Финансовото министерство не е съгласно с проекта за постановление, което регламентира ред за определяне на минималната работна заплата, макар че то беше внесено за разглеждане от социалните партньори със съвместен доклад на финансовия министър Симеон Дянков и на социалния Тотю Младенов. Новата позиция на финансистите стана ясна при обсъждането на проекта в комисията по доходите и жизненото равнище към тристранката, пише в. „Сега".
По-рано днес Българската стопанска камара заяви, че мярката е прокризисна, а в условията на безработица по-важната тема, по която трябва да се търси консенсус, е създаването и запазването на работни места, а не минималната заплата.
"Необоснованото автоматично административно увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) е популистка мярка, която носи вреди, а не ползи за икономиката. Ако продължи практиката за увеличение на МРЗ без прилагане на оценка на икономическото въздействие, ще продължат и ще се задълбочат стагнационните процеси в икономиката. Ефектите от подобен подход ще са ново намаление на работните места, по-малко изплатени работни заплати и намаление на диференциацията между квалифициран и неквалифициран труд. МРЗ не трябва да служи за заместител на социалното подпомагане, като се обвързва с линията на бедност", пише в становището на камарата.
След заседанието на комисията по доходите проектът е върнат за преработка без краен срок. Любен Томев от КНСБ не е оптимист, че той ще бъде приет до изборите през юли.
Новият ред предвиждаше минималната заплата да расте ежегодно с прогнозната инфлация, върху която е смятан проектобюджетът за съответната година, и да бъде в диапазона между 35 и 55% от средната заплата. А при определяне на конкретната й стойност да се вземат предвид състоянието на икономиката и безработицата.
