Около 70% от пшеницата в страната е прибрана, съобщи в Добрич председателят на УС на Националната Асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов. В Северозападна България вече е прибрано 95% от зърното, докато най-зле заради падналите дъждове е Североизточна България, където е ожъната 60% от пшеницата, каза Христов. 95% от ечемика и 96% от рапицата също са прибрани, а останалите 4-5% са пропаднали площи,информират от Асоциацията.
От прибраните 2 100 000 тона пшеница 550 хиляди тона е хлебна, а останалото количество е фуражна пшеница. Докато миналата година хлебната пшеница в страната е била 1 100 000 тона, тази година тенденцията е тя да не надхвърли 600 хиляди тона, което е двойно по-малко, обясни Радослав Христов. Той обяви, че в момента фуражната пшеница се търгува между 220 - 230 лв. за тон, а хлебното зърно - от 240 до 260 лв. за тон. Надяваме се да достигнем общо производство на пшеница между 3 300 000 - 3 400 000 тона.
Изпратили сме две писма до земеделското министерство с искане да бъде стартиран регламент за компенсиране на земеделските стопани за пропаднали площи с европейски пари, но все още няма реакция от тяхна страна, каза още Христов. Той взе участие в среща по проблемите на жътвената кампания, организирана от Националната асоциация за семена. В срещата се включиха и представители на научните институти по пшеницата и слънчогледа в Ген. Тошево, по ечемика в Карнобат и по пшеницата в Садово, членове на браншови организации и земеделски производители. Те обмислят да предложат на земеделското министерство да бъде коригиран съществуващия Държавен стандарт при производството и окачествяване на семената за показателите влага и кълняемост. От 13% на 14% да се повиши показателят за влага, а за кълняемост - да се понижи от 85% на 80% предлагат от Националната асоциация за семена, което според тях няма да се отрази на качеството на пшеницата.
