Спад на БВП до 2 на сто е твърде оптимистично на фона на процикличността и неопределеността в преодоляването на кризата в световната икономика и, по-специално - в европейската. Чуждестранни инвестиции в размер на приблизително 3,3млрд.евро са също оптимистична прогноза. Курсът на долара от 1,45 лв./щатски долар не отговаря на очакваното предвиждане, което ще се отрази на търговския дефицит на страната. Това се казва в становище на Българската стопанска камара за проектобюджета за догодина, адресирано до вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.
От камарата приветстват намерението на правителството да състави балансиран и предпазлив бюджет за 2010 г. В същото време според тях, подходът не е достатъчно консервативен от гледна точка на КФП.
Бизнесът подкрепя намеренията по отношение на данъчното законодателство да се осигури по-нататъшното съхраняване на общия неутрален характер и ниски ставки на основните преки данъци, както и засилването на контрола и събираемостта, чрез които освен подкрепа за фиска се оказва натиск върху сивия сектор и нелоялната конкуренция. БСК подкрепя принципно по-голяма част от мерките по подобряване на събираемостта. Според тях при необходимост следва да се преоцени отказа от повишаване на акциза за алкохолните напитки. Според БСК следва да бъдат предвидени възможности за облагане на доходите от SMS-игри и от нелегални хазартни игри в Интернет и трансфери извън страната (над 1,2 млрд. лв.) в съответствие с предложението на БСК по данъчните закони.
От БСК искат да се осигури по-голяма прозрачност и коректност при определяне на осигурителните плащания за служители от бюджетната сфера при формиране на държавния бюджет за 2010 г. и следващите години. От началото на 2010 г. държавните служители да внасят, както всички останали осигурени лица, осигурителни вноски за сметка на получаваното от тях възнаграждение. Според камарата участието на държавата със здравноосигурителни вноски за лицата, които осигурява, е силно деформирано. През последните години техният среден размер е около 2,5 пъти по-малък от средната осигурителна вноска, внасяна от работодатели и осигурени лица, въпреки високия здравен риск и заболеваемост на осигуряваните от държавата пенсионери, деца и безработни. За 2010 г. тази тенденция е запазена. Ако се премахне тази деформация, по разчети на камарата се осигуряват допълнително средства в размер около 400 млн. лв.
„Считаме, че увеличението на акциза за електроенергия отново оказва натиск върху бизнеса. Засилва се косвеното субсидиране на потребителите на електроенергия ниско напрежение и топлоенергията, поради липсата на пазарни принципи при ценообразуването. Не намираме за достатъчно аргументиран отказът от увеличение на акциза върху алкохола, което бе направено в последствие. По този начин бюджетът се лишава от тези приходи. По отношение на такса за битови отпадъци деформациите в нейното определяне и дискриминационното облагане на бизнеса ще затрудни допълнително бизнеса в търсенето на решения за изход от кризата", се казва в становището.
Политиката по осигуряване на самофинансирането на общините няма точни параметри и проблемите се решават чрез държавно субсидиране, допълват от БСК.
От камарата припомнят, че се предвижда преразпределение от 38,4% от БВП (42,3% по КФП) и нулево бюджетно салдо за 2010 г. по националния бюджет, а по КФП - дефицит от 0,7% от БВП, а размерът на разходите в социалния сектор като дял бележи най-значителен ръст, достигайки 15,3% от БВП (ръст от 2,5% спрямо програмата за 2009 г.).
Поетите социални ангажименти при намаляване на осигурителните вноски за пенсии с 2% пункта създават общ недостиг в бюджета на ДОО от над 2,1 млрд. лв., покрит с допълнителни субсидии за сметка на държавния бюджет, което допълнително деформира бюджета, твърди бизнесът.
Този ръст на социалните разходи става за сметка на другите сектори и, преди всичко - за сметка на намаление на капиталовите разходи с източник националния бюджет - 1,7 % спрямо БВП, което паралелно с намалението на БВП създава условия за размисъл за изхода на българската икономика от кризата, се казва в становището.
Общият размер на инвестиционните разходи по КФП за 2010 е 6,1% от БВП (от тях 3,1% от ЕС) при 7% по програмата за 2009 г. Намалението на инвестиционната част е опасно за бъдещето на икономиката. Това намалява възможностите за инвестиции, развитие на инфраструктурата и активизиране на бизнеса в условия на криза и намалено външно търсене.В този смисъл подкрепяме планирания ръст в разходите за околна среда - 1,6% от БВП спрямо 1,3% по програмата за 2009 г., допълват от БСК
Планирани са големи разходи с твърде размита структура, като при това основните разходи отиват за социалната сфера, а не за икономиката.
Бюджетът, като материализиран израз на политиката, показва на какво ще разчитаме. Излиза, че основното увеличение на разходите е за туризма (с 240% ) и в транспорта, т.е. преди всичко за неефективно работещите държавни структури, косубсидирани от бизнеса.
В заключение от БСК заявяват, че „проектобюджетът не дава отговор на основния въпрос: Какъв ще бъде изходът за българската икономика след кризата?"
