На 10 октомври отбелязваме Световния ден на психичното здраве. Инициативата стартира през 1992 г. първоначално като годишна проява на Световната федерация за психично здраве, но с времето се утвърждава като ден за популяризиране значението на доброто психично здраве за всеки човек, както и за противодействие на стигмата около психичните заболявания.
За повече яснота относно психичното здраве на българите през последните години, особено по време на пандемията от COVID-19, Министерството на здравеопазването потърси за мнение един от най-запознатите с тези въпроси експерти у нас - доц. д-р Христо Хинков, дм, директор на Националния център по обществено здраве и анализи. От години той провежда изследователска и аналитико-методична дейност по организацията на здравеопазването и психиатричната помощ у нас и разработва проекти в областта на обществената психиатрия.
Постковид депресия и страх - що е то, симптоми и как да се справим
Доц. Хинков, каква е идеята на Световния ден на психичното здраве?
Идеята на този ден е да се отчете фактът, че доброто психично здраве е много важно. Често обаче хората някак си забравят за това, защото има телесни заболявания, които са на преден план. Водят и до смъртност, поради което ангажират всички ресурси на медицината. Но, психичното здраве е в основата на голяма част от тези заболявания. Световната здравна организация преди около 10 години определи мотото на този ден, което е много точно: Няма здраве без псхично здраве! Това означава, че здравето ни се влияе от психичната ни нагласа. Световният ден за психично здраве всъщност се стреми да обърне внимание на всички, вземащи решения, учени, политици и представители на гражданското общество в световен мащаб на този факт.
Какво показват изследванията от последните години за честотата на психичните заболявания сред населението на планетата и в частност в България?
Преди години около 4% от населението на Земята боледуваше от депресивни състояния, т. е. 4% от всички заболявания се дължат на депресията. Сега данните вероятно данните са по-различни. Аз мога да кажа за България. Има две големи епидемиологични изследвания на здравето и стреса, които са свързани с т. нар. чести психични разстройства. Това са разстройства, които включват целия кръг неврози, депресии, панически разстройства, тревожни състояния, реактивно състояние на посттравматични стресови състояния и т. н., които не увреждат социалната функция за разлика от тежките психични разстройства, които водят до отпадане от социалната роля. Напр. една шизофрения може така да „срути“ всички социални функции на човека, че той вече да не е способен да се върне обратно и да работи, както трябва. Това е тежко нарушение на социалното функциониране и адаптацията в обществото. Това деление е много важно, защото тежките психични разстройства като шизофрения, тежка депресия, някои състояния, свързани с дегенеративни процеси в мозъка, които също имат специфична симптоматика, са около 1-1,5% от всички заболявания, докато, според тези две епидемиологични изследвания, честите психични разстройства, които споменах, в България са около 19,5 % от всички разстройства, т. е. всеки пети българин е страдал някога през живота си от психично разстройство от този тип. В някои от случаите тези разстройства не се забелязват от хората. Пример е една продължаваща безсъница, при която хората си казват: „Ще взема мелатонин или нещо друго“ и това продължава месец, два, три, а всъщност безсънието е изключително важен симптом на някакво подлежащо разстройство. Ако не се отиде на лекар, нещата могат да се задълбочат и да се развият различни други заболявания, включително и опити за самоубийство. Да, продължителното тежко безсъние е доказан фактор за поява на самоубийствени мисли.
Към какъв специалист трябва да се обърне човек, ако има подобни проблеми?
Психиатър, защото безсънието може да е симптом на много заболявания. Един психолог се ориентира в нормалните човешки взаимоотношения и т. н., но безсънието общо взето е по-близо до биологията. Свързано е с биологични фактори и често може да бъде симптом на депресия, а тя се лекува от психиатър, не от психолог. Тук ще направя препратка и към една друга тема, свързана със Световния ден на психичното здраве. Това е темата за психиатричната стигма. Нагласите на обществото към хората, които боледуват от психични разстройства, са изключително сериозна пречка за тяхното интегриране обратно в това общество, за възстановяването и приемането им. Стигмата е един процес, който може да се наблюдава и в много други области, не само в психиатрията. Проведени са редица изследвания, наблюдения, написани са много трудове по този въпрос, но накратко - това е един много сериозен фактор - бариера за реалното възстановяване на хората, които са боледували от някакви психични разстройства. Именно тази стигма пречи на хората да потърсят адекватна помощ. Много често се обръщат към невролози, към общопрактикуващия си лекар, който също не е обучен достатъчно, и така тези хора се объркват и обикалят при неподходящи в случая специалисти, без да получат навременна и адекватна помощ.
Какви са най-честите причини за появата на психични разстройства?
Причините от старата класическа психиатрия са три вида - ендогенни, екзогенни и психогенни. Ендогенните причини са тези, които идват, така да се каже отвътре, без да има ясно знание какво точно предизвиква, напр. една шизофреннна, манийна или тежка депресивна психоза. Това са най-вероятно някакви много фини нарушения. Доказва го съвременната фармакология, психофармакологията – нарушения в медиаторните процеси в кората на мозъка, т .е. има биологична основа. С напредването на науката става ясно, че т. нар. ендогенни разстройства всъщност се дължат на някаква медиаторна увреда, на проблеми, свързани с провеждането на електронните импулси в невроните в мозъка. Казвам го най-общо. На базата на това има съвременна психо-фармакологична терапия, която е много по-центрирана, много по-точно насочена към конкретни симптоми. В миналото шизофренията е била просто някакъв феномен. За хората е било неясно откъде идва, на какво се дължи. Била е повод за много спекулации в тази посока, включително антипсихиатрични движения в средата на 20 в. и по-рано. Към днешна дата вече е известно, че тя е с по-ясна биологична характеристика, макар че безспорно има много други теории, свързани със социалното функциониране, с наследствеността, с генната предразположеност и т. н. Така че, това са ендогенните психози.
Екзогенните психози се предизвикват от външни фактори, от някакъв медикамент, психоактивни вещества или др. Напр. ако човек употреби LCD, марихуана и др, ще започне да вижда някакви неща, ще има халюцинации и. т. н. Натравянето с олово също води до определени халюцинации, които са свързани с телесно изживяване и т. н. Това са екзогенните психози. Те са временни. Когато интоксикацията се овладее, изчезват. Третият вид психози – психогенните, са свързани с всичко това, което казах в началото и което наричаме чести психични разстройства. Те са предизвикани от социалната функция на дадения човек. Една невроза, в стария класически вариант на това определение, е всъщност неавтентично функциониране на човека. Той не е такъв, какъвто би искал да бъде. Това е свързано с неудовлетвореност от себе си, от другите и от куп други неща. Много са причините и те предизвикват онези 19,5 %, за които споменах. Това е огромен процент.
Доц. Кунчев: Засега локдаун не се налага
Можем ли да се предпазим от развитието на психични разстройства?
Можем, разбира се. Нали за това е този Световен ден за психично здраве, защото хигиената на психичния живот, това е хигиена на човешките отношения. Хигиена означава чистота. Чистотата на човешките отношения е свързана с това да не се поддаваме на чувства като злоба, завист, омраза, които понякога вървят естествено със съвременния живот на кариеризъм, съревнование, търсене на материално израстване и т. н. Всичко това са фактори, които могат да предизвикат някое от тези смущения, неврози и други проблеми от споменатите. За да се предпазим, трябва първо да бъдем по-устойчиви, да имаме принципи, да живеем съобразно нещата, които са ни учили родителите ни. Ако са ни учили правилно и помним уроците им, ще живеем правилно и няма да се разболяваме. Ако обаче човек е израснал в неблагоприятна среда, в която е имало напр. алкохолизъм, насилие и др., парадоксално, но той възпроизвежда и в собственото си семейство подобен модел на поведение. Английският психиатър Майкъл Балинт нарича това „невротична традиция“.
Има ли някакви признаци, симптоми, които да ни подскажат, че ние или наш близък има подобни проблеми?
Както вече казах, безсънието е най-важният симптом. Водещо за много проблеми, защото нарушава нормалния ритъм на съществуване на човека. Освен него, симптом е общата, бързата изморяемост, т. нар. психастения, когато човек не може да се съсредоточи върху една задача, чувства се разсеян, неспособен на концентрация, липсва му мотивация. Тези неща, ако се задълбочат, може да доведат до нежелание да станеш сутрин, да отидеш да работиш, да си измиеш дори лицето, настроение, при което не виждаш нищо хубаво в това, което те чака през деня. Всичко това може да говори за началото на депресия. Ако това настроение се повиши следобеда и надвечер, това също очертава една картина на боледуване в този цикъл – сутрин се чувствам много зле, вечер съм малко по-добре. В наши дни хората са много натоварени и засега не може да се каже доколко това се изразява в патологични форми, но във всеки случай има една „подпрагова тревожност“, както казва един добър български психиатър Георги Попов от Варна. Това е състояние, което още не се е превърнало в болест, но е пред съзнаваното. Намалява енергетичния потенциал, трудоспособността, желанието да се радваме на живота. Един много важен симптом на депресията, напр., е, че нещата, които преди време са ни правили щастливи, вече не ни радват по същия начин. Нещата, които сме обичали в живота си, вече не предизвикват същите чувства и спомени у нас. Това е депресията. Освен нея има и редица други разстройства, но тя е една от най-често срещаните.
Пандемията от COVID-19 отрази ли се върху психичното здраве на българина и по какъв начин?
Отрази се и тепърва ще правим изследвания, за да видим доколко, но аз съм дълбоко убеден, че тя се отрази много сериозно. Може би през последните, бих казал, 20 години няма такъв обществен фактор, който да е повлиял толкова сериозно на психичното здраве, защото то е свързано с нормалните човешки взаимоотношения. За съжаление, заради пандемията се наложи тези човешки отношения да бъдат „скъсани“ по някакъв начин. Споменах за завистта, състезанието, омразата, гнева и т .н. – те нарушават ритъма на отношенията между хората и причината за доброто функциониране на психичното здраве. Сега обаче пандемията по изкуствен начин къса тези отношения. В НЦОЗА направихме едно изследване, но то беше много рано – още пролетта на миналата година. Неправителствени организации, които се занимават с домашното насилие, бяха отчели повишени нива на домашно насилие заради локдауна и това, че няма отдушник на тези напрежения. Те съществуват поначало в едно семейство, но поради работата, разсейването, могат някак да бъдат контролирани. Когато се налага хората да прекарат повече време у дома и не могат да излязат, обективно, това напрежение вече не може да бъде контролирано.
Как според Вас можем да преодолеем пандемията?
Единственото средство, което ще ни помогне, са ваксините. Този въпрос е много важен. В световен мащаб е доказано и то не отсега. Ваксини съществуват от 2 века. Едуард Дженър е откривателят на ваксината против вариола. Това е първата ваксина в света. Той е правил опити с крави и при тях е установил, че като ваксинира около 60-70% от стадото, останалите 30 % не боледуват. Оттам идва и понятието „стаден имунитет“ или както е по-подходящо да го кажем за нас – хората – „колективен имунитет“. Има различни мнения за него, но в медицината той е установен отдавна. Важи и за новия щам на коронавирусите, които също се знаят от десетилетия, може би скоро ще стане и век. Напр. детските лекари, педиатрите, познават много коронавирусни инфекции при деца, други щамове предизвикват разпространените детски вирусни инфекции. Изведнъж се появи този щам и промени всичко в света. Уплахата, икономическата криза, които предизвика поради локдауна, високата смъртност, като България даде огромна жертва – всичко това няма друг начин да бъде спряно освен със съществуващите, вече разработени ваксини. Да, вероятно и някои ваксинирани могат да се разболеят, но е доказано, че дори и това да се случи, те боледуват по-леко и са значително по-малко от тези, които не са ваксинирани и пълнят болниците.
А защо много българи не се ваксинират?
Много от тях не вярват на институциите и това не е от сега. Освен това много българи не се застраховат, не се осигуряват здравно. 15 % не са здравноосигурени. Това означава, че много от тях въобще нямат чувство за някаква ангажираност към обществото, а ваксината представлява точно такова нещо. Тя е отговорност не само към себе си, но и към другите, защото всъщност предпазва най-вече тях. Ако приемем, че броят на преболедувалите и броят на ваксинираните достигнат тези 70 %, необходими за колективния имунитет, ще свалим маски, ще свалим всичко. Това е толкова ясно. Хората не го разбират. Трябва да се говори непрекъснато за това, защото има достатъчно информация, която показва ясно, че ваксините са единственият начин. Засега няма лечение. Може да преболедуваш, но има риск в преболедуването.
Вие ваксинирахте ли се?
Разбира се, аз съм и преболедувал, и ваксиниран.
За повече яснота относно психичното здраве на българите през последните години, особено по време на пандемията от COVID-19, Министерството на здравеопазването потърси за мнение един от най-запознатите с тези въпроси експерти у нас - доц. д-р Христо Хинков, дм, директор на Националния център по обществено здраве и анализи. От години той провежда изследователска и аналитико-методична дейност по организацията на здравеопазването и психиатричната помощ у нас и разработва проекти в областта на обществената психиатрия.
Постковид депресия и страх - що е то, симптоми и как да се справим
Доц. Хинков, каква е идеята на Световния ден на психичното здраве?
Идеята на този ден е да се отчете фактът, че доброто психично здраве е много важно. Често обаче хората някак си забравят за това, защото има телесни заболявания, които са на преден план. Водят и до смъртност, поради което ангажират всички ресурси на медицината. Но, психичното здраве е в основата на голяма част от тези заболявания. Световната здравна организация преди около 10 години определи мотото на този ден, което е много точно: Няма здраве без псхично здраве! Това означава, че здравето ни се влияе от психичната ни нагласа. Световният ден за психично здраве всъщност се стреми да обърне внимание на всички, вземащи решения, учени, политици и представители на гражданското общество в световен мащаб на този факт.
Какво показват изследванията от последните години за честотата на психичните заболявания сред населението на планетата и в частност в България?
Преди години около 4% от населението на Земята боледуваше от депресивни състояния, т. е. 4% от всички заболявания се дължат на депресията. Сега данните вероятно данните са по-различни. Аз мога да кажа за България. Има две големи епидемиологични изследвания на здравето и стреса, които са свързани с т. нар. чести психични разстройства. Това са разстройства, които включват целия кръг неврози, депресии, панически разстройства, тревожни състояния, реактивно състояние на посттравматични стресови състояния и т. н., които не увреждат социалната функция за разлика от тежките психични разстройства, които водят до отпадане от социалната роля. Напр. една шизофрения може така да „срути“ всички социални функции на човека, че той вече да не е способен да се върне обратно и да работи, както трябва. Това е тежко нарушение на социалното функциониране и адаптацията в обществото. Това деление е много важно, защото тежките психични разстройства като шизофрения, тежка депресия, някои състояния, свързани с дегенеративни процеси в мозъка, които също имат специфична симптоматика, са около 1-1,5% от всички заболявания, докато, според тези две епидемиологични изследвания, честите психични разстройства, които споменах, в България са около 19,5 % от всички разстройства, т. е. всеки пети българин е страдал някога през живота си от психично разстройство от този тип. В някои от случаите тези разстройства не се забелязват от хората. Пример е една продължаваща безсъница, при която хората си казват: „Ще взема мелатонин или нещо друго“ и това продължава месец, два, три, а всъщност безсънието е изключително важен симптом на някакво подлежащо разстройство. Ако не се отиде на лекар, нещата могат да се задълбочат и да се развият различни други заболявания, включително и опити за самоубийство. Да, продължителното тежко безсъние е доказан фактор за поява на самоубийствени мисли.
Към какъв специалист трябва да се обърне човек, ако има подобни проблеми?
Психиатър, защото безсънието може да е симптом на много заболявания. Един психолог се ориентира в нормалните човешки взаимоотношения и т. н., но безсънието общо взето е по-близо до биологията. Свързано е с биологични фактори и често може да бъде симптом на депресия, а тя се лекува от психиатър, не от психолог. Тук ще направя препратка и към една друга тема, свързана със Световния ден на психичното здраве. Това е темата за психиатричната стигма. Нагласите на обществото към хората, които боледуват от психични разстройства, са изключително сериозна пречка за тяхното интегриране обратно в това общество, за възстановяването и приемането им. Стигмата е един процес, който може да се наблюдава и в много други области, не само в психиатрията. Проведени са редица изследвания, наблюдения, написани са много трудове по този въпрос, но накратко - това е един много сериозен фактор - бариера за реалното възстановяване на хората, които са боледували от някакви психични разстройства. Именно тази стигма пречи на хората да потърсят адекватна помощ. Много често се обръщат към невролози, към общопрактикуващия си лекар, който също не е обучен достатъчно, и така тези хора се объркват и обикалят при неподходящи в случая специалисти, без да получат навременна и адекватна помощ.
Какви са най-честите причини за появата на психични разстройства?
Причините от старата класическа психиатрия са три вида - ендогенни, екзогенни и психогенни. Ендогенните причини са тези, които идват, така да се каже отвътре, без да има ясно знание какво точно предизвиква, напр. една шизофреннна, манийна или тежка депресивна психоза. Това са най-вероятно някакви много фини нарушения. Доказва го съвременната фармакология, психофармакологията – нарушения в медиаторните процеси в кората на мозъка, т .е. има биологична основа. С напредването на науката става ясно, че т. нар. ендогенни разстройства всъщност се дължат на някаква медиаторна увреда, на проблеми, свързани с провеждането на електронните импулси в невроните в мозъка. Казвам го най-общо. На базата на това има съвременна психо-фармакологична терапия, която е много по-центрирана, много по-точно насочена към конкретни симптоми. В миналото шизофренията е била просто някакъв феномен. За хората е било неясно откъде идва, на какво се дължи. Била е повод за много спекулации в тази посока, включително антипсихиатрични движения в средата на 20 в. и по-рано. Към днешна дата вече е известно, че тя е с по-ясна биологична характеристика, макар че безспорно има много други теории, свързани със социалното функциониране, с наследствеността, с генната предразположеност и т. н. Така че, това са ендогенните психози.
Екзогенните психози се предизвикват от външни фактори, от някакъв медикамент, психоактивни вещества или др. Напр. ако човек употреби LCD, марихуана и др, ще започне да вижда някакви неща, ще има халюцинации и. т. н. Натравянето с олово също води до определени халюцинации, които са свързани с телесно изживяване и т. н. Това са екзогенните психози. Те са временни. Когато интоксикацията се овладее, изчезват. Третият вид психози – психогенните, са свързани с всичко това, което казах в началото и което наричаме чести психични разстройства. Те са предизвикани от социалната функция на дадения човек. Една невроза, в стария класически вариант на това определение, е всъщност неавтентично функциониране на човека. Той не е такъв, какъвто би искал да бъде. Това е свързано с неудовлетвореност от себе си, от другите и от куп други неща. Много са причините и те предизвикват онези 19,5 %, за които споменах. Това е огромен процент.
Доц. Кунчев: Засега локдаун не се налага
Можем ли да се предпазим от развитието на психични разстройства?
Можем, разбира се. Нали за това е този Световен ден за психично здраве, защото хигиената на психичния живот, това е хигиена на човешките отношения. Хигиена означава чистота. Чистотата на човешките отношения е свързана с това да не се поддаваме на чувства като злоба, завист, омраза, които понякога вървят естествено със съвременния живот на кариеризъм, съревнование, търсене на материално израстване и т. н. Всичко това са фактори, които могат да предизвикат някое от тези смущения, неврози и други проблеми от споменатите. За да се предпазим, трябва първо да бъдем по-устойчиви, да имаме принципи, да живеем съобразно нещата, които са ни учили родителите ни. Ако са ни учили правилно и помним уроците им, ще живеем правилно и няма да се разболяваме. Ако обаче човек е израснал в неблагоприятна среда, в която е имало напр. алкохолизъм, насилие и др., парадоксално, но той възпроизвежда и в собственото си семейство подобен модел на поведение. Английският психиатър Майкъл Балинт нарича това „невротична традиция“.
Има ли някакви признаци, симптоми, които да ни подскажат, че ние или наш близък има подобни проблеми?
Както вече казах, безсънието е най-важният симптом. Водещо за много проблеми, защото нарушава нормалния ритъм на съществуване на човека. Освен него, симптом е общата, бързата изморяемост, т. нар. психастения, когато човек не може да се съсредоточи върху една задача, чувства се разсеян, неспособен на концентрация, липсва му мотивация. Тези неща, ако се задълбочат, може да доведат до нежелание да станеш сутрин, да отидеш да работиш, да си измиеш дори лицето, настроение, при което не виждаш нищо хубаво в това, което те чака през деня. Всичко това може да говори за началото на депресия. Ако това настроение се повиши следобеда и надвечер, това също очертава една картина на боледуване в този цикъл – сутрин се чувствам много зле, вечер съм малко по-добре. В наши дни хората са много натоварени и засега не може да се каже доколко това се изразява в патологични форми, но във всеки случай има една „подпрагова тревожност“, както казва един добър български психиатър Георги Попов от Варна. Това е състояние, което още не се е превърнало в болест, но е пред съзнаваното. Намалява енергетичния потенциал, трудоспособността, желанието да се радваме на живота. Един много важен симптом на депресията, напр., е, че нещата, които преди време са ни правили щастливи, вече не ни радват по същия начин. Нещата, които сме обичали в живота си, вече не предизвикват същите чувства и спомени у нас. Това е депресията. Освен нея има и редица други разстройства, но тя е една от най-често срещаните.
Пандемията от COVID-19 отрази ли се върху психичното здраве на българина и по какъв начин?
Отрази се и тепърва ще правим изследвания, за да видим доколко, но аз съм дълбоко убеден, че тя се отрази много сериозно. Може би през последните, бих казал, 20 години няма такъв обществен фактор, който да е повлиял толкова сериозно на психичното здраве, защото то е свързано с нормалните човешки взаимоотношения. За съжаление, заради пандемията се наложи тези човешки отношения да бъдат „скъсани“ по някакъв начин. Споменах за завистта, състезанието, омразата, гнева и т .н. – те нарушават ритъма на отношенията между хората и причината за доброто функциониране на психичното здраве. Сега обаче пандемията по изкуствен начин къса тези отношения. В НЦОЗА направихме едно изследване, но то беше много рано – още пролетта на миналата година. Неправителствени организации, които се занимават с домашното насилие, бяха отчели повишени нива на домашно насилие заради локдауна и това, че няма отдушник на тези напрежения. Те съществуват поначало в едно семейство, но поради работата, разсейването, могат някак да бъдат контролирани. Когато се налага хората да прекарат повече време у дома и не могат да излязат, обективно, това напрежение вече не може да бъде контролирано.
Как според Вас можем да преодолеем пандемията?
Единственото средство, което ще ни помогне, са ваксините. Този въпрос е много важен. В световен мащаб е доказано и то не отсега. Ваксини съществуват от 2 века. Едуард Дженър е откривателят на ваксината против вариола. Това е първата ваксина в света. Той е правил опити с крави и при тях е установил, че като ваксинира около 60-70% от стадото, останалите 30 % не боледуват. Оттам идва и понятието „стаден имунитет“ или както е по-подходящо да го кажем за нас – хората – „колективен имунитет“. Има различни мнения за него, но в медицината той е установен отдавна. Важи и за новия щам на коронавирусите, които също се знаят от десетилетия, може би скоро ще стане и век. Напр. детските лекари, педиатрите, познават много коронавирусни инфекции при деца, други щамове предизвикват разпространените детски вирусни инфекции. Изведнъж се появи този щам и промени всичко в света. Уплахата, икономическата криза, които предизвика поради локдауна, високата смъртност, като България даде огромна жертва – всичко това няма друг начин да бъде спряно освен със съществуващите, вече разработени ваксини. Да, вероятно и някои ваксинирани могат да се разболеят, но е доказано, че дори и това да се случи, те боледуват по-леко и са значително по-малко от тези, които не са ваксинирани и пълнят болниците.
А защо много българи не се ваксинират?
Много от тях не вярват на институциите и това не е от сега. Освен това много българи не се застраховат, не се осигуряват здравно. 15 % не са здравноосигурени. Това означава, че много от тях въобще нямат чувство за някаква ангажираност към обществото, а ваксината представлява точно такова нещо. Тя е отговорност не само към себе си, но и към другите, защото всъщност предпазва най-вече тях. Ако приемем, че броят на преболедувалите и броят на ваксинираните достигнат тези 70 %, необходими за колективния имунитет, ще свалим маски, ще свалим всичко. Това е толкова ясно. Хората не го разбират. Трябва да се говори непрекъснато за това, защото има достатъчно информация, която показва ясно, че ваксините са единственият начин. Засега няма лечение. Може да преболедуваш, но има риск в преболедуването.
Вие ваксинирахте ли се?
Разбира се, аз съм и преболедувал, и ваксиниран.
