Ресорната комисия в НС прие бюджет 2017 на първо четене
Ресорната комисия в НС прие бюджет 2017 на първо четене / БГНЕС, архив
Ресорната комисия в НС прие бюджет 2017 на първо четене
90953
Ресорната комисия в НС прие бюджет 2017 на първо четене
  • Ресорната комисия в НС прие бюджет 2017 на първо четене

С критики от опозицията относно прогнозирания икономически растеж за догодина ресорната комисия в парламента прие на първо четене бюджета за 2017-а. Депутатът от БСП Румен Гечев обясни, че със заложения нисък икономически растеж, правителството ни предлага да станем още „по-последни в ЕС".

Той сравни нашите разчети за ръст от 2.5% с тези на Румъния за до 4% . В отговор финансовият министър коментира, че ръстът се прогнозира, а не се нарежда от партията. Сред критиките на опозицията бяха и увеличението с два месеца на възрастта за пенсиониране, и ниското увеличението на пенсиите. Народните представители приеха в комисия на първо четене републиканските сметки за догодина и бюджетите на НОИ и Здравната каса.

Индексиране на пенсиите с 2.4%, увеличение на пенсионната възраст с два месеца и с 1% по-висока осигурителната вноска за фонд „Пенсии" предвижда бюджетът на НОИ за догодина. Основните параметри на общественото осигуряване за 2017-та предизвикаха критика от опозицията. Народният представител от Атака Николай Александров пресметна, че след като увеличението на пенсиите с 2.4 процента е от средата на годината, тогава реалното увеличение за годината е 1.2 на сто.

Червеният депутат Румен Гечев обясни, че от БСП няма да подкрепят бюджета на общественото осигуряване за следващата година. Сред мотивите е запазването на максималния осигурителен доход в размер от 2600 лева. „Няма как да се съгласим с увеличението на възрастта за пенсия и аргументите и статистическите показатели, които показват продължителността на живота в България и в другите страни членки на ЕС", каза той.

Държавният бюджет за догодина също предизвика забележки от опозицията, някои от които свързани с процедурите - като липсата на становище от Министерството на икономиката например, както и по отношение на комуникирането на бюджета с фискалния съвет.

„Кога разбра фискалният съвет за бюджета? Онзи ден? От интернет? Вие знаете ли, че в ЕС бюджетът не влиза в парламента, преди да има писмено становище и анализ на фискалния съвет. Нали затова се направиха тези фискални съвети? Нещо сте се объркали в Министерството на финансите. Да не мислите, че фискалния съвет сме го направили просто така, около Нова година да ви изпратят картичка с мнението си", попита Гечев.

БСП определиха като песимистичен заложения икономически растеж за 2017-та. „Няма как да не сте видели в интернет, че Румъния е заложила 3.7 до 4 на сто растеж. Вие ни предлагате през следващата и другите две години, за 3-годишен период да станем още по-последни в ЕС", каза Гечев.

На критиките финансовият министър Владислав Горанов отвърна: „Впечатлен съм от господин Гечев и докато още сме в сферата на драматургията, да върна няколко реплики. Не приемам упреците Ви, господин Гечев, че харчим малко. Обратното би означавало да вдигнем данъците. Вие всъщност вероятно това предлагате. При такава данъчна система можем да подобряваме само събираемостта. Господин Гечев, вие живеете в 1986 година, тогава партията нареждаше колко да е ръстът на икономиката", каза Горанов.

Без дебати депутатите от бюджетната комисия приеха на първо четене разчетите по отношение на парите за здраве за догодина. Единствено мнение относно сметките в бюджета на Здравната каса изказаха от Лекарския съюз, откъдето уточниха, че най-големият недостатък на новия проект е, че не премахва финансовите ограничения на болниците.

Председателят на съсловната организация д-р Венцислав Грозев добави, че не е напълно удовлетворен от бюджета, тъй като параметрите му се разминават с 22 млн. лв. спрямо парите, които лекарите са поискали.

По думите му наличието на желаните пари ще даде възможност за повишаване значимостта на извънболничната помощ, за увеличаване на направленията и прочие.

Според проекта за парите за здраве, догодина касата ще разполага с 222 млн. лв. повече спрямо 2016-а, от които 114 млн. лв. са предвидени за болниците, 47 млн. лв. - за лекарства, 15 млн. - за онколекарства, 19 млн. - за личните лекари и още 24 млн. лв. - за дентална помощ.