„Отново сме свидетели на политически спектакъл, чиито сценарий беше написан по време на онзи запис, с мълчаливото участие на премиера Денков. Вървим плътно по този сценарии. Опраскаха МВР, време е да опраскат и службите явно. Дали ще се стигне до смяна на ръководството, няма пряка индикация, има косвена – с неприемането на двата доклада на ДАНС и ДАР”. Това заяви Димитър Стоянов, бивш служебен военен министър и секретар по сигурността на Румен Радев.
Той коментира, че не се случва за първи път парламентът да не приеме доклад. И даде пример с 2013 г., когато не е бил приет докладът за състоянието на българската армия, но тогава никой не е подал оставки.
„Неприемането на двата доклада означава нещо съвсем различно – гласуват вот на недоверие на правителството на Кирил Петков, което имаше ангажимент да постави конкретни задачи на конкретни служби и те да бъдат изпълнени. Такива задачи явно не са били поставени. Този вот на недоверие се отнася и за комисиите за контрол на службите в 47-ото и 48-ото НС”, каза Стоянов.
Вътрешният министър смята, че главният секретар на МВР носи отговорност за ръста на престъпността
Относно дали отказът да бъде приет докладът е призив да си подадат оставките, Стоянов каза, че този призив трябва да бъде съпроводен от мотиви, каквито той не е чул.
„Ако бъдат сменени шефовете на службите, дефицитите автоматично ли ще бъдат запълнени. Тези дефицити трябва да бъдат с финансови средства, защото нашите служби са технологично изостанали. Трябва да са в крак с колегите си от партньорските служби, да получават надеждна информация и да я представят и на президент, и на премиер”, каза Стоянов.
Той коментира и двата варианта - за сливане на цивилното и военното разузнаване, или вероятността да бъде заобиколен подписа на президента, да не трябва указ за назначаването им, а да се избират по предложение на правителството от парламента.
„Вторият сценарий е по-вероятен – да се заобиколи подписът на президента. Опити за сливане на двете служби има през 2011, 2015 и 2020 г. Но и в трите случая разумът е надделял”, каза Стоянов.
Той е против сменянето на шефове на служби през 3 месеца. „Просто тези служби престават да работят, това обрича националната сигурност на неуспех”, каза Стоянов.
Промените, които са направени през 2021 от Стефан Янев, Стоянов определи като „обосновани”.
„Тези мотиви бяха ясно разписани, предоставени от министър-председателя – тогава Стефан Янев, на президентската институция”, каза Стоянов.
Той коментира, че не се случва за първи път парламентът да не приеме доклад. И даде пример с 2013 г., когато не е бил приет докладът за състоянието на българската армия, но тогава никой не е подал оставки.
„Неприемането на двата доклада означава нещо съвсем различно – гласуват вот на недоверие на правителството на Кирил Петков, което имаше ангажимент да постави конкретни задачи на конкретни служби и те да бъдат изпълнени. Такива задачи явно не са били поставени. Този вот на недоверие се отнася и за комисиите за контрол на службите в 47-ото и 48-ото НС”, каза Стоянов.
Вътрешният министър смята, че главният секретар на МВР носи отговорност за ръста на престъпността
Относно дали отказът да бъде приет докладът е призив да си подадат оставките, Стоянов каза, че този призив трябва да бъде съпроводен от мотиви, каквито той не е чул.
„Ако бъдат сменени шефовете на службите, дефицитите автоматично ли ще бъдат запълнени. Тези дефицити трябва да бъдат с финансови средства, защото нашите служби са технологично изостанали. Трябва да са в крак с колегите си от партньорските служби, да получават надеждна информация и да я представят и на президент, и на премиер”, каза Стоянов.
Той коментира и двата варианта - за сливане на цивилното и военното разузнаване, или вероятността да бъде заобиколен подписа на президента, да не трябва указ за назначаването им, а да се избират по предложение на правителството от парламента.
„Вторият сценарий е по-вероятен – да се заобиколи подписът на президента. Опити за сливане на двете служби има през 2011, 2015 и 2020 г. Но и в трите случая разумът е надделял”, каза Стоянов.
Той е против сменянето на шефове на служби през 3 месеца. „Просто тези служби престават да работят, това обрича националната сигурност на неуспех”, каза Стоянов.
Промените, които са направени през 2021 от Стефан Янев, Стоянов определи като „обосновани”.
„Тези мотиви бяха ясно разписани, предоставени от министър-председателя – тогава Стефан Янев, на президентската институция”, каза Стоянов.
