На 17 юли 2007 г. в Цар Калоян, Разградско, са открити над 400 антични предмети. На 24 август 2007 г. на ГКПП „Калотина” са хванати антични предмети за над половин милион лева преди да бъдат изнесени зад граница.
Октомври 2007 г. операция в пет града в страната разбива организирана престъпна група за трафик на антики. Босът е изключително богат пазарджишки бизнесмен на недвижими имоти и притежател на хотелски център, две лаборатории във Видин и Русе и предмети за над 10 милиона лева.
На 6 февруари 2008 г. ГДБОП , като разби 19-членна престъпна група, която се занимава с износ на антики в Русе, Варна, Добрич, Пловдив и Бургас хвана напълно запазена антична колесница, която е трябвало да бъде продадена зад граница. Престъпната група е извършвала незаконни археологически разкопки и сделки с движими паметници на културата. Обискирани са 26 адреса в пет града, иззети са над 2800 монети, 790 различни археологически паметници, седем антични матрици за сечене на монети, съдове от антично стъкло, бронз и керамика и една напълно комплектована антична колесница.
Това е само една малка част от работата, която секторът за борба с трафика на антики в ГДБОП към МВР е свършил за тази година и половина, откакто бе възстановено това звено. Изглежда това звено с активната си работа е пресякло част от престъпния бизнес и е засегнало сериозни бизнес интереси в тази област, защото от две седмици упорито се дочува, че отново готвят за закриването му. Всъщност, през 1999 г., този сектор за борба с трафика на антики в НСБОП бе закрит и свален на ниско ниво в Дирекцията на националната служба „Полиция”. Малко по-късно последният му началник се самоуби. През ноември 2006 г. бе възстановен като сектор в общото направление „Контрабанда” в ГДБОП. За тази година и половина антимафиотите от звеното показаха отлична координация с Върховната касационна прокуратура и блестящи резултати. Сега отново се готви закриването му. Това най-вероятно ще стане с правилника към новия Закон за МВР, който трябва да бъде написан в близкия месец, за да заработи новият закон с новата структура на вътрешното министерство, в която цялата ГДБОП се сваля на нивото на обикновена дирекция в бившата служба "Полиция", сега Главна дирекция за превенция и противодействие на общоопасната престъпност. Звеното за борба с трафика на антики пък се предвижда изобщо да не остане в Дирекцията за борба с организираната престъпност, а на равна нога в полицията. Всъщност точно това беше разликата досега в работата на звеното за борба с трафика на антики в ГДБОП и по-нисшестоящото такова звено в полицията: антимафиотите се занимават с трансграничната престъпност и износа през граница на античните ценности, а колегите им в полицията – с иманярите вътре на територията на страната. Предвижда се и след трансформацията звеното да остане под ръководството на шефа на сегашното звено в полицията Иван Иванов, а не на висшестоящото звено Володя Велков. Десетината служители под негово ръководство пък съвсем не е ясно къде ще работят. Единият вариант е да бъдат свалени в полицията, а другият – да отидат в ДАНС. Там обаче също все още не е ясно дали изобщо ще има служители, които ще се занимават с трафик на антики. След възстановяването на сектора за борба с трафика на антики в ГДБОП прокурори и експерти коментираха, че се наблюдава оздравителен импулс и в МВР, където след дълги години странни реформи на съответните структури този сектор все пак беше възстановен, за да се бори с трафика на антики, както е навсякъде в Европа. Борбата с посегателствата върху културното наследство обаче не е приоритет за всички институции - така например Министерството на държавната администрация твърдо отказа на министъра на културата Стефан Данаилов да отпусне на Министерството на културата така необходимите десетина броя за създаването на изисквания от ЕС орган, който да контролира легалния трафик на антики и да работи за връщане на незаконно изнесените ценности. Сега това се прави от частни фондации на обществени начала. Решението на ръководството на МВР дали ще бъде закрит секторът в ГДБОП или не все още не е взето. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Соларов обаче коментира, че това би било огромна грешка. Ето какво каза Соларов: Възстановяването на сектора доведе до чувствително повишаване и на количеството, и на качеството на работата. Работим така, както се работи в Европа и навсякъде. Заедно от самото начало. На преписката и на сигнала на преписката, образуваните досъдебни производства, почти по всички имаме и осъдителни присъди. Последните две години говорят, че това е най-добрата европейска практика. Така трябва и да се работи – екипно и заедно. Ние нямаме тайни от себе си, имаме си доверие, зад нас стоят ръководствата и на двете институции. Лично мен, това което ме блазни е, че там звеното е комплектовано с млади хора, на конкурс, със съответно образование – историческо, филологическо, чудесни млади хора, които работят и дават всичко от себе си. По случая с изнесените чинии от средновековното съкровище, работихте ли съвместно със сектора от ГДБОП и по кои още интересни случаи сте имали съвместна операция?По този случай се включихме по-късно вече, на друга фаза. Там лошото стечение на обстоятелствата и времето, а и неглижирането на факта за самото иманярство. Там са водени дела за закана за убийство, ракет, но никой не е свършил работа. С необразуването на делото за иманярство допринесоха за забавянето. Много е трудно със съдебните поръчки. Изтича информация и за частично изпълнената съдебна поръчка от Гърция. Съдебната поръчка, освен че се забави беше много непълна, неточна, формална. Надяваме се, че допълнителната поръчка, която ще бъде изпратена в началото на септември след съдебната ваканция, ще прецизира нещата. От Великобритания няма никакъв отговор, вече две години мълчание. Всъщност там е извършена сделката, знае се кои са – международни трафиканти. Ние сме в правото си, поне с това, което сме се консултирали с други европейски колеги, категорично е на наша страна – и законът, и правото, и моралът.
Това ни дава сили да продължаваме да работим. Категорично ще продължим да работим по този въпрос до решаването му. Не бива едно такова богатство да бъде оставено с такова грубо престъпление, макар че схемата е разработена. По същия начин е било преди десетина години в Италия. Отработена е схемата и голяма част от трафикантите се засичат по известните италиански нашумели случаи, които италианската държава осъди – физически лица, включително и куратор на изложба в музея „Пол Гети” и си върна неща, незаконно изнесени от държавата. България е един от трите източника, които захранват пазарите и аукционите. Всички в нашето общество го разбраха, надяваме се да има адекватна реакция. Органите, от които зависи завишаването на санкциите, защото в рамките на нашите възможности, ние даваме максималното и полицията, и ние. Фактът, че и в полицията нещата минават и приключат с присъда. Споразумението е една перфектна осъдителна присъда, която дава законодателството.
Г-н Соларов, вие като прокурор как бихте казал, трафикът на антики и културни ценности предмет на организираната престъпност ли е или не? Като прокурор, ако обгледам формално закона, там само един случай, свързан с чл.321, който определя организираната престъпна група, но реално, това съм го казвал много пъти, това е една много добре организирана престъпна дейност, изключително печеливша. В по-голямата част на обществото тези проблеми стояха на заден план. На преден план беше икономиката, селското стопанство, кризите с банките, немотията, а всъщност тези неща оставаха назад. Оказа се обаче, че там се формират много сериозни парични потоци. Как си обяснявате намерението да се закрие отново за втори път секторът за борба с трафика на антики в ГДБОП. Кой и защо би искал да го направи и какви последици ще има това? Първо не знам защо и на времето е било закрито звеното. Една голяма група специалисти са отишли от другата страна на барикадата. Хората, които държавата е готвела и специализирала за определен вид дейност в момента стават ненужни. Тези 20 години са пример в много такива сфери. Искрено се надявам, че това са коридорни слухове в полицията. Полицията се преструктурира сериозно с оглед европейските изисквания, с оглед грешките, които бяха отчетени. Искрено се надявам и вярвам, че това са слухове. Ще има ли негативни последици? Лично за мен би било изключително тежък срив за системата. Такова едно действие, не мисля, че то би било реално, би допринесло за успеха на тези, които организират този вид престъпна дейност. Тези, който поръчват разкопките, които подбират изкопаното, които го изнасят в Мюнхен и други места в Европа и евентуално след това го трафикират и продават по интернет зад Океана. Надявам се, че новото ръководство на полицията няма да допусне такова нещо. Един от дългогодишните експерти в това звено Кирил Христосков, който сега ръководи фондация „Тракия” и се занимава на обществени начала с връщането на незаконно изнесени антики в България, също смята, че звеното трябва на всяка цена да бъде запазено. Ето какво каза Христосков: Какви бяха пораженията по ваше мнение, когато 1999 година закриха този сектор в НСБОП и какви негативни последици очаквате, ако сега отново го закрият?Аз съм изненадан от въпроса за намеренията някой да закрива този сектор в ГДБОП, сегашната структура на ГДБОП, защото това е един пореден експеримент с една материя, която много малко оперативни работници познават и я разбират. Понеже говорим за службата БОП искам да кажа, че аз съм един от хората, които съм я създал тази служба. В началото ние бяхме 25 човека, когато се създаде ЦСБОП. Аз я обичам тази служба, тя е част от моя живот и винаги ми е било много приятно, когато съм слушал за техни успехи, за техни реализации. Експериментът, които през 1999 година беше направен, казвам експеримент, се направи с министерска заповед. Тогава имаше действащ закон за НСБОП. Тогава три отдела от службата бяха пренасочени в Дирекция на „Полицията”. Резултатът не беше най-благоприятен. Дълги години, от 1999 година до миналата година, мисля че се възстанови звеното. Аз съм писал пет-шест становища за това, че тази служба трябва да бъде възстановена, че тя трябва да продължи да се занимава с тази материя. Службата се ползваше с невероятен респект от страна на иманярите и трафикантите на културни ценности.
Нашият отдел до 1999 година върна на държавата уникални предмети. Като започнем от кражби, които бяха извършени в музеите и свършим с предмети, които бяха незаконно изнасяни зад граница. Имахме стратегическа територия, която бяхме вече завладели чисто в опетативен порядък и за мен беше невероятен удар и изненада закриването на отдела тогава. Разбира се, аз намерих начин да продължа тази дейност, с която се занимавам, по някакъв друг начин да помагам на държавата да се опазва това наследство, в неправителствения сектор, където и в момента работя. Когато възстановиха отдела бях безкрайно щастлив, даже аз писах до министъра на вътрешните работи, писах до министъра на културата анализ, в който обосновах защо точно там трябва да бъде това звено. Службата за няколко години удари няколко много силни иманярски групи. Ако погледнем в чисто оперативен порядък, аз имам такава информация, тя респектира голяма част от обикновените иманяри, макар че това не е основната й задача, но така или иначе е въпрос на мислене, на тактика, на стратегия, която се определя от ръководителя на службата. Аз мисля, че ударът, който те направиха върху няколко иманярски групи пресече намеренията на иманярите да извършат незаконни разкопки. Това звено трябва да съществува, трябва да продължи да се развива, държавата трябва да окаже специална помощ, за да може то да изпълни своята основна задача, да опази нашето културно наследство.
Знаем, че трафикът на антики и културни ценности е предмет на организираната престъпност. От какви мащаби, от какъв порядък е печалбата на черния пазар на антики навън и трафикът вътре. Можете ли да очертаете някакви поне приблизителни цифри, за да си представим вредата от тази организирана престъпност? В световен аспект, при нас проблемът е антиките, но във Франция, в Италия проблемът са картини, мебели, произведения, които са на големите италиански майстори, скулптори от 16, 17, 18 век, френски също. Майстори, които са изработвали уникални мебели и това, което съм чувал от хора, които имат по-голямо наблюдение от мен, говоря за чужди специалисти, с които контактувам е, че печалбата от пазара на изкуство е за милиарди долара. Говорим пазара на изкуството. Ние в България обикновено стесняваме този пазар и го свеждаме основно да античните предмети. Те са предмет на обсъждане в обществото, предложи се нов законопроект, който няма да спре този нелегален пазар, това го казвам категорично. Ако някой тръгне да прави статистика какво е продадено и за колко милиона, мога да претендирам, че за период от време, когато работихме на базата на това, което сме заловили, да дам някаква оценка – какво сме спасили за една година. Говоря конкретно за това, което отделът за година спасяваше, беше от порядъка на 100 000, 200 000, 300 000 долара или евро. Това от моя страна е малко занижено, защото оценките, които се правеха при нас бяха не на международния пазар.
