Евгения Марчева - Мис ТВ чар 2012

Евгения Марчева - Мис ТВ чар 2012
Евгения Марчева - Мис ТВ чар 2012 / Юлиана Николова, Sofia Photo Agency
Евгения Марчева - Мис ТВ чар 2012
60690
Евгения Марчева - Мис ТВ чар 2012
  • Евгения Марчева - Мис ТВ чар 2012

Евгения Марчева е 17-тата носителка на специалната награда "Мис ТВ чар" от церемонията "Мъж на годината". Призът, който се връчва от 1995 година насам, отиде при водещата на сутрешния блок "Денят започва", която преди да отиде в БНТ беше част от Дарик радио. Така Жени е от онези жени, които правят утрото от малкия екран смислено и умно. Сега тя е по майчинство и гостува в Следобедният блок на Дарик радио, часове след като й беше връчена наградата. Ето какво разказа тя пред Драгомир Симеонов и Инес Павлова:

Жени: Безкрайно Ви благодаря за наградата. На самата церемония ми се стори, че не успях истински и от все сърце да благодаря, защото си признавам бях леко изморена, но сега имам отново възможност да го направя. Бяхте много мили и това беше най-елегантният начин да ме изкарате от вкъщи, да видя малко свят. Покрай това бебе си стоя повече вкъщи. Наистина бяхте много мили. Това е награда, която ми давате Вие, хората, на които гледам не като колеги, а като приятели. И затова толкова ми е безценна.

Инес: Като идваше към нас на булевард "Дондуков" 82, какви спомени изникваха, защото от 14 февруари 2001-ва до 2010 година ти беше тук в Дарик?

Жени: Имам толкова много спомени и цял ден си мисля за това. Имам толкова много истории, свързани с Дарик радио, че ако седна да разказвам, ще ни трябват часове. Точно заради това съм свързана толкова силно емоционално с Дарик радио. То не беше Либия - едно страхотно приключение, заложническата криза в Москва и т.н. Толкова много журналистически опит, който е бил съпроводен и с житейски, човешки опит. Аз пораснах в Дарик радио, вчера Ники Кънчев ме учуди, като каза "20 години от моя живот". Осем години от моя живот минаха в Дарик радио и аз наистина пораснах като журналист. Ако съм нещо сега, то съм благодарение на тези осем години. Чуках си главата, падах, ставах, учих се, грешах, признавах си грешките и продължавах напред. Така се става журналист. Никой не се е родил безкрайно талантлив, безкрайно научен и много чаровен.

Инес: Моля те да ни разтълкуваш една твоя реплика: "Човечеството дори не подозира, че съм принцеса!"

Жени: Тук също има история. Имаше Меги - икономически репортер тук. Преди х-години в Дарик радио на една напрегната летучка тя ми се скара за нещо много. И аз й казах: "Ама Меги, ти не знаеш ли, че съм принцеса?!" Това беше шега, закачка, невинен начин да я успокоя и да й кажа да не си троши нервите с мен, защото не си заслужава, да се успокои, че всичко е наред.

Инес: Като малка си искала да станеш фризьорка заради баба си, заради аромата на боите в салона...

Жени: Да. Баба ми ме е отгледала и ме водеше непрекъснато по фризьорските салони с нея. Тогава се правеха онези ондулации, седеше се в едни огромни каски часове наред. Самите фризьорски салони имаха своя аромат и ухание. Баба ми винаги ме подстригваше на паница или иначе казано с френското име "сасон", но всъщност на всички детски снимки приличам на момче заради тази идиотска прическа. И наистина детската ми мечта беше да стана фризьорка, защото за мен това беше една магия - бъркането на боите, ондулацията, прическите, клюките във фризьорския салон.

Инес: И се насочи към учител по български език, след това магистратура Журналистика и преса?

Жени: Наистина имам диплома и бих могла да стана учител по български език и литература, ако искам. Направих го това от реверанс към моята баба, Господ да я прости, която обожавах. За да й докажа, че бих могла да следвам нейните стъпки, защото тя повече от 30 години е била учител по български език и литература. Но си признавам и пред нея съм го казвала, не съм си мислила да влизам в клас. Самата диплома се взима след тежки държавни изпити, но класната стая не е за мен, просто не съм толкова търпелива. Това е моят единствен проблем. Днес трябва особено търпение, децата са щури и там трябва да си не само учител, а майка, баща, изповедник, възпитател, приятел. И за всичко това трябва много търпение, а аз го нямам.

Драго: Аз не ти вярвам, между другото. Може би не си го имала преди години, но...

Жени: Да, преди години го нямах наистина, но сега си признавам, че децата - Моника и Мия всъщност ме научиха на търпение. Но преди десет или повече години го нямах.

Инес: Коя детска песничка ти е любима и често припяваш?

Жени: Ооо, много са. Дъщеря ми Моника, която вчера (21 януари - деня на церемонията "Мъж на годината 2012") навърши три години, е песнопойка голяма, гледа филми, пее. Като почнеш от "Две калинки с пъстри пелеринки", "Зайченцето бяло", всичките песнички и танци от анимационния филм "Рио".

Инес: А кога ще започнеш за спортуваш?

Жени: Никога! Не мога! Аз съм с две леви ръце и два леви крака. Като дете бях адски добра в народната топка и това е моето върховно спортно постижение. Съпругът ми Мартин играе страхотно тенис, кара чудесно ски. Сега Моника се качи за първа година на ски. Много й е харесало, аз обаче не съм присъствала на сценката. Аз не мога, това не ми се отдава. Но никога не казвай никога.

Евгения Марчева  Мис ТВ чар 2012

Драго: Как приема съпругът ти Мартин титлата "Мис ТВ чар"?

Жени: Вие му дадохте в ръцете хляб за месеци подигравки!

Драго: Знам, понеже го познавам и знам чувството му за хумор. Какво ти каза?

Жени: Да - и вчера щях да го кажа, но ме досрамя пред толкова широка аудитория да си призная. Ще се шегува с мен оттук до месец май заради Вас. Защото тези 12 месеца от 2012 година аз девет бях бременна, пет от които с наднормено тегло. Така че представи си "Мис ТВ чар" как би изглеждала. Шегувам се. Той реагира мило с непрекъснати майтапи по мой адрес, но ще го търпя. Аз нося на майтапи.

Инес: Ежедневието ти на телевизионния екран и сега? Преди ставаше в 4:10 часа, съпругът ти готвеше, а основната ти задача беше да задаваш сериозните въпроси и да имаш адекватни реакции. Сега по-хубаво ли е?

Жени: Естествено, че е по-хубаво. По-смислено е. Дълбоко вярвам, че ние сме жени заради това - да работим, да обичаме професиите си, но сме преди всичко майки. Чувствам се съвсем различно, пълноценно и безкрайно щастлива. А сутрешният блок е една голяма школа, защото сега, когато Мия ревне в 3 или 4 часа сутринта, аз ставам абсолютно без проблем, нахранвам я като войник и си лягам. Никакъв проблем нямам. Докато с Моника беше голяма драма с това нощно ставане. И обратното - като се върна живот и здраве на работа, същото бих казала, че пък децата много ми помагат да си върша добре работата.

Инес: А школата на майчинството? Не четеш дамски списания, не си като повечето други майки.

Жени: Мисля, че съм една спокойна майка. Опитвам се не да истеризирам, да не треперя за всичко особено сега, когато вече имам второ дете. Смяхме се с един политик, който ми беше от последните гости и който ми обясни следното: на първото дете трепериш, вълнуваш се дали се е наяло и наспало; на второто го караш абсолютно лежерно, а на третото се притесняваш, едва когато то изяде храната на кучето. Това е естественият ход на нещата - по-спокойно, защото когато ти самата си нервна и припряна, нещата не вървят добре.

Драго: Първо, второ и трето ти е казал този политик...

Жени: С удоволствие, но остарях.

Драго: Направихме дисекция на "Мис ТВ чар". Мис - ясно, Тв - иди-дойди, чара как го разбираш? Защото аз винаги си преправям това "Мис ТВ чар" на излъчване, на присъствие в ефира.

Жени: По същия начин го разбирам и затова Ви благодаря още веднъж за тази мила награда. Може да не ми повярваш, но е така - във всеки един разговор, без значение дали е с най-известния политик или с най-безизвестния човек на света, влагам емоция. Пука ми! Като участвам в този разговор, аз не блея в тавана и не задавам механично въпроси, а влагам някаква емоция, което сигурно е и малко идиотско, признавам, защото изхабява, напряга, натоварва. Но при мен е така, аз или участвам в определен разговор 100% или просто не го провеждам. И може би там някъде е чарът.

Драго: Усещаш ли известността? Спират ли те хора по улицата да ти кажат тема?

Жени: Не, не. И тук ще ти призная, че Мартин от години ме обвинява колко съм щестлавна и аз се опитвам да го убедя, че това не е така. Чисто женска суета - нормално, може би телевизионна и радио, но не съм такъв човек, който ще си гледа снимката. Да, има хора, които ме спират. Има хора, които не ме познават. Аз съм благодарна повече на хората, които не ме познават, защото според мен е много по-добре да живееш, когато си анонимен, а не, когато си известен. Не се чувствам известна, признавам си.

Драго: А отново на ефир?

Жени: Много ме припираш с този въпрос. Още не съм решила точно кога. Искам да си взема своето, Мия е само на месец, искам да си взема от щастието от това да бъда майка. Все пак трети път вероятно няма да имам шанса в този живот, искам да си взема от живота. Искам да си гушкам детенцето, а пък работата няма да избяга. Гледам новини почти непрекъснато, в интернет съм почти през пет минути, не съм изпуснала събитията, следя ги, но има още време.

Евгения Марчева  Мис ТВ чар 2012