На 26 февруари отбелязваме 165 години от рождението на Цар Фердинанд І. Той заема престола 31 години и е един от владетелите, управлявали най-дълго в българската история. Носи титлата „Княз на България“ от 1887 г. до 1908 г., а след обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 година, се титулува „Цар на българите“ до края на своето управление през 1918 г.
Роден е на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена. Принц Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс Кобург Готски произхожда от стар и влиятелен аристократичен род. Внук е на френския крал Луи Филип. Сред многобройните му роднини са английската кралица, германският император и белгийският крал. Получава солидно образование с частни учители. Проявява специален интерес към естествените науки – орнитология и ботаника. Владее немски, френски, английски, италиански и унгарски. По-късно научава и български език.
Избран е за български княз през 1887 г. от ІІІ Велико народно събрание след абдикацията на княз Александър І. Амбициозен и ловък политик и владетел. При неговото управление България отбелязва видим напредък в политическо, стопанско и културно отношение и се превръща в лидер сред балканските държави. Цар Фердинанд І има заслуги за утвърждаване и издигане на Третата българска държава, за извоюване на Независимостта ѝ. На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд І е принуден да абдикира. Умира на 87-годишна възраст в Кобург през 1948 г.
На 30 май 2024 г. тленните останки на цар Фердинанд бяха положени в криптата на двореца „Врана“, след като на 29 май стотици граждани и официални лица отдадоха последна почит пред ковчега на царя. Ковчегът беше пренесен на ръце от членове на царското семейство и близки, начело с князете Кирил и Константин-Асен. Шествието, оглавено от цар Симеон II, завърши в криптата на двореца, където след молитва от страна на ставрофорен иконом Николай Георгиев, предстоятел на Митрополитския храм “Св. Неделя“ , тялото на покойния цар беше поставено в специално изработения за случая саркофаг от тъмночервен мрамор.
В София паметникът, свързан с цар Фердинанд, се намира до Княжеския дворец. Открит е на Деня на независимостта – 22 септември, 99 години след събитието. Осъществен е благодарение на председателя на Общонародното сдружение „Мати Болгария” – проф. Д-р Петър Константинов (1928-2011), изключително от всенародни дарения на стойност 18 000 лв. Скулптор е професор Георги Чапкънов.
Върху паметната плоча е изобразена церемонията по обявяване на Независимостта на България от цар Фердинанд и министрите от кабинета на Александър Малинов. Върху гранитен блок с размери 3/1,5 м в подножието му е положен лавров венец, под който са изписани думите „Да живее свободна и независима България”.
