Двойно са се увеличили съхнещите масиви с горски насаждения в страната. Това съобщи зам.-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов на проведената в Смолян дискусия по проблема с разпространението на дървесен корояд и съхненето на засегнатите гори.
Над 28 000 хектара са достигнали през тази година площите със съхнещи гори в резултат от нападение от корояд, а около половината от тези територии са под управлението на Южноцентралното държавно предприятие в Смолян. Като причини за удвояването на темповете на нарастване на съхненето в Родопите се посочват комплекс от фактори, отчитайки и последиците от останалата от миналата година паднала дървесина, повалена от снеголом.
75% от пожарите през лятото са по човешка вина
Тревожно според доц. Костов е сегашното състояние на голяма част от изкуствените насаждения, създадени със залесяване с иглолистни видове през 60-те и 80-те години. Тези изкуствени предимно борови гори са изиграли противоерозионната си роля през онзи период, но сега те са част от проблема, отчитат горски специалисти. Промените в климата, изразяващи се в проявление на екстремални условия като продължителни засушавания и валежи над средните норми, допринасят за нанасяне на щети върху тези насаждения, допълни зам.-министърът.
От Министерството на земеделието и храните са предприети мерки за справяне с проблема със съхнещите гори. След национално съвещание по въпроса е разпоредено да се прекратят регулярните сечи в зелени насаждения в региони, където има съхнене. По този начин целият ресурс се насочва към дърводобив на засегнатите от корояд насаждения. Бързо възстановяване на съхнещите след нападение от корояд гори не може да има, а изсичането на дървесината ще доведе до промяна на ландшафта в отделни зони, предупредиха експерти от горския сектор.
Таксите за добив на дърва за огрев от падналата дървесина се намалява от 3 лв. на 1 лв. за куб.м, посочиха от Южноцентралното държавно предприятие. С тази символична цена се цели да се насърчи местното население да помогне в процеса на извозване на падналата дървесина от горите. На собствениците на частни гори, които все още не са отстранили снеголомната дървесина, ще бъдат изпратени предписания да извършат почистване. Частните собственици ще имат възможност да сключат договор за тази дейност с Държавните предприятия.
Останалата от миналата година паднала дървесина повишава и риска от пожари в горите, посочиха горски експерти.
Пожарът в Хасковско тръгнал заради печени патладжани
Наред с обичайните мерки за защита на горите от пожари, зам.-министър Костов предлага да се черпи опита на Средиземноморските страни със създаването на широки противопожарни просеки в горите.
Идеята получи подкрепата и на главен комисар Николай Николов.
Той посочи като пример пожара в Маджарово от последните дни, при който достъпът до територия от около 1000 хектара е бил само по един единствен път. "От изключителна важност е да поддържаме горските пътища и да се поучим от опита на Средиземноморските страни", препоръча директорът на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" (ПБЗН).
Преобладаваща част от пораженията от разпространение на корояд са на територията на областите Смолян и Кърджали, където са съсредоточени и мерките на Южноцентралното държавно предприятие. Съхнещите площи ще бъдат описвани и инвентаризирани ежеседмично, тъй като процесът е изключително динамичен.
Държавното предприятие и Противопожарната служба да бъдат поставени във висока степен на готовност заради повишения риск от горски пожари, създаван от падналата дървесина, препоръча депутатът Дора Янкова. Според нея е наложително през следващата година да се планира залесяване в засегнатите райони. Само един от джиповете, който е купен от Южноцентралното предприятие струва залесяване на 280 дка, изчисли Янкова.
На срещата в Областна администрация участваха зам.-министър Георги Костов, директорът на ГД ПБЗН гл. комисар Николай Николов, областният управител Недялко Славов, народният представител Дора Янкова, представители на Горските стопанства и институции от областта.
