В края на юни българската банкова система премина през сериозно сътресение, като на депозитарна атака бяха подложени две от системните търговски банки. Предстои да бъде изготвена независима оценка от МВФ. Това се посочва в икономически и финансов анализ за второто тримесечие на 2014 г. на Българска банка за развитие, съобщиха от банката.
Банковата система остава добре капитализирана и ликвидна, но се очаква разходите за обезценки да нараснат през следващите месеци, което ще намали и печалбата на търговските банки като цяло. Експресните оценки на БВП показват, че през второто тримесечие на 2014 г. неговият ръст се ускорява, но все още остава под предварителните очаквания.
Месечните данни за динамиката на продажбите в основни икономически сектори показват, че през юни ръстовете се забавят, а оценките за бизнес климата през юли се влошават, вероятно под влияние на увеличената икономическа и политическа несигурност.
Данните от наблюдението на работната сила за второто тримесечие са положителни, като нивото на безработица намалява до 11,5%, а броят на заетите продължава да нараства за второ поредно тримесечие. Очакванията за по-сериозно възстановяване на пазара на труда през следващите месеци са умерени поради вероятността икономическият растеж на страната да е по-ограничен през третото и четвърто тримесечие на годината.
Ръстът на средната работна заплата продължава да се забавя под влияние на съществуващата несигурност относно бъдещия бизнес климат и отрицателна инфлация. Практически средната работна заплата в частния сектор почти не се е изменила номинално спрямо второто тримесечие на 2013 г. Наблюдават се първи признаци за обръщане на тренда в динамиката на цените. Очаква се през следващите месеци дванадесетмесечният индекс на потребителските цени в страната постепенно да започне да се завръща към положителни стойности.
Дванадесетмесечната текуща сметка на платежния баланс се запазва положителна. Годишният ръст на износа и вноса се запазват ниски. Несигурната среда е основна причина за ниските обеми на привлечените преки чуждестранни инвестиции. Държавният бюджет приключи полугодието с дефицит от 995,6 млн.лв. (1,2% от очаквания БВП). Така към средата на годината е натрупан дефицит, който е около две трети от предвидения в Закона за държавния бюджет.
Основни фактори за относително високия дефицит е слабото изпълнение на приходи от косвени данъци, както и блокиране на част от плащанията по две от оперативните програми. Ще са необходими сериозни усилия през оставащите месеци на годината за постигане на заложената цел за бюджетно салдо, освен ако тази цел не бъде ревизирана.
Към края на юни фискалният резерв е в размер на 5,9 млрд.лв. Увеличението му до голяма степен се дължи на емитираните в края на юни 5-месечни съкровищни бонове. Очаква се през третото тримесечие на 2014 г. фискалният резерв допълнително да нарасне в резултат на емисията еврооблигации от 26 юни 2014 г.
Лихвените равнища по кредити и депозити нов бизнес продължават да намаляват, но по-съществено е намалението на лихвите по депозитите. В резултат на това лихвеният спред се увеличава, което е един от факторите, допринасящи за положителния финансов резултат на банковата система.
