По милиард на година изнесени от скрит транзит

По милиард на година изнесени от скрит транзит
По милиард на година изнесени от скрит транзит / netinfo

Че има каптагонова афера и, че даже е образувано дело от Главната прокуратура на републиката за това се разчу най-напред, когато от екрана на БНТ журналистката Нина Селвелиева посочи потресаващите факти. “Фенилтилин”, “Биокаптон”, “Каптагон” – има силно изразено психостимулиращо действие. Използва се за лечение на различни състояния на психична отпадналост. В България е синтезиран по оригинална технология, но под названието “Биокаптон”. Препаратът се предписва при смущения в движението, особено при възрастни хора, след черепни травми, дава се на деца. С тези редове от учебник по фармакология за студенти Селвелиева започна предаването си на 4 февруари 1992 г. и коментира, че пред военната колегия на Върховния съд стои нелеката задача да доказва, че каптагонът е наркотик. Журналистката задава въпроса: кой хвърли в дълбоките и студени води следствие и прокуратура да доказват, че лекарственият препарат “Каптагон” е наркотик? Нейният отговор е: ген. Атасан Семерджиев, заблуден или не. Сигнал до него за извършени престъпления подава Владимир Пасков, близък до генерала, член на Бюрото на Общинския комитет на БКП-Надежда, нещатен инспектор на Комитета за партиен и народен контрол, един от авторите на прословутия нивалин. Той пише за идентничност на произвеждания тук препарат с каптагона, независимо от названието “Каптакола”. По-късно отрича да е произвеждал каптагон, започва да твърди, че една вечер неизвестни лица разбили вратата на кабинета му и задигнали материалите и всички документи по препаратите, станали по-късно предмет на делото. Пред журналистката Селвелиева Андрей Луканов признава, че е изпратил материал до прокуратурата, от който започнало делото за производството и търговията с каптагон и неговите производни. Още на следващата вечер ген.Семерджиев публично уточнява, че делото започнало всъщност по инициатива на Главна прокуратура. Първоначално делото за каптагона е включено като съставно в Дело № 4 от 1990 г. – едно от т.нар. мегадела за виновниците за икономическата катастрофа на България.

Впрочем с протокол 453 от 1981 г. от Комисията за разрешаване на лекарствени средства под ръководството на акад.Малеев е дадено разрешение България да произвежда каптагон. Само за 1989 г. Петко Данчев е предвидил планов износ на каптагон в размер на 12 млн. валутни лева, които да постъпят в резервната програма на тогавашното правителство. По това време в американското списание “Ридър дайджест” излиза публикация за участието на България в наркотрафика и се визира точно каптагонът. Външният министър Петър Младенов е разтревожен, а точно по това време става и един провал: заловена е една пратка в Кипър с дестинация Ливан. Били са закупени общо 8 млн. блистера. Заловени са 2 300 000 таблетки. Стоката е била натоварена в югославското пристанище Бар, където има организирано депо за съхранението й, и е била декларирана като “Витамин Е”, а на касите е имало ясни надписи “Фармахим”. Оттам се теглят определени количества по нареждане на клиента, защото пренасянето наведнъж е рисковано. Посветените са много – хората в депото, митничари, шофьори. Всеки получава своя дял. Плаща се кеш. Особено след включването на каптагона в листа на забранените медикаменти от Световната здравна организация, цената му се покачва петорно. Кипърски митничари обаче установяват разликата в документите и съдържанието и се образува митническо следствие. Малко по-късно е прекратено, но възобновено след намесата на Интерпол. За случая информират лично Петър Младенов като министър на външните работи. Той нарежда “това с каптагона да се прекрати”, и предприема среща с тогавашния американски посланик у нас Сол Полански.

Да върнем годините още малко назад. През октомври 1981 г. е сключена поръчка – договор между Държавно стопанско обединение “Фармахим” с генерален директор тогава Иван Андонов и Бюрото за развой и внедряване към Химико-фармацевтичния комбинат – София с ръководител Владимир Пасков за разработване на технология за производство на таблетки каптагон за износ с готова субстанция. По одобрен с подписа на Иван Андонов график се възлага на лицата Стоян Йорданов и Васил Събевски да осигурят внос и доставка на комплексна линия за производството на таблетки каптагон, които по нищо да не се отличават от оригиналния препарат на фирма “Дегуса” – Хамбург, Федерална република Германия. Това, че активно действащата субстанция фенетилин хидрохлорид е амфетаминово производство и подлежи на специален контрол от международни институции, не смущава никого, нито че се нарушават патентните права на чужда фирма. Графикът е изпълнен успешно и в срок, всичко необходимо за каптагоновото производство е доставено и каптагонът потегля към черните пазари на Близкия изток и Африка. Търговията, както и целият скрит транзит, се поема от Второ главно управление на Държавна сигурност. По правило препаратът никога не преминава през Държавната инспекция за контрол върху лекарствените средства, официално не е включен в списъка на забранените медикаменти в България. По това време каптагонът се произвежда на три линии: една в Станке Димитров, сега Дупница, и две в София – в Илиянци и в НИХФИ –Дървеница. Само един или двама технолози обаче знаели какво точно произвеждат. През 1981 г. само едната линия в София е произвела 400 000 опаковки каптагон, планува се производство за 2 милиона. Или в този вид по-късно, през 1984 г. под ръководството на Владимир Пасков се раждат ААСА-таблетки: каптагон, гарниран с аспирин. Производството е на невероятна сметка: за хиляда опаковки по 20 броя отиват общо материали за 184,48 лв. Фабрично-заводската цена е 28 стотинки с 5,57 на сто доларово участие, а при производството за износ с 12,3 на сто доларово участие. Печалбата от каптагона достига цифрата 3000 процента. Доларите от износа на каптагона постъпват в т.нар.резервна програма и сумата там се е движила между 2 и 3 милиарда. И тук доларите не са постъпвали по банкова сметка. Бивши служители на “Фармахим” са виждали куфарчетата с долари кеш, предавани на ръка. Реализацията на таблетките ААСА минава през “Корестал”, тоест “Кинтекс”.

Делото за каптагона е образувано в Главна прокуратура през 1991 г. Скандалът с каптагона избухва, след като същата година във Фармацевтичния завод в Станке Димитров, сега Дупница, са открити солидни количества от забранения препарат. Делото през цялото време е разследвано от Прокуратурата на въоръжените сили заради служителите на Второ главно. 21 души са обвиняеми по делото, сред които бившият външнотърговски министър Христо Христов, шефът на Четвърто управление на Държавна сигурност ген. Кирил Величков, бившият директор на “Фармахим” Иван Андонов, бившият директор на ВТО “Интеркомерс” Божидар Йорданов, хора от Второ главно и Четвърто икономическо управление на Държавна сигурност, Борислав Божилов – повече известен като Боби Бец и Цветан Цанев, намиращи се по това време във Виена и Хамбург. Замесени са хора от външната търговия. По делото се посочва, че каптагонът е произвеждан в изпълнение на програмата за набавяне на валута, написана първо от валутната комисия на ЦК на БКП с председател Андрей Луканов и само за кратко време Огнян Дойнов. По делото се посочва, че режимът на производство на психотропните вещества се е регламентирал по това време от 2 конвенции: Конвенцията за упойващи вещества от 1961 г. и Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г., и че по тях личи, че едните и другите обективно нямат едно и също действие: психотропните вещества действат по един начин, наркотиците – по друг. Тези думи по-късно влизат като мотив в постановлението на тогавашния прокурор от Прокуратурата на въоръжените сили Митьо Марков, днес заместник главен прокурор, за прекратяване на делото като доказателство за основната теза: по това време каптагонът не е бил наркотик.

През 1992 г. Боби Бец твърди, че няма никакво участие в производството на каптагона, защото по това време е директор по транспорта на “КОМКО”. Спомня си само, че присъствал на подписване на подобен договор, с чиито копия кой знае защо разполага, между тогавашния собственик на фирмата “КОМКО” Цанев, немец на име Барч и “Фармахим”. От документите, които впрочем са предадени по следственото дело за каптагона, личи, че цената на каптагона е платена с преводи на “Фармахим” и на “Химимпорт”. Ето какво още говори през май 1992 г. Боби Бец:

Тези хора, които имат фирми, имат и пари, умишлено създават шумотевица около други. Това са Луканов и някои други служители от държавната администрация на предишното правителство, а от новите хора това е Луджев. Да вземем делото за каптагона. По него са подведени под отговорност предимно директори на предприятия. В началото аз бях само свидетел по делото, но впоследствие под натиска на министър Луджев бях привлечен като обвиняем, според мен съвсем неоснователно и в пълно противоречие с правните норми. С делото за каптагона министър Луджев само ще натресе на българския данъкоплатец 250 млн., които държавната хазнаще трябва да заплати на концерна-производител, тъй като у нас медикаментът се е произвеждал без лиценз. Адвокатите на концерна недвусмислено са заявили, че ще предприемат необходимите стъпки в тази посока. Не виждам какво дело може да има за каптагона, след като министърът на здравеопазването забрани производството и търговията с него едва на 15 март 1992 г. До този момент България не е имала забрана. Делото беше спряно, но министър Луджев пак оказа натиск и го възстанови. Аз не зная в България Луджев ли е главен прокурор, върховен съдия, върховната власт и всичко останало. Постоянно пише, намесва турски мафии и какво ли още не. А същевременно преди 3-4 месеца турските власти хванаха на път за Иран един български кораб, превозващ оръжие, и в него знаете ли какво е намерено? Каптагон. По този въпрос всички мълчат. Аз питам защо Националната служба и Главно следствено управление не разследват този случай, за да се види кой е разрешил, след като се води дело срещу производителите и износителите на каптагон, да се изнесе едновременно оръжието. Такава доставка на оръжие не може да се осъществи без знанието на военния министър, както и това, че вътре е сложен каптагон. Явно легалната сделка за продажба на оръжие се е използвала за прикритие на контрабандния износ на вече забранения за производство у нас медикамент.

Малко след като е образувано делото в прокуратурата, източници съобщават, че във “Фармахим” се изгарят счетоводни документи и финансова ревизия вече не може да се направи. Делото за каптагона е замразено в продължение на почти една година, но работата по него е възобновена под натиска на Министерството на отбраната. Министър на отбраната тогава е Димитър Луджев. През март 1992 г. делото влиза във Върховния съд и 24-те му тома са поставени на бюрото на председателя на Военна колегия Николай Чирипов. Той обаче го връща на военна прокуратура заради редица процесуални нарушения, както и заради пребиваването на някои от обвиняемите в чужбина. По това време няколко столични вестника се осмеляват и престъпват заплахата, че ако разшумят около нелегалното производство на каптагона, страната ни ще бъде принудена да плаща обезщетение. По това време Иван Андонов обяснява, че за предприятието “Фармахим”, на което е генерален директор през 1997 г., нямало представа, че още предишната 1986 г. Световната здравна организация е вписала препарата каптагон в лекарствена група № 2, което значи контрол върху продажбите му. Предприятието е произвело каптагон за около 3 милиона лева по поръчка на “Кинтекс” до октомври 1987 г., спомня си Андонов, но общата продукция за 10-те месеца на 1987 г. включва и десетки други опиати за вътрешния пазар и възлиза на 1 милиард лева. На арабския пазар един блистер от 10 таблетки каптагон върви на стабилната цена от 20 долара при производствени разходи 20-25 цента. Между кориците на 24-те тома на строго секретното следствено дело 02/1991 г. на Прокуратурата на въоръжените сили се посочват имената на добре известни с осъществяването на скрития транзит фирми: в износа на каптагона за арабските страни са участвали фирмите “Икомев”, регистрирана като дъщерна на “Интеркомерс” във Вадуц, Лихтенщайн, “Тюркмен”, “Оварас”, “Ширио”, “Комко”. По делото са били разпитани президентите им – Исмет Шабан, Божидар Йорданов, Борислав Божилов –Боби Бец, бившият виден фармацевт Иван Агаин. През април 1993 г. Прокуратурата на въоръжените сили прекратява следственото дело за производството и търговията с каптагон. Постановлението за прекратяване е подписано от наблюдаващия делото прокурор Митьо Марков. “Каптагонът е психотропно, а не наркотично вещество, а в нашия Наказателен кодекс се предвиждат наказания за незаконни действия само с наркотици”, обяснява тогава Марков. Основанието за прекратяване на делото обаче е и това, че изпълнителите на държавна политика не могат да бъдат подведени под наказателна отговорност. Допълнителен факт е, че трима от обвиняемите са в чужбина – Боби Бец, Божидар Йорданов и Цветан Цанев, и не могат да бъдат призовани. Митьо Марков припомня тогава пред медиите, че каптагонът е патентован в края на 80-те години от хамбургската фирма “Дегуса” и по това време се произвежда в много европейски страни в огромни количества. Делото е прекратено заради важни държавни интереси.

Няколко още факта обаче, останали извън делото, допълват картината.

На 13 декември 1989 г. в Харманли служители на общинския Комитет за държавен и народен контрол забелязват,че управителят на бар “Изворът на Белоногата” Тенчо Тенев по прякор Свинаря, сътрудник на Шести отдел на ДС, често превозва кашони от дома на тъща си до заведението край магистралата, и решават, че върти спекула с уиски или кафе. Взимат един оперативен работник от районното управление на МВР в Хараманли и правят проверка, при която се набъркват във висши държавни интереси: откриват, че 14-те кашона съдържат 28 000 опаковки каптагон. Негови приятели са офицерът от Държавна сигурност –Харманли Атанас Вълков, началникът на отдел там Тодор Ходжев, Фатик Шабан. Малко по-късно Теньо Свинаря влиза като вицепрезидент в “Източноевропейска петролна компания”.

Следващ факт. На 18 октомври 1990 г. при успешна операция на Националната служба за защита на конституцията е заловен ливанецът Джавант Хадивант с блистери катпагон за няколко милиона долара. По каптагоновите канали е засечен и турският гражданин Исмаил Ослу. Като организатор на пласмента на каптагона в Близкия изток се сочи турчинът с български паспорт Хикмет Севджан. За сметка на това на 17 януари 1992 г. ЦСБОП разкрива в Дупница варели с надпис “Сандостен”, които обаче съдържат прахообразен каптагон. А през ноември 1992 г. в ареста на “Развигор” е задържан по заповед за арест на съда в германския град Майнц германския доктор Хорст Евалд Йозеф Зомер за съучастие в сделка с каптагон. Докторът е заловен в къща в Драгалевци. Зомер е президент на фирма “FBM интернационал”. Само два месеца по-късно – в първите дни на януари 1993 г. тогавашният заместник директор на Бургаската митница.

Стефан Атанасов съобщава, че оттам е изнасян контрабандно каптагон, скрит в опаковки на безвредни лекарства, и че 417 кг каптагон, собственост на “Фармахим” стоят на митницата още от 1987 г. Лекарството тогава било спряно от износ за Ливан заради повишено съдържание на наркотично вещество. Бургаската митница сигнализирала многократно до Главно управление “Митници” в София, но оттам си правили оглушки, и междувременно лекарството станало негодно за употреба. Така става ясно, че 24-те тома на делото далеч не са събрали всички факти по каптагоновото производство в България и каналите за контрабандния му износ към Близкия изток. Делото, макар и прекратено преди 13 години, и до момента е строго секретно.

Със строго поверително решение в единствен екземпляр, на 9 август 1985 г. Бюрото на Министерския съвет разпорежда министъра на външната търговия да организира прехвърлянето на дейността по скритата транзитна търговия извън територията на България. Така тя започва да се прехвърля в тези задгранични дружества, чиито седалища са в чужбина, така че по никакъв начин контрабандната дейност да не може да се свързва с България. Личният съветник на Тодор Живков – Костадин Чакъров, разказва какъв е бил механизмът.

Интервюто чуйте в рубриката DarikNews audio

През 1991 г. Димитър Луджев подписва доклад от 127 страници за икономическата дейност на Държавна сигурност и по-специално за външнотърговските дружества. Докладът е приет и одобрен от правителството на Димитър Попов на заседание на 31 октомври 1991 г., на което са присъствали освен премиерът, и Атанас Папаризов, Александър Томов, Христо Данов, Бриго Аспарухов. Това поне показва получена в парламентарната комисия по национална сигурност стенограма от заседанието на Министерския съвет. Димитър Луджев обаче твърди, че кабинетът не е приел доклада и го е върнал за доработка. От писмо на заместник-министъра на икономиката Радослав Бозаджиев до народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов от 2004 г. става ясно, че през 1973 г. е създаден с решение на МС Фонд “Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие. Той е към Министерството на външната търговия и е набиран в Българска външнотърговска банка чрез заделяне първоначално на 20%, а после – на 30% от постъпилите в страната печалби, приспадащи се на българските участници от дейността на задграничните фирми. Разрешение за предоставяне на пари от фонда са се давали от външнотърговския министър. Във фонда е имало набрани суми за 350 млн.щ.д., а просрочените заеми, отпуснати на задгранични дружества с българско участие, възлизали на 120 млн.щ.д.

В доклада си от 1991 г. Димитър Луджев обяснява принципа на роенето на държавните предприятия и задграничните им дружества. Той пише: от структурите на някои настоящи външнотърговски организации се създават паралелни частни фирми, към които освен дейността се прехвърлят и най-добрите професионалисти на организацията, заедно с деловите връзки, пазари, клиенти, и т.н., като се възлагат за изпълнение изгодни валутни сделки на самата държавна фирма. Освен това чести са и случаите, когато държавната фирма кредитира или гарантира дейността на частните фирми. Част от държавните фирми участват и в създаването на дъщерни фирми със смесено участие с капитали от страната и чужбина. По хода на тази проверка Министерството на финансите извършва проверка на статистическите сметки на Министерството на външноикономическите връзки и на “Интеркомерс” по изпълнение на резервната програма. По-нататък докладът обаче отбелязва: “Все още не е открита ревизия на “Тератон”, за чиято дейност и връзки особено с фирмата “Икомев” има достатъчно сериозни сигнали за финансови и други нарушения”. Отбелязва се, че при разглеждане на проекта на Закона за приватизация е пропуснат въпроса за задграничната собственост на държавните фирми, което означава, че при бъдещата приватизация новите собственици ще получат безвъзмездно значителна задгранична собственост.

Още едно дело, образувано в зората на демокрацията – през 1990 г., се опитва да разкрие истината за рухването на икономиката, износа на капитали през външнотърговските дружества и скрития транзит. Това е друго от така наречените мегадела – Дело № 4 от 1990 г. за причините за икономическата катастрофа на България и виновниците за това. Делото е образувано с постановление на заместник главния прокурор на 20 ноември 1990 г. срещу виновните политически и държавни ръководители на тоталитарна България, които не са положили необходимите грижи за ръководството и управлението на външната търговия, промишлеността, селското стопанство и финансите на страната, от което са последвали значителни щети за народното стопанство и са довели до кризисното състояние на икономиката като цяло. От това мегадело са били отделени материали в няколко отделни дела. На 11 май 1992 г. е отделено делото за Фонд “Сираци” срещу Георги Атанасов и Стоян Овчаров. На следващия ден е отделено делото срещу ръководителя на тоталитарна България Тодор Живков за така наречения фонд “Москва”. Пак през същата 1992 г. е отделено делото и за оръжейните помощи за братските страни от Третия свят за периода 1986-89 г. срещу членовете на Секретариата на ЦК на БКП и Бюрото на МС: срещу Тодор Живков, Андрей Луканов, Гриша Филипов, Георги Атанасов и още 22 обвиняеми лица. Делото е прекратено само година по-късно – през 1993 г. Дори и след отделянето на тези три дела обаче, мегаделото за икономическата катастрофа се състои от 1066 тома. То е прекратено едва през 2005 г. от двама прокурори от Софийската градска прокуратура. Ето как те обосновават прекратяването в постановлението си. Те отбелязват, че според действащата в периода 1971-89 г. Конституция е записано, че ръководна сила в обществото и държавата има БКП. В повечето случаи решенията на бюрото на МС са предхождани от решения “А” и “Б” на Политбюро на ЦК на БКП. Подписвани били задължително от присъстващите на заседанията отговорни партийни и държавни ръководители. Всички решения за икономиката от изключително значение на практика са взимани от колективен орган – Министерския съвет, в съответствие с конституционните му правомощия като разпоредител на бюджета. За кризисното състояние, в което е изпаднала икономиката на България, са способствали според заключенията на прокуратурата редица обстоятелства: разпадът на Съвета за икономическа взаимопомощ – СИВ; силно намалените и в редица случаи спрени доставки на суровини и горива от бившия СССР, а в по-късен етап от Руската федерация; огромната зависимост на българския експорт от руския пазар и срива му; невъзможността да се пласира тази продукция поради нейната неконкурентноспособност; стихийното прекратяване на производството в тежката промишленост. При разследването не са събрани достатъчно доказателства за неполагане на необходимите грижи за ръководството и управлението на промишлеността, селското стопанство, финансите и външната търговия, пише в постановлението. Що се отнася до последвалите значителни щети за народното стопанство вследствие на отпуснатите държавни кредити на страните от Третия свят, държавната политика, осъществявана по този въпрос от МС и неговия оперативен орган – Бюрото, се характеризира със следните особености: отпусканите държавни кредити били в рамките на валутния план, който е залаган в рамките на ежегодния държавен бюджет. Продукцията от изградения с мащабите на страната военнопромишлен комплекс с първоначален замисъл да задоволява националните нужди и ангажименти на страните от Варшавския договор, е реализирана с висока норма на печалба. Апогеят на тази икономическа политика е бил в края на 70-те години и началото на 80-те по времето на 8-годишната война между Иран и Ирак, когато “Кинтекс” реализира чисти годишни печалби от порядъка на 350 млн. щ.д. Правителствените кредити са били отпускани на 35 държави от Африка, Близкия Изток и Куба, с цел тези страни с тези пари да закупуват от България оръжие. От следственото дело става ясно, че още през втората половина на 80-те години се очертават някои тревожни тенденции, които не са своевременно оценени от МС. В редица случаи, когато са отпускани кредити, били налагани от отделни партийни и държавни ръководители субективни мнения, въпреки сериозните тревоги, изразявани от ръководството на БНБ. Тези тенденции се задълбочили след 1984 г., когато в резултат на влошаващата се пазарна обстановка и затруднено финансово състояние на повечето от основните ни външнотърговски партньори в Третия свят, ежегодно усвояваните кредити продължавали да бележат ръст. Своеобразният скок на държавните кредити бил предизвикан преди всичко от увеличените доставки на кредити за закупуване на специално имущество за страни като Либия, Ирак и Сирия. По същото време другите социалистически страни са продавали специалната си продукция на страни от Третия свят само срещу плащания 100% акредитиви или свободна валута, съпоставят прокурорите. Така за всяка година са отпускани още между 80 и 100 млн. щ.д. Вследствие на тази недалновидна политика България към 1 януари 1990 г. на свой ред вече не е била в състояние да обслужва своите кредити към Западните банки. Към 31 декември 2004 г. според прокуратурата Куба продължава да дължи на България 227 преводни рубли, Никарагуа – 224 млн.щ.д., Ангола – 101 млн.щ.д. Това са най-големите длъжници от списъка, чиято равностойност общо е над 800 млн.щ.д.

При разследването прокуратурата е съсредоточила вниманието си върху 46 основни и 156 техни дъщерни външнотърговски дружества, чрез които и през които са осъществявани основните икономически операции. Посочени са “Минералимпекс” с 3 дъщерни задгранични дружества в Гърция, Италия и Нигерия, “Транскомплект” с 2 дъщерни дружества в Нигерия, ВТО “Техника” с 6 дъщерни задгранични дружества в Германия, Италия, Испания, Венецуела и Швеция, “Агрокомплект” със задгранично дружество в Етиопия, “Булгаргеомин” с 3 задгранични дружества в Йордания, Зимбабве и Тунис, “Технология на металите” с 3 задгранични дружества във Франция и Венецуела, СО “МАТ” с цели 11 задгранични дружества в Австрия, Либия, Германия, Иран, Турция, Кувейт, Сирия, Франция и Того, “Изотимпекс” със задгранично дружество в САЩ, “Химимпорт” със 6 такива задгранични дружества, “Електроимпекс” с 6 дружества, “Машиоекспорт” с цели 24 задгранични дружества, и още 35 дружества-майки. Най-голям интерес сред тях обаче представляват някои от задграничните дружества на “Интеркомерс” и “Кинтекс”, през които е минавал скритият транзит. Странно защо, прокуратурата в прекратителното постановление по това дело вписва следното едно изречение: “С учредяването на тези дружества държавните ръководители на България освен политически ефект са целели и завоюването на икономически позиции с оглед обмен на стоки, получаването на суровини и намирането на пазари за слабо конкурентните си стоки. Целяло се е постигането на икономически просперитет на България”. Според личния съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров пари през тези дружества не са били изнесени.

Интервюто чуйте в рубриката DarikNews audio

По списъка на прокуратурата “Кинтекс” е регистрирал като дъщерни задгранични дружества фирмата “Инар” във Вадуц, Лихтенщайн, и фирмата “Соколи” отново във Вадуц. “Интеркомерс” има 7 регистрирани задгранични дружества: “Марекс” – в испанската столица Мадрид, “Литекс” в ливанската столица Бейрут, “Родопакомерс” в австрийската столица Виена, “Ардекс” в Берн, Швейцария, “Комко” във Виена, “Илекс” в Буенос Айрес, Аржентина, “Икомев Интернешънъл Комерс Етаблисман” – във Вадуц, Лихтенщайн, и пак там във Вадуц – “Имекстраком”. Въпреки че на заседанието си Стопанският съвет на “Интеркомерс” на 20 февруари 1987 г. разглежда предложението за откриване на самостоятелно бюро и в Сингапур. Точно “Икомев” обаче поема дейността на трета дирекция на “Кинтекс” за скрития транзит без оръжието. Според правилника за устройството и дейността на ВТО “Интеркомерс” от 1988 г. то разглежда и приема годишните баланси на задграничните дружества с българско участие, на които е координатор. А звено “валутни въпроси” ежедневно отразява банковите бордера по банковите сметки и равнява с Българска външнотърговска банка и “Минерабланк”. Въпреки че “Икомев” се води отделна дирекция, и то на пряко подчинение на генералния директор на “Интеркомерс”, тази фирма не фигурира нито в годишните валутно-финансови отчети на “Интеркомерс”, нито в докладите му до Министерството на външната търговия, нито дори в официалните информации от изпълнителния директор до министерството, не се обсъжда на нито едно от заседанията на Стопанския съвет, за разлика от всички останали дъщерни задгранични дружества на “Интеркомерс”. От бегли бележки се установява, че пряко за дирекция “Икомев” са отговаряли дългогодишният заместник генерален директор Иван Угринов и директорът на Кантора 25 “Задгранични дружества” Фидан Аврамов. Двамата редовно пътуват в командировки до Вадуц, за да проверяват валутното състояние и работата на “Икомев”. Главен специалист в Дирекция “Икомев” е Тодор Чобанов. Явно служителите от тази дирекция добре са си вършили работата, защото документите сочат, че само за първото полугодие на 1987 г. получават 1810 лв. целеви награди, и веднага за следващите три месеца – 2260 лв. През 1989 г. кантора “Задгранични дружества” оглавява Николай Костов, издигнал се по-късно и до заместник генерален директор на “Интеркомерс”, а генерален директор на “Интеркомерс” е Иван Деев. Когато на 14 юни 1990 г. пенсионират Угринов, получавал впрочем по-високи награди и от генералните директор и на фирмата, лично Иван Дееев поема пълномощията му, свързани с управлението на регистрираните във Вадуц етаблисмани, собственост на “Интеркомерс” – “Икомев” и “Имекстраком”, още на “Родопакомерс” и “Интернешънъл трейдинг енд комодитис” - Панама. Дългогодишен администратор на “Икомев” , “Имекстраком” и “Панама трейдинг” във Вадуц е д-р Иво Бек. Генерален директор през 80-те години е Константин Главанаков.

В прекратителното постановление на прокуратурата обаче се посочва, че не може да се търси наказателна отговорност на членовете на МС преди 10 ноември 1989 г. за безстопанственост заради икономическата ситуация, в която изпадат тези задгранични дружества. Въпреки това прокуратурата посочва кои са тези лица, взимали решения за дейността и износа на валута през тези дружества в периода 1960-1989 г.: Тодор Живков, Станко Тодоров, Гриша Филипов, Георги Атанасов, Андрей Луканов, Агнян Дойнов, Петър Младенов, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински, Тодор Божинов, Кирил Зарев, Добри Джуров, Иван Попов, Лъчезар Аврамов, Марий Иванов, Петър Дюлгеров. 15 г. след образуването на делото всичките 16 са починали, отбелязват прокурорите, и прекратяват разследването и търсенето на вината. Допълнително посочват, че решението на Конституционния съд на България изключа колективната вина. Министерският съвет е действал в рамките на конституционните правомощия, а не е доказано, че тези 16 души са се обогатявали, за да им се търси наказателна отговорност за длъжностно присвояване. За лицата е бил налице оправдан стопански риск. Освен това към 2005 г. вече е изтекъл абсолютният давностен срок. Така прокуратурата заключва: липсва осъществен престъпен състав. И прекратява делото. В Дирекция “Транзит и реекспорт” на оръжие и наркотици на “Кинтекс” обаче са работили интересни имена като Рамадан и Махмуд Махмуд, ливанци, Виктор Радев Шамаа, също ливанец, който по-късно през 1992-93 г. образува съвместна фирма с МВР – “БМВ”, скандално нашумяла няколко години след това по времето на вътрешния министър Емануил Йорданов. Собственикът на фирма “Ширио” Емилиян Гебрев също е бивш висш служител на “Кинтекс”.

Опити да се установи размера и потоците на износ на пари през задграничните дружества са правени неведнъж, но официално не са оповестявани. Когато през 1997 г. Кольо Парамов като главен ревизор на БНБ завършва голямата Златна ревизия, подготвя и представя на ръководството на банката и на Валутния отдел дълга 26 страници програма за проверка на тези задгранични дружества и изнесените пари. Програмата така и не е одобрена и задействана от новия директор Светослав Гаврийски. Парамов уточнява, че 393 задгранични български дружества са имали по един или двама разпоредители, така че общият им брой е бил между 600 и 800. Те са оперирали с влизащите в България и излизащи през дружествата долари. Парамов установява, че е имало и други пари, които са влизали за кратко в България и автоматично са излизали обратно по Външнотърговските дружества. Част от парите са пренасяни кеш във военни мешки. Други са товарени на самолети като ценни пакети, което представлява легална банкова операция. Според него така само за една година от 1993 г. до 1994 г. навън са изнесени около 1 млрд.щ.д. Парамов дори не е успял да започне тази проверка.

Интервюто чуйте в рубриката DarikNews audio

Според прокурори общата сума на парите, изтекли през външнотърговските дружества навън от България, е около 20 милиарда долара.Те вече не могат да се установят, нито да се върнат. Връщат се обратно в България във вид на уж чуждестранни инвестиции на фирми, регистрирани в офшорни зони.