Дарик започна национална кампания "Най-добрите лекари в България". Тази инициатива се прави за първи път в България и чрез нея ви показваме най-добрите лекари, които работят в 43 специалности. Като част от кампанията ви запознаваме с националните консултанти по специалности. Продължаваме с доц. Ива Петкова, национален консултант по очни болести.
Разкажете първо за себе си.
Благодаря за това, че сте подели тази инициатива, защото аз смятам, че в днешно време има голям недостиг на обективно мнение към лекарите, лекарската професия, към нашия труд, изобщо към всичко, което ние правим. Струва ми се, че средствата за масова информация отделят повече внимание на негативните неща, които са свързани с нашата професия. Докато едно обективно мнение и най-вече нашето мнение малко по-рядко се чува и в този смисъл аз искам наистина да ви благодаря, че ще дадете възможност на нашата гилдия да се произнесе.
Вие ще дадете възможност на широката аудитория да разбере кои са най-добрите лекари в страната. Много деликатна работа, трудна. Мислите ли, че наистина безусловно могат да бъдат изведени напред група ваши колеги?
Различни са нещата в медицината. Могат да бъдат добри специалисти, могат да бъдат добри лекари, като лекари, като такива, които се грижат за болните си, малко са различни. Общо взето, когато човек съчетава тези две качества, той наистина е най-добрия.
Разкажете ни малко за себе си. Известен лекар сте.
Бих казала, че от студентските години ме влечеше хирургията, може би някакъв героизъм, свързан с нея. В четвърти курс на изпита по очни болести доц. Петя Василева ми предложи да вляза в кръжока и така се започна. След като завърших, започнах да кандидатствам на всички конкурси, които се откриваха в очна клиника. Занимавам се предимно със заден сегмент, което са заболяванията на ретината и стъкловидното тяло, това са отлепвания на ретината, пораженията от диабетната ретинопатия и всички тези състояния, тъй като ние се делим на общо взето на лекари, които се занимават с предния сегмент, и офталмолози, които се занимават със задния сегмент. Доста различни неща са.
Българската офталмолози на какво ниво е?
През последните години българските офталмолози имат възможност да наблюдават всичко, което се случва по света. Те непрекъснато се стремят, посещават всички конгреси - европейски, световни, включително още специализантите започват, има специални програми. Европейските дружества дават възможност да се получат грантове от младите специалисти. Те още от първите си години започват да следят, на практика те учат това, което е световната тенденция и не мисля, че ние имаме някакво изоставане по отношение на знанията си. По-скоро имаме изоставане по отношение на възможностите. Като пример мога да посоча органосъхраняващото лечение при някои туморни заболявания на окото, каквито са меланобластома, ретинобластома, които са свързани с лъчелечение, каквато възможност ние нямаме тук да осъществим. Има и други неща, за които обаче много се опитваме да наваксаме.
Кои са най-големите български чудеса във вашата област?
Бих казала, че има нещо, което българите са открили в офталмологията.
Не, не като открития, а като практика?
Това, което се случва в последните години, и ние следваме плътно световните тенденции, това са по-големите възможности при заболяванията в задния сегмент - това, което и аз работя, и по-големите възможности за терапевтични повлияване на глаукомата и малко по-малката нужда да се стига до оперативно лечение на глаукомата, което става в крайните стадии. Освен това имаме възможност вече, а в някои отношения и доста добри резултати, в борбата с увреждането на очите при недоносените. Това са нещата, които плътно следваме.
В офталмологията къде са най-добрите специалисти? Къде има най-голям напредък, най-много постижения? Към кои страни гледате, към кои свои колеги?
Гледаме към европейските страни и следим всичко, което се случва там. А те, както и ние, гледат към Съединените щати. Мога да ви дам за пример Американската академия, в която се провежда всяка есен в различни градове и където се събират действително хората от цял свят, това е най-голямото събитие за годината в офталмологията. И там действително се дават всички нови постижения.
Там са водещите ви колеги. А руснаците къде са?
В последните години те имат много добри центрове, които са на много добро ниво, но няма някакви много известни имена, които можем да цитираме в определени области.
Така, както бихте казали аз американците, така ли?
Тъй като областта е свързана до голяма степен с хирургията и с определени центрове, където се работи по определени теми, както знаете и в по-малките, и в по-големите неща съответният изследовател или хирург води след себе си цялата гилдия и там се знае, че се прави определено нещо най-добре в целия свят. Там се струпват фирмите, които го поддържат, там се струпват изследванията, така че това са различни неща. Например аз в моята специалност мога да посоча Белгия, която е много напред в областта на ретиналната хирургия. Там преди години работеше преди да се пенсионира доайенът на тази хирургия - д-р Живойнович, който разви тази хирургия в света, Той беше първият, който въведе тези тежки операции и там неговите ученици продължават да развиват точно тази тенденция. Има много добри лекари и в Щатите, и в Германия, и в Англия, но това остана като една база, която се счита за много добра. Така че е различно.
Офталмологията е скъпо нещо.
Доста скъпо.
Как се справяте от тази гледна точка?
Доста трудно е това. Както диагностиката при нас, така и хирургичната дейност изискват наистина много големи инвестиции, ако искаме да бъдем на ниво. Самата операционна зала и самият персонал далеч не е достатъчен. Както при другите хирургии, при нас се изисква много инструментариум. Например задължителен е операционният микроскоп, задължителни са системите за работа в заден и преден сегмент, апаратурата, която толкова бързо върви напред, толкова бързо дава нови възможности, че ако човек иска да бъде в крак, на всеки пет години трябва да купува нова машина. При тези финансови условия в момента това никак не е лесно. Знаете в какво състояние са държавните болници, брои се всяка стотинка, както и в частните.
При положение, че тази офталмологична техника е толкова скъпа, а от друга страна възможностите на болниците не са кой знае какви, къде намирате сечението между нуждите и възможностите?
При нас в „Александровска" болница имаме и други варианти освен това, което дава болницата -. това са възможностите на университета, който поддържа обучението. За да обучаваме ние студенти, най-вече специализантите, ние трябва да бъдем на много добро ниво. Трябва специализантите, когато влязат в операционната, да могат да следят какво става под микроскопа, т. е. ние трябва да имаме система за видеонаблюдение, трябва да имаме нещо, което да записва на филм, след това да го прожектираме по форуми, срещи на специализантите. В това отношение университетът показва много добро разбиране и всяка година се отпускат пари и съответно по научните програми за поддържане на докторантските теми се отпускат пари, с които можем да закупим оборудване. Предимно това правим - закупуваме оборудване и евентуално някакви консумативи, за да може да се върви напред.
Казахте, че имате много повече постижения, много по-добре се справяте с тази страшна болест - глаукомата. Предупредихте ме и за така наречените социално значими заболявания, свързани със зрението.
Глаукомата е едно от тях, Когато аз започнах да работя офталмология, имаше само едни капки за глаукома. Оттогава досега изтече много вода. През последните 10-15 години първо в България навлязоха тези фирми, които предлагат различни нови медикаменти, нещата в глаукомата тръгнаха много бързо. Не случайно глаукомните конгреси - световни и европейски, са всяка година, тъй като винаги има какво ново да се каже там. От друга страна напредна и диагностиката на глаукомата, което означава много по-ранно откриване на това заболяване и по-големи възможности за лечение и профилактика.
Лечима ли е тази болест?
Това зрение, което е взето от глаукомата, както се знаеше още от старите ни учители, то не може да се върне. Ние имаме възможност да поддържаме вътреочното налягане и състоянието на окото, вътреочното налягане, като най-важния симптом за глаукома, на такива стойности, които да не продължат увреждането. Това става с медикаменти и непрекъснато следене на пациента и когато тези средства не са достатъчни, вече може да се прибегне до хирургичното лечение, което е свързано с всички рискове на хирургията.
По отношение на лечението на тази болест България предлага ли това, което и света?
Да, абсолютно.
Кажете за глаукомата, защото знам, че е бич, че е страшна, че трудно се разпознава.
Голяма част от пациентите с глаукома нямат никакви симптоми или оплаквания. Най-често това са честа смяна на очилата, лек дискомфорт, на който човек в забързаното си ежедневие на обръща внимание, но всички, които имат в рода си някаква фамилна обремененост, трябва да знаят, че това е червен светофар, за да могат да се следят, съответно на 45 години пациентите, които по някакъв друг повод се преглеждат, задължително трябва да се прегледат по отношение на очното налягане, да им се огледат очните дъна, а ако те имат някакви други съмнения, могат да отидат и специално за това нещо. Това нашите колеги офталмолози го правят вече съвсем редовно. Това, което е неприятно, е, че пакетът на извънболничната помощ не осигурява възможност болните от глаукома да бъдат проследявани добре. Когато един болен се диспансеризира за глаукома по каса, той има възможност да си премери очното налягане веднъж на шест месеца, което е крайно недостатъчно, когато в европейските тенденции са правене на периметър два или три пъти годишно, какво остава за очното налягане. Това веднага рефлектира върху болните. Те се принуждават да плащат тези изследвания, които, колкото и да не са скъпи, все пак за едни социално по-слаби хора са едно перо. Или пък лекарите, които ги лекуват безплатно... и без това заплащането в извънболничната помощ не е високо.
През колко време е добре човек да си проверява зрението, да прави някакви изследвания? Знаем, че профилактичните прегледи са нещо желателно, но някак очите остават малко встрани, човек се сеща да отиде на очен лекар, когато трябва да си смени очилата или има някакъв конкретен проблем.
Обикновено смяната на очилата след 45-годишна възраст става на пет години, освен ако не се счупят или седнете върху тях. Това е най-честата причина. Когато има някакви оплаквания - задължително, а за хората, които по-често работят на компютър или имат някаква предиспозиция за някакво заболяване, това трябва да става ежегодно. Веднъж годишно е добре да се направи.
Казахте думата компютър и няма как да не я чуя. Какво съветвате хората, които живеят с компютъра?
Различни са нещата за деца и за възрастни. Това, което го има при възрастните, първо това е зрителната умора, която настъпва при работата с компютър, много по-често, отколкото при другите хора. Това, което съветваме пациентите, е на всеки час да има десетина минути почивка, която да не е преместване от компютъра към телевизора или друго такова средство, което напряга очите.. Друго при хората, работещи с компютър, това са оплакванията от сухота, парене, дразнене, чувство за чуждо тяло, поради това, че окото много по-рядко мига, слъзният филм се нарушава. Често пъти тези хора, понякога и сами, най-често ние ги съветваме, слагат изкуствени сълзи, което подобрява значително състоянието им. При децата нещата са съвсем други. При тях компютърът, освен тези вредни въздействия в някои случаи на диагностицирано далекогледство или астигматизъм, може да даде и много по-тежки оплаквания, като главоболие, размазване. Тези неща често карат родителите да ги заведат на преглед, което от една страна не е лошо, но от друга страна да не забравяме и това, че детето се развива доста едностранчиво, когато стои непрекъснато пред компютъра. В никакъв случай не трябва повече от два-три часа не ден децата да стоят пред компютъра. След това те трябва да си напишат домашните, половин ден са в училище. След това вечер сядат пред телевизора. Това са непрекъснато натоварвания на очите, които за детската възраст наистина са твърде много.
В детската офталмология има специфични неща, които заслужават да бъдат разказани.
В „Александровска" болница се намира единствената детска очна клиника в България. Това, което е много голям проблем за нас, е диагностиката и лечението на ретинопатията на недоносените. Недоносеността доста се увеличи във връзка с асистираната репродукция и нашите колеги в тази клиника работят активно с всички отделения по неонатология в София. Тези деца се преглеждат редовно на две седмици, имат си определен режим. Тези, които са в рискова ситуация, се преглеждат и по-често. Ние имаме възможност да регистрираме тези състояния. Миналата година от „Българската Коледа" получихме единия от двата апарата, които са с възможност това нещо да се запази в компютъра, да се сравнява непрекъснато. Сега очакваме да получим един подвижен лазер, което вече ще ни даде възможност тези деца да се обработват на място в неонатологията, където те може да бъдат следени активно, да не излизат от кувиоза, специален анестезиолог да ги следи. Това е много по-добро за нас. Общо взето смята, че по отношение на диагностиката и пропуските в диагностиката нещата много се подобриха.
Вие сте сред лекарите с доста приятен емоционален фон, защото вашите операции са леки, успешни, пациентите си тръгват доволни, усмихнати. Те са кратки, не са болезнени.
Да, така е.
Това носи удовлетворение и на двете страни и сигурно доста по-ведро се работи във вашата специалност, така ли е?
Така е. Искам да ви кажа, че една операция е бърза, когато е подготвена добре, когато предоперативният период е бил достатъчно дълъг и всичко е направено така, че когато се влезе в операционната, вече всеки да си знае движенията. Тогава операцията става добре. Разбира се, има и изключения, но това става навсякъде. Пак казвам, нашите операции стават бързо и добре, когато са подплатени с добра професионална квалификация и добра квалификация.
Колко са офталмолозите в България?
Около 600 са в момента. В сравнение с други страни на глава от населението са доста. Има страни, например Холандия, която има много по-малко от нас на глава от населението, това е свързано с организацията на помощта. По-голямата част от нашите офталмолози работят в извънболничната помощ, там и заплащането е по-добро. Повечето от лекарите работят на по две места.
Не сте много доволни от заплащането?
Определено, не. Мисля, че би могло да бъде много по-добро. Не се сравнявам с колегите, които работят на Запад, но...
А сравнявайки се с колеги от други специалности?
Не мисля, че има някаква разлика между нас и тях. Общо взето едно е нивото и това, което през последните месеци се алармира обществеността за изтичането на мозъци. Не са малко офталмолозите, но те трябва да се подновяват. Тези, които се пенсионират, да бъдат заместени от нови офталмолози. Аз мога само за последната година да ви посочат рима-четирима души специалисти, новозавършили, които заминаха да работят в чужбина. Липсата на места за специализация...
Къде отиват колегите ви?
Най-вече във Франция и Германия. Миналата година ръководството на Медицинския факултет направи анкета между студентите, които тогава бяха в пети курс, и се оказа, че над 80 процента от тях са готови да си тръгнат. Аз виждам, понеже дъщеря ми в момента е стажантка, че почти всички от децата, които не са завършили езикови гимназии, правят точно това.
Колко пъти по-добре платени са във Франция?
Много пъти. Един човек, който е без специалност и започва да специализира там, започва сигурно от 2000-2500 евро. Възможностите за специализация, местата за специализация тук са много малко. Един младеж, който в момента е в силата си, ние го оставяме да чака три или четири години. Първо две или три години нямаше закон, по който това да стане, след това започват да се пускат малко места. Тези хора вече са се оженили, имат деца, животът ги е притиснал, започват да гледат по друг начин на него. Естествено, че след като в Германия им казват - Ето тук може да започнете в тази болница и да започнете да специализирате и им дават тази заплата, те ще предпочетат да отидат там.
Опасявате ли се,че може да се оголи фронта в България, че толкова много ваши колеги биха отпътували?
Надявам се, че не. Все пак има и други фактори - семейството, нашата красива страна. От много неща зависи това. Аз силни се надявам, че младежите ще останат при нас.
Разкажете ми малко в личен план за някои емоционални моменти от вашата практика, защото да си лекар, това означава със сигурност да имаш много емоция във всеки ден.
Да, така е. Особено в операционната непрекъснато има емоции. Като че ли повече запомняме неприятните емоции, когато човек не е успял да се прави, когато не си успял да помогнеш.
Едва ли преобладават?
Не, точно обратното. Аз работя с диабетици, диабетът е хронична болест, там непрекъснато този фактор действа върху очите. Не е нещо, което се е случило и то може да бъде излекувано дефинитивно. Това са и деца, които следим с години и често нещата не зависят само от терапевта, лазерния специалист или хирурга. Те зависят и от общото състояние на целия организъм и невинаги свършват добре.
Щастливи случки нямате ли, за които да се сещате, когато не ви върви?
Винаги има такива неща. Има и весели случки, много комични случки. Точно сега не знам дали бих могла нещо да се сетя, но има и много радостни неща, особено с децата, когато нещата вървят добре. Те са толкова открити.
Много ли е болката при вас? Или техниката е такава, че вашите операции са по-милостиви към пациентите?
Така е. Ние малко се занимаваме с онколгия, малко са туморните заболявания в областта на окото, относително по-малко. Четох интервюто ви с проф. Славов, при тях тези неща са значително по-тежки. По-друго е настроението при нас - определено по-ведро.
Как върви докторският фолклор в офталмологията?
Включително има и ключови думи, които се използват. Примери не мога да цитирам в момента, не са и за широката публика някои от тях.
Да поговорим за възможността да се разделиш с очилата си по пътя на лазерна корекция на зрението.
Не само лазерната корекция, има възможности и по отношение на хирургията на лещата да се направи това нещо. Тук вече нещата са много тънки. Хората, които се занимават с това, трябва да преценят кое е подходящо за дадения пациент, тъй като това е много тънка граница между естетиката и медицината. Ние имаме няколко начина за корекция на зрението, на рефрекционните аномалии. Това са очилата на първо място, което е най-разпространено, контактните лещи и оттам нататък са различните начини за корекция. Най-популярна е лазерната корекция. В България вече има не малко лазери - седем или осем в цялата страна, където това се извършва, и които ни дават възможност пациентите да престанат да носят очила. Това страшно много зависи от състоянието на самото око, лекарят трябва да прецени доколко това ще е безопасно за пациента, от това колко са диоптрите.
Скъпи ли са тези операции?
Да, те са скъпи. Тъй като те не са по медицински показания...
От какъв порядък са?
От порядъка на 1500 лева на око е една такава манипулация и те не се поемат от здравната каса. Искам да кажа, че особено младите хвърлят очилата и забравят, че са ги имали. Забравят, че са били късогледи, тъй като най-често правим за късогледство тези операции, а това не е така. Късогледото око си остава такова по структура. Късогледството не изчезва, просто ние го коригираме, като нарушаваме строежа на роговицата по някакъв начин. Но рисковете, които остават за късогледите хора, а именно това са отлепванията на ретината, продължават да съществуват и тези хора трябва да знаят цял живот, че те продължават да бъдат късогледи и да се следят профилактично и особено ако имат някакви оплаквания, които са характерните мушици, светкавици.
Препоръчвате ли и друга естетична намеса на окото? Например нещо по-често срещано и популярно - операция на клепача с цел да бъде подмладен.
Защо не? След като човек не се чувства добре в собствената си кожа, има ниско самочувствие, защо да не направи някакви корекции на лицето си, което включва и клепачите.
От чисто медицинска гледна точка?
Ако няма някакви противопоказания, тук границата е много тънка между медицината и естетиката. Когато не се злоупотребява, когато се извършва от специалист, когато е направено како трябва, защо не?
Важното е човек да намери специалиста.
Да. Ако се чувствате стара в кожата си, защо да не се подмладите малко? Това не са само операциите в днешно време. Има и лазери, има филъри, има различни други неща, които се използват вече, колегите придобиха много добър опит с тях и се използват много щадящо.
Къде човек може най-надеждно да намери добрите лекари офталмолози в България?
Имаме държавни болници, които, освен университетските болници в София, които са „Александровска", „Царица Йоана" и „Света Ана", това са ВМА, Транспортна болница, Първа градска. Това са големите болници, където има концентрация на специалисти. Нашата специалност има възможност да бъде много добре организирана и съществуват и много частни болници на много добро ниво. Повечето от колегите работят и на двете места. Освен това имаме болниците в Пловдив -Университетската болница и Окръжна болница са с много добри специалисти, където се извършва и много голям обем дейности, във Варна, в Плевен, много добри болници са и университетските центрове.
Може ли да се има доверие на всички офталмологични частни болници?
Зависи от специализантите, които работят там, и от нивото на оборудване. Когато един специалист има добро име, изграждано с години, той никога няма да остави неговата болница да не бъде добре оборудвана, да не бъде качествено нивото на медицинското обслужване. В крайна сметка.
В момента се водят преговори със здравната каса, както ми казахте, как са нещата в момента?
Действително при нас имаше известно намаляване на цената на клиничната пътека, която е екстракция на катаркта. Това е най-масовата операция - около 30 000 годишно грубо годишно. Събраха се две операции в една клинична пътека и се приравниха на цената на по-ниско оценената, което обаче е крайно недостатъчно, защото нашата специалност изисква много големи ресурси.
Сега ще преговаряте за по-висока цена на тази клинична пътека?
Дотук преговаряхме по алгоритъма на пътеките, по някои неща, които искаме да се включат, да се изключат. Оттам нататък, доколкото разбирам, може би в рамките на бюджета, който се даде на здравната каса, който обикновено обаче става много късно, но след като се приеме от НС, и както става всяка година, най-вероятно в последните месеци на годината, ще се започнат още веднъж срещи в много бърз ритъм. Едва ли нас ще ни попитат за цената на пътеките. Ние си казахме желанията. Опитахме се да ги защитим с цифри. Както и сега за второ шестмесечие на годината, опитахме се да убедим, както касата, така и финансовото министерство, че имаме нужда от повече пари, че сме недооценени. Но да видим.
Вярвате ли в ирисовата диагностика?
Не бих казала. Аз съм хирург. Хирурзите сме с малко по-особена настройка.
Има ли офталмолози, които прилагат този метод?
Има, да.
Важно ли е за лекаря да среща доверието на пациента?
Много е важно.
По-добър ли става, по-способен?
Абсолютно. Искам да ви кажа, че е много подтискащо и лекарят настръхва, когато види пациент, който идва с недоверие, който вече е минал през 100 други лекари и от целия му вид лъха недоверие към цялото лекарско съсловие. Може би някои от пациентите имат право, но смятам, че в това отношение ролята на журналистите в последните месеци не беше малка за това да се създаде известен негативизъм към лекарите. Когато ги има хубавите неща, ни ги смятаме за нещо нормално, забравяме ги бързо. Помним нещо, в което сме сгрешили, и нещо, което е станало неуспешно. И така е правилни да се направи, защото човек си слага една след друга обица след обица и в крайна сметка от това идва опитът.
