Средствата за целеви помощи за отопление ще бъдат увеличени с 40 млн. лв. С тази мярка ще се компенсира увеличението на цените на енергоносителите и на останалите стоки по веригата, включително стоките от първа необходимост. Това заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков в отговор на депутатски въпроси в рамките на парламентарния контрол.
По отношение на най-бедните групи от населението действа европейска програма за храни от първа необходимост. Около 340 000 души получават хранителни пакети по тази програма, каза Петков. По думите му другата успешна мярка, която покрива 50 000 души, е осигуряване на топъл обяд от обществени трапезарии.
Темата за енергийната бедност не трябва да се решава само с целевите помощи за отопление, още повече, че липсва приета ясна дефиниция, каза министърът. Според него е необходимо да се направи задълбочен преглед и определяне на елементите на енергийната бедност и проблемите, свързани с нея в българските условия. Дефиниране на енергийна бедност на ведомствен принцип няма да доведе до намиране на най-точните отговори за решаването на този комплексен въпрос, смята Петков. По думите му помощите са само средство за притъпяване на остротата на бедността, но не и средство за изваждане от бедност.
По отношение на повишение на цените на храните Бисер Петков заяви, че инфлацията от 3.5 процента е далеч под средния темп на нарастване на заплатите на работещите, което означавало, че реалните трудови доходи нарастват изпреварващо. Допълнителен положителен ефект върху доходите оказва ръстът на минималната работна заплата, която от 1 януари 2018 г. е 510 лв. Нарастването на минималната работна заплата ще допринесе за повишаване на жизненото равнище на най-нископлатените работници и намаляване на риска от бедност.
Програмата на правителството и средносрочната бюджетна прогноза предвижда през следващата година минималната работна заплата да нарасне, каза министърът. Увеличението на пенсиите с 3.8 процента от 1 юли 2018 г. също до момента компенсира инфлацията. На този етап разчетите показват, че от 1 юли 2019 г. пенсиите ще бъдат увеличени с 5.7 процента, което също изпреварва ръста на прогнозната инфлация, каза още той.
По отношение на най-бедните групи от населението действа европейска програма за храни от първа необходимост. Около 340 000 души получават хранителни пакети по тази програма, каза Петков. По думите му другата успешна мярка, която покрива 50 000 души, е осигуряване на топъл обяд от обществени трапезарии.
Темата за енергийната бедност не трябва да се решава само с целевите помощи за отопление, още повече, че липсва приета ясна дефиниция, каза министърът. Според него е необходимо да се направи задълбочен преглед и определяне на елементите на енергийната бедност и проблемите, свързани с нея в българските условия. Дефиниране на енергийна бедност на ведомствен принцип няма да доведе до намиране на най-точните отговори за решаването на този комплексен въпрос, смята Петков. По думите му помощите са само средство за притъпяване на остротата на бедността, но не и средство за изваждане от бедност.
По отношение на повишение на цените на храните Бисер Петков заяви, че инфлацията от 3.5 процента е далеч под средния темп на нарастване на заплатите на работещите, което означавало, че реалните трудови доходи нарастват изпреварващо. Допълнителен положителен ефект върху доходите оказва ръстът на минималната работна заплата, която от 1 януари 2018 г. е 510 лв. Нарастването на минималната работна заплата ще допринесе за повишаване на жизненото равнище на най-нископлатените работници и намаляване на риска от бедност.
Програмата на правителството и средносрочната бюджетна прогноза предвижда през следващата година минималната работна заплата да нарасне, каза министърът. Увеличението на пенсиите с 3.8 процента от 1 юли 2018 г. също до момента компенсира инфлацията. На този етап разчетите показват, че от 1 юли 2019 г. пенсиите ще бъдат увеличени с 5.7 процента, което също изпреварва ръста на прогнозната инфлация, каза още той.
