Няма хормони в пилешкото месо - в това бяха категорични в предаването "Кой говори" по Дарик специалистът от агенцията по безопасност на храните Райна Иванова и независимият експерт в тази област Сергей Иванов. Аргументът, който Иванов приведе, е, че липсва икономическа логика за влагане на хормони в пилешкото месо.
Иванов изрази опасения относно риска в пилешкото да има остатъци от други ветеринарномедицински препарати, като най-вече става дума за антибиотици. "За разлика от хормоните антибиотиците и други препарати се използват масово при отглеждането на животни", каза той. Иванов направи уговорката, че изразява съмнения и няма доказателства по въпроса. Експертът посочи, че през последните години България не е заявявала нито един случай на откриване на ватеринарномедицински препарати в готови храни, което по думите му е доста съмнително, но не може да каже нищо повече, защото липсва информация.
"Масовото използване на антибиотици в животновъдството е световен проблем. В случая антибиотиците не влияят директно на човешкия организъм, но създават предпоставки за появата на патогенни бактерии, които са устойчиви към лечение с антибиотици. Това е световен много важен проблем, защото годишно хиляди хора умират по подобни причини", каза той.
Според Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" трябва да се въведат изисквания и норми срещу безпричинното използване на антибиотици.
От своя страна Райна Иванова от агенцията за храните разсея съмненията на Иванов и Николов. Тя посочи, че безопасността на храните съгласно европейското и родното законодателство е отговорност на бизнесоператорите, производителите и търговците на храни. БАБХ като орган за контрол в областта на храните извършва "контрол на самоконтрола".
Всички производители имат системи за управление на безопасността на храните, обясни тя. Когато се изпращат животни за клане, те се придружават от ветеринарно свидетелство, като ветеринар удостоверява, че тези животни са здрави, че дори да са влагани антибиотици при отглеждането им, карентните срокове* са изтекли. От страна на фермерите има задължение те да предоставят в кланиците декларации, в които всеки медикамент, използван при отглеждането на животните, е описан - кога е използван, колко дни е карентният срок и така нататък. Животните трябва да се дават за клане след изтичане на съответните срокове.
Българската агенция по безопасност на храните има достатъчен капацитет за осъществяване на контрола, категорична беше Иванова. По думите й в страната има национална мониторингова програма за безопасността на храните, която се прилага и отчита пред Европейската комисия. Част от програмата е и вземане на проби за установяване на наличие на антибиотици, като по думите й проби се вземат и от производителите, и от търговската мрежа. "В европейското законодателство има разписани допустими норми за остатъци от някои видове антибиотици в храните, а има и забранени за влагане в храни антибиотици и ние правим такива изследвания", каза тя.
Лабораторията към агенцията е оборудвана според евроизискванията и всяка година преминава тестове за продължаване на акредитацията. Според Иванова няма нарушения при лабораторни изследвания за наличие на антибиотици в месото.
От своя страна независимият експерт Сергей Иванов бе категоричен, че подобни отчети и данни за безопасността на храните трябва да бъдат достояние на обществото. Според Богомил Николов от асоциация Активни потребители публичността на данните и доброто им комуникиране с хората ще повишат доверието на потребителите по отношение на безопасността на храните и свързания с нея контрол. Николов посочи като положителен пример в тази посока Германия.
*Според наредбата за медикаментозните фуражи "карентен срок" е интервалът от време между последното прилагане на ветеринарномедицински продукт върху продуктивни животни при спазване на терапевтичните индикации, начинът на прилагане и дозировката на продукта, препоръчани за него, и добиването на суровини или храни от животните, който гарантира, че суровините или храните от животински произход не съдържат остатъчни количества субстанции от ветеринарномедицински продукти, надвишаващи максимално допустимите стойности за тях.
