Паниката от коронавируса замъгли чисто икономическите причини за кризата, която се очертава на хоризонта днес. Пандемията по-скоро прилича на блокада - огромна част от икономиката просто е затворила врати и чака - докато може да издържи. Здравното предизвикателство обаче е само катализатор за изкарване на боклуците изпод дюшека.
Коронакризата - от подценяването до паниката
Икономически погледнато - то не е причината за евентуалната криза. Свърхзадлъжняването на правителства, компании и домакинства - са такава причина. Инвестиционните грешки и балоните на финансовите пазари - също.
Тежките регулации и бумащината, тромавата администрация, които пречат на предприемачите и нови играчи да влязат на пазара - и те. Здравната криза ще мине, въпросът е днес да не правим икономически грешки, които да окрупнят, удължат и утежнят негативните ефекти, когато минем от другата страна на планината “пик-спад” в икономическия цикъл - тоест, като дойде рецесията вече формално.
На един шок в предлагането на стоки и услуги, заради регулаторни забрани - масово правителства и централни банки реагираха, като че ли има дефицит на... търсенето в икономиката.
Като че ли някой просто не иска да потребява и инвестира, а не, че не може да го прави, защото му се пречи да произведе и изкара доход, за да потреби. Генерирането на доход е генериране на стойност - търсиш, когато предлагаш нещо ценно, което ти е заплатено. Когато само търсиш, без да произвеждаш - реално нетно намаляват благата и благосъстоянието. Следва повсеместно обедняване.
Отговорът на властите по света срещу шокът на предлагането беше стимули за търсенето: смъкване на лихвите до нулеви, заливане с трилиони на финансовите пазари и разходи и дефицити на правителствата.
За жалост, ниските и отрицателни лихви не могат да накарат банките да раздават кредити, а инвеститори и потребители да ги ползват, заради несигурността пред всички. Причината: проблемите в балансите на компании и кредитни институции, заради твърде евтиния кредит през последните години, довел до грешни инвестиции и скелети в гардеробите, които неизбежно ще се появят при криза.
По мярката 60/40 държавата поема осигурителни вноски, които се дължат от работодателите
Рискови ценни книжа, ипотечни проблемни заеми, шистови играчи, които глътнаха вода след срива в цената на петрола - примери много. Днес се получава едно зомбифициране на цялата финансова система, а наливането на кредит така и не потича към икономиката.
В основата обаче проблемът не е с “ликвидността”, а с качеството на активите, тоест платежоспособността. Иначе казано: не с кръвообръщението, а със сърцето. А отрицателни лихви обричат пенсионери и застрахователни компании на тежки времена.
Пазарните играчи знаят, че акции и дълг са надценени и реални напомпани. Ако няма нови и нови порции евтин кредит - всичко ще рухне изключително бързо и панически. А оттам кризата в реалната икономика ще се разгърне пълномащабно, защото компаниите набират капиталите за инвестициите си на пазарите - а срив в акциите значи и замразяване на инвестиционна активност и генериране на приходи, респективно плащане на заплати.
Пресъхване на кредитното кранче
Най-големият страх на дългово пристрастената икономика в “развития” свят е пресъхване на кредита, заради вдигане на лихвите. Тоест проблеми с така наречената финансираща ликвидност.
Стигна се дотам, че топ компании и целия свят нямат кеш за сметки и разходи за повече от ден... а краткосрочният кредит на паричните пазари пресъхна, поради покачване на лихвите по заемите за компаниите.
Приложени към индивид - такова финансово поведение би било самоубийство, но заради евтините пари то е норма за финансово управление на фирмите. Това беше причината да фалира и Лемън Брадърс при старта на преходната криза, а днес централните банки буквално изтреляха снарядите с базуките си. Проблемът е, че кризата още не тук, а паричните инструменти вече са изчерпани.
Дългова криза
Бягството към държавен дълг днес и покупките му от централните банки значи едно - правителствата ще се финансират евтино с дълг, ще се нагърбят да харчат, да задлъжняват и “движат” икономиката.
Въпросът е, че те само слагат прът в колелото, което така усилено искат да завъртят. Угрозата е като мине пандемията да се озовем в още по-тежка дългова пристрастеност. Световна дългова пристрастеност.
В САЩ правителството дължи 23 трилиона, прибавяйки сега още нови два. В предходната криза в Европа, когато правителствата се юрнаха да спасяват “системни” играчи от частния сектор, убивайки смисъла от пазара - дългът беше осезаемо по-малък. За Гърция - 146% процента спрямо БВП, днес там е 180. Италия тогава - 115, днес е със 135 %, Испания и Франция - 60 и 85 тогава, днес - почти по 100-ина процента.
Срив на икономиката на една европейска страна ще срине икономически цяла Европа
Дългова кула от карти, която чака лек ветрец, за да рухне. Правителствени харчове ще значат само: похабен ценен ресурс и привилегироване на близки фирми по произволни критерии.
Това е проблем и за финансовите посредници - неизплатимият дълг е в балансите на банките, пенсиони фондове и застрахователи. Днес банките пък ще раздават кредити на рискови играчи - което ще минира още повече балансите им.
Какво ще стане с парите ни?
Въпреки огромния дълг на щатското правителство, в света има глад за долари, защото във възникващите пазари дългът приоритетно се емитира в долари - заради липса на доверие към местните валути от инвеститорите. Това крепи и курса на американските пари спрямо другите валути. Парите обаче ще се обезценяват във времего спрямо стоките като клас актив - ценни метали, храни и суровини.
Страните от Г-20 с инвестиция от над 5 трилиона долара за борба с COVID-19
С оглед на ударената верига на доставки и производството има спад на предлагането - и цените на крайните потребителски стоки тръгват нагоре. За разлика от предната криза, където напечатаните пари отидоха на финансовите пазари, днес инвеститорите са доста по-внимателни и по-сериозен ресурс ще отива към потребителски стоки.
Заключението е, че вероятен сценарий се очертава стагфлацията - високи потребителски цени в комбинация с безработица и икономическа стагнация. Същевременно ще има и евтини и качествени компании за покупка, чиито акции вероятно ще поевтинеят - стига да е наличен спестен във времето кеш.
Цените
Вмешателството в цените е най-опасно. Цените са ориентир - какво според потребителите е важно. Ако се харчи политически или се дава евтин кредит - цените се изкривяват и информацията какво да се “икономисва” като оскъдно и важно - изчезва.
Правителствената намеса води до похабени оскъдни производствени фактори по политическо усмотрение. Това минира възстановяването и отлага оздравяване на икономическия организъм.
Цените ще покажат какво е важно и трябва да се “икономиса”. Днес вече: “Армани” правят медицинска екипировка, алкохолни компании - дезинфектанти, а производители на тирове - респираторни апарати. Крайният потребител с покупките си насочват цялата производствена верига в правилната посока - според моментите най-спешни нужди.
Германия заделя 156 млрд. евро за спасяване на икономиката
Ако някой спекулира, то само засилва сигнала, но и пречи на презапасяването за лични нужди. Конкурентите спекуланти ще смъкнат цените едни на други. Ако административни се пречи на поскъпване на цени - ще изчезнат базови стоки на пазара, защото разходите в един момент може да надвишат приходите на търговците.
Пазарът - свободните хора с парите си и предприемачите - е гъвкав и не е нужно централизирано решение, за да работи дори в условия на криза. С избухването на кризата, в Германия, например, фирмите веднага въведоха гъвкави мерки - задължителни маски, разстояние между работниците, медицински персонал, безконтактни доставки и обработка на поръчки. Благодарение на това там фабриките все още работят, въпреки повсеместния стопански ступор в Европа.
България
Проблемите на България са сходни с тези на другите - сходни са и решенията, които тя предприе. По отношение на здравето - със сигурност по-навреме от много други. Залогът обаче е икономически да сме по-гъвкави, защото не сме нито Франция, Италия или Германия, където население и правителство имат ресурс да издържат по-дълго на практически икономическа блокада.
Теглят се 4.2 млдр. дълг, вдига се таванът за тази година до 10 млдр, като опция при нужда. Представят се заеми за населението и фирмите. Но засега още не сме в криза, а тя ще дойде. При още по-задлъжнял публичен и частен сектор.
Проблемът дори не толкова в дефицита, а в голямата роля на държавата в икономиката. Досега слонът (държавата), излегнал се в средата на игрището (икономиката), заемаше едни 37 процента от него - тоест мач все пак можеше да има.
САЩ ще инжектира 1 трилион долара в националната икономика заради коронавируса
Но при свиване на размерите на това игрище - мястото става все по-малко. Изходът: орязване на разходи отбрана (бойни кораби и бронирани машини), магистрали, капиталови разходи, дори култура. Днес двата приоритета са: здраве на нацията и здравето на икономиката. Ако ги запазим - хората сами ще се завърнат в театри и клубове, по пътища и курорти, веднага щом си стъпят на краката.
За да оцелеят, разходи ще трябва да режат всички в светлината на кризата, включително домакинства и компании. Засега обаче държавата не го прави. Аргументът: нейните разходи били инвестиции и потребление, заместващи спадът в частния сектор.
Спадът там обаче не е вследствие на “животинските бесове” при уплашените инвеститори и потребители. А по-скоро - при обективна невъзможност да произвеждат стойност, тоест да изкарват доход с който да инвестират и потребяват.
“Търсенето” от страна държавата няма да реши проблемите на микро ниво - фирми, затварящи врати поради забрана за дейност, служители - загубили поминъка си, вземащи безлихвен кредит, за да оцелеят.
Ако се тегли дълг ит държавата, то поне той следва да е “външен”, тоест да не взема оскъдните спестявания за бизнес у нас точно сега. Противно на аргумента за лихвата, с която сме щели да захраним родните банки - няма как това да е разумна цел на нито едно правителство. Със скрития дълг в пенсионната и здравната ни система - проблемът бързо може да ескалира.
Мярката “60-40”, в която държавата поема и част от брутния доход и осигуровки, също изисква наличие на приходи за бизнеса - при условие че днес такива за проблемните сектори няма.
Истината е, че за да няма шокираща безработица у нас следващите месеци и години: разходите на бизнеса трябва гъвкаво да падат надолу заедно с приходите. Със спада на продажбите - гъвкаво и адекватно да се понижават временно и възнагражденията.
Саудитска Арабия призова Г-20 да отговори ефективно на пандемията от коронавирус
Хапчето е болезнено, но в противен случай ще следва безработица в библейски мащаб. Това се случва по време на Голямата Депресия в САЩ през 30-те години на миналия век, когато бизнесът е привикан от правителството и убеден да не пипа заплати, за да не тръгнат цените надолу при забавено потребление на служителите. Ефектът: заради спада в приходите скоро следва каскада от фалити и вълна от безработни. Из целия свят.
Даряването на заплатите от депутати и политически кабинет е счетоводен трик - заплати се създават в частния сектор, а в публичния само се разпределят - тоест имаме само разход за администрирането на ресурса, който по естествен път щеше да иде където трябва и иначе.
Кризата е възможност за изчистване - проблемът е, че никой политик в света на иска това в неговия мандат. Кризата води до появата на нови предприемачи, разбиване на статуквото.
Ще оцелеят най-адаптивните, имащи натрупани предвидливо ликвидни буфери. Спестяванията сега трябва да се насочат към най-добрите предприемачи и най-качествените проекти - за да се намали шокът от удара. Другото е нетна загуба и вместо да излекува болната икономика, само ще я разболее още повече.
Коронакризата - от подценяването до паниката
Икономически погледнато - то не е причината за евентуалната криза. Свърхзадлъжняването на правителства, компании и домакинства - са такава причина. Инвестиционните грешки и балоните на финансовите пазари - също.
Тежките регулации и бумащината, тромавата администрация, които пречат на предприемачите и нови играчи да влязат на пазара - и те. Здравната криза ще мине, въпросът е днес да не правим икономически грешки, които да окрупнят, удължат и утежнят негативните ефекти, когато минем от другата страна на планината “пик-спад” в икономическия цикъл - тоест, като дойде рецесията вече формално.
На един шок в предлагането на стоки и услуги, заради регулаторни забрани - масово правителства и централни банки реагираха, като че ли има дефицит на... търсенето в икономиката.
Като че ли някой просто не иска да потребява и инвестира, а не, че не може да го прави, защото му се пречи да произведе и изкара доход, за да потреби. Генерирането на доход е генериране на стойност - търсиш, когато предлагаш нещо ценно, което ти е заплатено. Когато само търсиш, без да произвеждаш - реално нетно намаляват благата и благосъстоянието. Следва повсеместно обедняване.
Отговорът на властите по света срещу шокът на предлагането беше стимули за търсенето: смъкване на лихвите до нулеви, заливане с трилиони на финансовите пазари и разходи и дефицити на правителствата.
За жалост, ниските и отрицателни лихви не могат да накарат банките да раздават кредити, а инвеститори и потребители да ги ползват, заради несигурността пред всички. Причината: проблемите в балансите на компании и кредитни институции, заради твърде евтиния кредит през последните години, довел до грешни инвестиции и скелети в гардеробите, които неизбежно ще се появят при криза.
По мярката 60/40 държавата поема осигурителни вноски, които се дължат от работодателите
Рискови ценни книжа, ипотечни проблемни заеми, шистови играчи, които глътнаха вода след срива в цената на петрола - примери много. Днес се получава едно зомбифициране на цялата финансова система, а наливането на кредит така и не потича към икономиката.
В основата обаче проблемът не е с “ликвидността”, а с качеството на активите, тоест платежоспособността. Иначе казано: не с кръвообръщението, а със сърцето. А отрицателни лихви обричат пенсионери и застрахователни компании на тежки времена.
Пазарните играчи знаят, че акции и дълг са надценени и реални напомпани. Ако няма нови и нови порции евтин кредит - всичко ще рухне изключително бързо и панически. А оттам кризата в реалната икономика ще се разгърне пълномащабно, защото компаниите набират капиталите за инвестициите си на пазарите - а срив в акциите значи и замразяване на инвестиционна активност и генериране на приходи, респективно плащане на заплати.
Пресъхване на кредитното кранче
Най-големият страх на дългово пристрастената икономика в “развития” свят е пресъхване на кредита, заради вдигане на лихвите. Тоест проблеми с така наречената финансираща ликвидност.
Стигна се дотам, че топ компании и целия свят нямат кеш за сметки и разходи за повече от ден... а краткосрочният кредит на паричните пазари пресъхна, поради покачване на лихвите по заемите за компаниите.
Приложени към индивид - такова финансово поведение би било самоубийство, но заради евтините пари то е норма за финансово управление на фирмите. Това беше причината да фалира и Лемън Брадърс при старта на преходната криза, а днес централните банки буквално изтреляха снарядите с базуките си. Проблемът е, че кризата още не тук, а паричните инструменти вече са изчерпани.
Дългова криза
Бягството към държавен дълг днес и покупките му от централните банки значи едно - правителствата ще се финансират евтино с дълг, ще се нагърбят да харчат, да задлъжняват и “движат” икономиката.
Въпросът е, че те само слагат прът в колелото, което така усилено искат да завъртят. Угрозата е като мине пандемията да се озовем в още по-тежка дългова пристрастеност. Световна дългова пристрастеност.
В САЩ правителството дължи 23 трилиона, прибавяйки сега още нови два. В предходната криза в Европа, когато правителствата се юрнаха да спасяват “системни” играчи от частния сектор, убивайки смисъла от пазара - дългът беше осезаемо по-малък. За Гърция - 146% процента спрямо БВП, днес там е 180. Италия тогава - 115, днес е със 135 %, Испания и Франция - 60 и 85 тогава, днес - почти по 100-ина процента.
Срив на икономиката на една европейска страна ще срине икономически цяла Европа
Дългова кула от карти, която чака лек ветрец, за да рухне. Правителствени харчове ще значат само: похабен ценен ресурс и привилегироване на близки фирми по произволни критерии.
Това е проблем и за финансовите посредници - неизплатимият дълг е в балансите на банките, пенсиони фондове и застрахователи. Днес банките пък ще раздават кредити на рискови играчи - което ще минира още повече балансите им.
Какво ще стане с парите ни?
Въпреки огромния дълг на щатското правителство, в света има глад за долари, защото във възникващите пазари дългът приоритетно се емитира в долари - заради липса на доверие към местните валути от инвеститорите. Това крепи и курса на американските пари спрямо другите валути. Парите обаче ще се обезценяват във времего спрямо стоките като клас актив - ценни метали, храни и суровини.
Страните от Г-20 с инвестиция от над 5 трилиона долара за борба с COVID-19
С оглед на ударената верига на доставки и производството има спад на предлагането - и цените на крайните потребителски стоки тръгват нагоре. За разлика от предната криза, където напечатаните пари отидоха на финансовите пазари, днес инвеститорите са доста по-внимателни и по-сериозен ресурс ще отива към потребителски стоки.
Заключението е, че вероятен сценарий се очертава стагфлацията - високи потребителски цени в комбинация с безработица и икономическа стагнация. Същевременно ще има и евтини и качествени компании за покупка, чиито акции вероятно ще поевтинеят - стига да е наличен спестен във времето кеш.
Цените
Вмешателството в цените е най-опасно. Цените са ориентир - какво според потребителите е важно. Ако се харчи политически или се дава евтин кредит - цените се изкривяват и информацията какво да се “икономисва” като оскъдно и важно - изчезва.
Правителствената намеса води до похабени оскъдни производствени фактори по политическо усмотрение. Това минира възстановяването и отлага оздравяване на икономическия организъм.
Цените ще покажат какво е важно и трябва да се “икономиса”. Днес вече: “Армани” правят медицинска екипировка, алкохолни компании - дезинфектанти, а производители на тирове - респираторни апарати. Крайният потребител с покупките си насочват цялата производствена верига в правилната посока - според моментите най-спешни нужди.
Германия заделя 156 млрд. евро за спасяване на икономиката
Ако някой спекулира, то само засилва сигнала, но и пречи на презапасяването за лични нужди. Конкурентите спекуланти ще смъкнат цените едни на други. Ако административни се пречи на поскъпване на цени - ще изчезнат базови стоки на пазара, защото разходите в един момент може да надвишат приходите на търговците.
Пазарът - свободните хора с парите си и предприемачите - е гъвкав и не е нужно централизирано решение, за да работи дори в условия на криза. С избухването на кризата, в Германия, например, фирмите веднага въведоха гъвкави мерки - задължителни маски, разстояние между работниците, медицински персонал, безконтактни доставки и обработка на поръчки. Благодарение на това там фабриките все още работят, въпреки повсеместния стопански ступор в Европа.
България
Проблемите на България са сходни с тези на другите - сходни са и решенията, които тя предприе. По отношение на здравето - със сигурност по-навреме от много други. Залогът обаче е икономически да сме по-гъвкави, защото не сме нито Франция, Италия или Германия, където население и правителство имат ресурс да издържат по-дълго на практически икономическа блокада.
Теглят се 4.2 млдр. дълг, вдига се таванът за тази година до 10 млдр, като опция при нужда. Представят се заеми за населението и фирмите. Но засега още не сме в криза, а тя ще дойде. При още по-задлъжнял публичен и частен сектор.
Проблемът дори не толкова в дефицита, а в голямата роля на държавата в икономиката. Досега слонът (държавата), излегнал се в средата на игрището (икономиката), заемаше едни 37 процента от него - тоест мач все пак можеше да има.
САЩ ще инжектира 1 трилион долара в националната икономика заради коронавируса
Но при свиване на размерите на това игрище - мястото става все по-малко. Изходът: орязване на разходи отбрана (бойни кораби и бронирани машини), магистрали, капиталови разходи, дори култура. Днес двата приоритета са: здраве на нацията и здравето на икономиката. Ако ги запазим - хората сами ще се завърнат в театри и клубове, по пътища и курорти, веднага щом си стъпят на краката.
За да оцелеят, разходи ще трябва да режат всички в светлината на кризата, включително домакинства и компании. Засега обаче държавата не го прави. Аргументът: нейните разходи били инвестиции и потребление, заместващи спадът в частния сектор.
Спадът там обаче не е вследствие на “животинските бесове” при уплашените инвеститори и потребители. А по-скоро - при обективна невъзможност да произвеждат стойност, тоест да изкарват доход с който да инвестират и потребяват.
“Търсенето” от страна държавата няма да реши проблемите на микро ниво - фирми, затварящи врати поради забрана за дейност, служители - загубили поминъка си, вземащи безлихвен кредит, за да оцелеят.
Ако се тегли дълг ит държавата, то поне той следва да е “външен”, тоест да не взема оскъдните спестявания за бизнес у нас точно сега. Противно на аргумента за лихвата, с която сме щели да захраним родните банки - няма как това да е разумна цел на нито едно правителство. Със скрития дълг в пенсионната и здравната ни система - проблемът бързо може да ескалира.
Мярката “60-40”, в която държавата поема и част от брутния доход и осигуровки, също изисква наличие на приходи за бизнеса - при условие че днес такива за проблемните сектори няма.
Истината е, че за да няма шокираща безработица у нас следващите месеци и години: разходите на бизнеса трябва гъвкаво да падат надолу заедно с приходите. Със спада на продажбите - гъвкаво и адекватно да се понижават временно и възнагражденията.
Саудитска Арабия призова Г-20 да отговори ефективно на пандемията от коронавирус
Хапчето е болезнено, но в противен случай ще следва безработица в библейски мащаб. Това се случва по време на Голямата Депресия в САЩ през 30-те години на миналия век, когато бизнесът е привикан от правителството и убеден да не пипа заплати, за да не тръгнат цените надолу при забавено потребление на служителите. Ефектът: заради спада в приходите скоро следва каскада от фалити и вълна от безработни. Из целия свят.
Даряването на заплатите от депутати и политически кабинет е счетоводен трик - заплати се създават в частния сектор, а в публичния само се разпределят - тоест имаме само разход за администрирането на ресурса, който по естествен път щеше да иде където трябва и иначе.
Кризата е възможност за изчистване - проблемът е, че никой политик в света на иска това в неговия мандат. Кризата води до появата на нови предприемачи, разбиване на статуквото.
Ще оцелеят най-адаптивните, имащи натрупани предвидливо ликвидни буфери. Спестяванията сега трябва да се насочат към най-добрите предприемачи и най-качествените проекти - за да се намали шокът от удара. Другото е нетна загуба и вместо да излекува болната икономика, само ще я разболее още повече.
