Мъж на годината 2012: Живея с чувство за изпълнен дълг

Мъж на годината 2012: Живея с чувство за изпълнен дълг
Мъж на годината 2012: Живея с чувство за изпълнен дълг / Юлиана Николова, Sofia Photo Agency и www.vigenin.eu
Мъж на годината 2012: Живея с чувство за изпълнен дълг
60708
Мъж на годината 2012: Живея с чувство за изпълнен дълг
  • Мъж на годината 2012: Живея с чувство за изпълнен дълг

"Живея с чувство за изпълнен дълг" - това бяха първите думи на Петър Петров в първото му интервю, след като научи, че печели приза "Мъж на годината 2012". Механикът-герой от кораба "Коста Конкордия" не успя лично да получи грамотата "Кавалер на сабята" и самата сабя на церемонията, организирана от Дарик радио за пета поредна година, защото продължава да изпълнява съвестно работата си на борда на круизния кораб "Коста Вояджър". Ето какво каза Петър Петров по сателитния телефон:

Живея с чувство за изпълнен дълг. Не съм само аз, който заслужава. Така се преценили хората. Гласували са. Щом така са решили от цяла България, аз просто приемам факта. Всеки мъж би се почувствал добре, след като е номиниран за тази титла. За себе си смятам, че заслужавам, защото живея с чувство за изпълнен дълг. Семейството ми се радва и най-вече моите приятели, които са гласували. Те са го решили това, не аз. За мен ценното е, че моите приятели, които очевидно са много и ме познават, гласуваха. Искаха да видят мен като победител, а и чрез моята номинация - своя глас изразен в обществото.

Защо избрахте преди години да станете точно корабен механик и сега главен механик?

Когато човек избира професия, търси такава с перспектива и която да може да работи цял живот, без да му омръзне, без да се натоварва с нея. Имаше няколко вида професии, към които се насочих, но тази беше с по-големи перспективи и възможност да се опознае света, човек директно да придобие впечатления за някои световни събития от собствения си опит. Тоест тази работа, свързана с пътувания с кораб, който посещава различни точки на света, бавно, в течение на месеци ми даваше възможност да видя нещата от много близо. Като любопитен факт мога да кажа, че съм бил в над 110 държави по света. Важното, когато се избира професия, е да се работи с желание и да не натоварва личността.

Преди дни по National Geographic имаше филм за "Коста Конкордия" и Ви разпознахме с един гащеризон да носите дете на ръце. Кога за последно се върнахте в спомена за вечерта на 13 януари 2012 година? Сънувате ли потъналия кораб?

Аз лично не съм гледал филма на National Geographic, би ми било интересно да го видя. Не знам дали съм аз този човек, който носи детето. Бях там с едно семейство с дете и им помагах. Към спомена за "Коста Конкордия" се връщам, когато някой ме попита. Моята памет е добре и мога да си спомня факти даже от преди една година. Те постепенно избледняват с течение на времето. Все още, когато реша да възстановя събитията, мога да го направя с голям процент точност. По принцип сега спя добре. След инцидента на "Коста Конкордия", първият пък когато бях на друг кораб, естествено първата нощ не съм спал, стоях на тръни, че може да се случи нещо. Но времето отмива всичко, като морето. Идват нови преживявания, нови спомени. Човек не трябва да живее с миналото, но важните неща от него трябва да останат, за да послужат за изграждане на бъдещето и изводи.

Мъж на годината 2012 Живея с чувство за изпълнен дълг

Говорих с майка Ви и тя с трепет в гласа сподели, че много се гордее с Вас. Какво искате да й кажете?

Като всяка майка, тя е добра майка. Обича децата си, а аз имам и брат. Добре ме е възпитала.

В моето родно място - град Попово съм оставил добри впечатления, имам доста приятели от хората, които са останали там. За жалост моето малко градче замря, икономиката и промишлеността умряха. Хората избягаха оттам заради социални и икономически причини. Тези, които са останали, ме помнят с добро и съм сигурен в това. Смятам, че се гордеят с мен, след като са видели името ми по телевизията.

Имате две деца - Йоана на година и три месеца и Емил на седем години и половина. Синът Ви беше на сцената по време на церемонията и каза, че иска да бъде като Вас и оттогава не се разделя със сабята.

Да, синът ми е добро момче. Не знам колко умен ще излезе, още не си личи много. Сигурен съм обаче, че е безстрашен. Преди време ходихме с него до морето, още дете - не разбира, но като видя вълните, се хвърли към морето, започна да се радва, да ме вика. Смятам, че в негово лице ще имам добър наследник след време. Личност, с която аз ще бъда доволен. Смятам, че му давам добро възпитание и добър пример за живота му в бъдеще. Поне малко съм го накарал да се гордее с мен.

17 години сте като механик в моретата, включително сте бил на най-големия пасажерски кораб "Куин Мери ІІ". На "Коста Конкордия" Ви е бил третият инцидент. Какъв е животът Ви?

Присъствал съм на различни инциденти, защото съм бил на доста кораби. Когато човек работи на по-малко кораби, има по-малка вероятност да присъства на инциденти. От преди години, когато работих на "Куин Мери ІІ", оттам имам много добър тренинг за безопасност на море, оцеляване на кораба, борба с пожари и наводнения, при ситуация, както се случи на "Коста Конкордия" - напускане на кораба поради пробойна. Инцидентите по море не са нещо, което е абсолютно невъзможно. Подобно чувство приспива бдителността на корабния екипаж и кара хората, които пряко участват в управлението и поддръжката на кораба, да се отпуснат. Това е грешно и измамно чувство. Ние сме в морето и най-близката суша обикновено е на 1000 метра надолу. Никога не бива да забравяме, че нещо и някога може да се случи, и трябва да бъдем добре подготвени. И за да не се случи това, хората, които работят на кораби и особено на круизни, трябва да бъдат максимално концентрирани, всеки един момент да реагират на проблеми и да защитят другите хора, които са им поверени.

Доколкото знам, събирате сувенири от цял свят, а вече имате и своята сабя, която е 83 см с гравирано Вашето име. Това какъв спомен ще бъде за Вас?

Благодаря на хората, че са ме избрали и благодаря за тази сабя. Аз самият обичам оръжия. Като сме някъде семейно на екскурзия, се изкушавам да си купя някой добре изработен нож. По принцип хората от моя край Попово са далечни наследници на тези прабългари, които не са искали да станат християни, запазили са си страстта към конете, хладните оръжия, смелостта и честността. Аз съм наследник на тези хора. Благодаря за тази сабя. Още не съм я виждал. Ще си я окача на специално място в моята малка колекция. И когато дойде време да си седя пенсионер вкъщи, ще си припомням годините, изминали назад.

Най-важното е един ден, когато завърша живота си, когато и да е след 5-10-20 или 30 години, колкото там е писано, човек да завърши живота си с чувството за изпълнен дълг.

Съпругата Ви разкри, че едно от нещата, които правите, като се завърнете вкъщи, е да помагате дори на съседите с ремонта и какво ли още не. Когато се върнете през месец март или април, какво първо ще направите?

Всеки, който живее в голям град, в сграда с много апартаменти, постоянно има социални проблеми. Даже понякога съпругата ми ме укорява, че съм се включвал много в обществения живот и съм загърбвал личните ремонти вкъщи. Аз искам всички да живеят добре! Стремя се от себе си да дам колкото мога и всички да живеят добре заедно без дребни битови проблеми. Защото всеки се е родил на този свят да живее щастливо. Всеки има нужда от спокоен и безпроблемен живот.

Нашето голямо общество е разделено на малки общества и в тези малки общества, където прекарваме по-голямата част от времето си, трябва да направим условията за живот добри. Стремя се да участвам по някакъв начин, да живея своя живот добре и да помогна на другите хора също да се чувстват така. Било то с дребни битови ремонти, лично участвам или финансирам частично от себе си, за да може градовете, в които живеем, моята Варна или България да достигнат добро, качествено ниво, да станат едно хубаво място за живеене. И хората да не ги напускат!