България се съгласи с „Южен поток“, сега е ред на Сърбия
България се съгласи с „Южен поток“, сега е ред на Сърбия / netinfo

Очертанията на газопровода „Южен поток“ все по-ясно се долавят на картата на Европа, пише „РБК Дейли“.

В петък България даде официалното си съгласие за участието в проекта. Съдейки по всичко, към „Южен поток“ ще се присъедини и Сърбия, където газопроводът вече стана тема за остри дискусии. В същото време Европейският съюз, наблюдавайки напредъка на Русия на Балканите, за пореден път заяви, че за него приоритетен остава алтернативният на „Южен поток“ проект за газопровод „Набуко“.

„Южен поток“ ще свърже Русия и България по дъното на Черно море, а след това ще се раздели на два тръбопровода – северен и южен. Проектът ще позволи да се осигурят с газ редица европейски страни, включително Унгария, Румъния, Чехия, Италия, Австрия, Сърбия. Подводният участък на тръбопровода „Газпром“ ще строи съвместно с италианската ЕНИ, сухопътният – заедно с газовите компании на заинтересуваните страни. Капацитетът на „Южен поток“ достига 30 милиарда куб.м. годишно, а доставките трябва да започнат през 2013 г.

В петък по време на визитата на Владимир Путин в България Москва и София подписаха редица споразумения в областта на енергетиката, включително за проекта за петролопровод Бургас-Александруполис и за строителството на АЕЦ „Белене“. Подписан бе е договор за „Южен поток“, съгласно който Русия и България ще имат по 50% участие в българския участък на газопровода. По-рано и Русия, и България претендираха за 51%. Подписването на договора бе заплашено от провал, но в последната минута, както съобщи българският премиер Сергей Станишев, в преговорите лично се е намесил Владимир Путин.

Колебания във връзка с „Южен поток“ изпитваше и Сърбия. Предлагайки й да участва в проекта, „Газпром“ изрази желание да приватизира сръбската държавна петролна компания NIS. Сърбия не разполага със средства за нейната модернизация, в тази връзка през миналата година бе взето решение за продажбата на 51% от компанията на чуждестранен инвеститор. Първоначално Сърбия смяташе да организира търг за акциите на NIS и тогава интерес към този проект проявиха много големи европейски компании, а също така руската „Лукойл“. Но „Газпром“ настоява приватизацията на NIS да бъде проведена без конкурс. В Сърбия по този въпрос се разгоря не на шега политическа борба. Сръбският премиер Воислав Кощуница предлага да се подкрепи предложението на „Газпром“, но срещу него се изправиха сериозни опоненти в лицето на министъра на икономиката Младжан Динкич и привърженици на сръбския президент Борис Тадич. В резултат миналата седмица Сърбия така и не успя да даде на Русия окончателен отговор нито за NIS, нито за „Южен поток“.

Впрочем миналата седмица в NIS започна смяна на мениджмънта – привържениците на Кощуница вече смениха на ръководни постове няколко привърженика на Тадич. Това е косвен признак, че продажбата на контролния пакет на NIS на „Газпром“ все пак ще се състои. В петък ръководителят на „Газпром“ Алексей Милер подчерта, че стартът на практическото реализиране на „Южен поток“ вече е даден. По думите на Милер, този проект напълно ще позволи да се удовлетворят потребностите на страните от Югоизточна Европа от газ.

В същото време ЕС отново заяви, че подкрепя алтернативния проект за газопровод „Набуко“, с чието строителство ще се захванат Азербайджан, Грузия, Турция, България, Унгария, Румъния и Австрия. Стъпването на Балканите на два проекта наведнъж, „Южен поток“ и „Набуко“, ще създаде висока конкуренция сред доставчиците на газ и ще позволи на европейските страни да купуват по-евтино газ, отбеляза директорът на „East European Gas Analysis“ Михаил Корчемкин. (БГНЕС)