23 на сто от домакинствата у нас, или 1,66 млн. души живеят в бедност, а издръжката на живота у нас се е увеличила със 17,6 процента за последните три години. Данните са от проучване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, представено от президента на конфедерацията Пламен Димитров. Към края на септември издръжката на човек от четиричленно домакинство е 562 лева, което е с 2,8 на сто повече отколкото през второто тримесечие. Темпът на нарастване на издръжката на живот през месец септември е с 5,9 на сто по-висок спрямо същия период на миналата година. Нарастването от началото на годината е с 4,8 процента.
Четиричленно домакинство е трябвало да разполага месечно с 2250 лева към края на септември, за да могат неговите членове да се хранят и да поддържат разходите си за дома, да се обличат, да ползват медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти, обясниха от профсъюза.
Основните причини за повишаването на издръжката за живот според синдикатите са скокът в цените на електроенергията, природния газ и питейната вода, трайното поскъпване на горивата, както и намаляването и нерентабилното производство на родни селскостопански продукти. Едва 16 процента са тези от българите, чиито доходи са по-големи от издръжката на живота, показва още изследването.
Рекордно висок скок на цените се наблюдава при месото и месните продукти, като при свинското той е с между 7 и 11,7 на сто на годишна база, показва проучването. Нетрадиционно за сезона е и поскъпването на плодовете и зеленчуците. Средното увеличение там е с до 10 на сто, а за зеленчуци като зелето и картофите се наблюдава скок с между 20 и 30 процента. По думите на Пламен Димитров тенденцията на покачване на цените на основни стоки ще продължи до края на годината.
Средното поскъпване в групата на хранителните стоки е 6,4 на сто на годишна база, а за последното тримесечие 3,4 на сто, коментира Димитров. „Всичко това показва, че опитът да бъдат замразени цените на основни стоки и услуги се превали", коментира синдикалният лидер.
В същото време 23 на сто от работещите българи продължават да са ниско платени, показва още проучването. „27 процента, които са 600 000 - 650 000 души не безработни, не социално слаби, а работещи българи, всъщност са работещи бедни", посочи президентът на КНСБ.
Пламен Димитров допълни, че работната заплата като основен източник на доход е отбелязала реален ръст от 6,6 на сто спрямо миналата година и сега нетният й размер е 622 лева. Това обаче означава, че тя е с около 60 лв. над прага на издръжката на живота. Нетният размер на минималната работна заплата пък е 222 лева, а официалната линия на бедност - 236 лева. От КНСБ призоваха за повишаване на минималната работна заплата до 330 лв. сот началото на следващата година.
Синдикатите ще настояват още тази седмица да се срещнат с ръководствата на всички парламентарни групи и да обсъдят мерките по Бюджет 2013.
От Синдиката на българските учители пък вече обсъждат национален протест между първото и второто четене на бюджета, ако не се изпълни настояването им за 15-процентно увеличение на единния разходен стандарт в средното образование. По думите на Пламен Димитров за това увеличение ще са необходими 112 млн. лева.
