на електоралните нагласи - водачите на листите, облекчените условия за участие на малките партии по новия Изборен кодекс и мотивацията на избирателите да разглеждат евроизборите като избори със значим национален залог.

Преобладаваща част от българското общество - 54%, подкрепя инициативата на президента за провеждане на референдум по въпроси на изборното законодателство. Положителната нагласа доминира във всички социално-демографски слоеве, независимо от социалния и материален статус на избирателите. Подкрепа за идеята дават и симпатизантите на БСП (45% одобрение срещу 30% неодобрение). Делът на противниците е 15%. Около една трета, предимно най-младите възрастови групи, не изразяват мнение по въпроса.

Желанието на избирателите за по-радикални промени в изборното законодателство е съпроводено от настояване този въпрос да не се отлага във времето. 44% предпочитат референдумът да се проведе заедно с предстоящите евроизбори, 17% са за изтеглянето му за по-късен период.

От конкретните въпроси на референдума единствено въвеждането на мажоритарен избор на народни представители се ползва с висока степен на подкрепа от 55%. Основен аспект на дебата тук е каква част от депутатите да се избират по този начин. Избирателите се разделят поравно в предпочитанията си към мажоритарен избор на всички (27%), или на част от членовете на парламента (28%).

Електронното гласуване също събира повече привърженици (43%), отколкото противници (29%). Идеята се подкрепя най-горещо от младите и средни поколения (51% - 53%), а се отхвърля от най-възрастните (37%).

Най-сериозна интрига към момента се очертава по въпроса за задължителното гласуване. Поляризацията по него е изключително силна - 44% заявяват, че биха подкрепили въвеждането му, срещу 35%, които го отхвърлят.

Нагласите на избирателите към предложените за поставяне на референдум въпроси очертава две ясни тенденции. Първата, че това са важни за хората теми и всяка от противостоящите позиции има своята обществена подкрепа. Втората, че изходът от референдум по тези въпроси съвсем не е предрешен. Напротив, важен фактор за резултата ще бъде кампанията, в рамките на която защитниците на всяка от тезите ще имат възможност да убеждават избирателите в правотата на аргументите си.

След известна стабилизация, доверието към правителството отново бележи спад и стига до 18%. Недоволните от кабинета нарастват до 53%, като те са мнозинство във всички социални групи, с изключение на българските турци. С нови 5 на сто, от 20% на 15% намаляват оптимистите за развитието на страната в близко бъдеще.

С 9% доверие и 65% недоверие парламентът носи много повече негативи, отколкото позитиви на участващите в него политически сили. 63% от хората заявяват, че е по-добре да се отиде на нови избори, отколкото да се продължава работа по досегашния начин.

Личните рейтинги на Борисов (21.5%) и Станишев (19.1%) също са близки, както и подкрепата им вътре в техните партии. От степента на мобилизация на партийните привърженици и спирането на отлива към конкурентни формации, ще зависи до голяма степен финалният резултат от изборите.

Личният рейтинг на премиера Пламен Орешарски остава без промяна (24% положителни оценки и 47% отрицателни). Почти без промяна остава и доверието в президента Росен Плевнелиев (28%), главния прокурор Сотир Цацаров (29%) и българския еврокомисар Кристалина Георгиева (33%).

България