Партньорството - ключ към реализирането на успешни проекти
Проектни предложения на стойност 265 млн., за които държавната субсидия е 175 млн. лв, са постъпили в Разплащателна агенция в Монтана към Държавен фонд „Земеделие"
Партньорството, както вертикално - с Европейската комисия, така и хоризонтално - с всички бенефициенти и социално-икономически партньори, е основен принцип на работа и ключ към реализирането на успешни проекти по Програма за развитие на селските райони, съобщи Диана Трифонова от Министерство на земеделието и храните по време на второто издание на Международен икономически форум „Дунав", който продължава и днес в Монтана.
Тя представи и различните мерки по Програмата за развитие на селските райони - за изграждане на конкурентноспособно земеделие, устойчиво управление на земите и дейности по опазване на околната среда, дейности, насочени към селските общини. Трифонова отбеляза, че в България от 264 общини, по последната мярка са избираеми 231 общини, а именно общини, в които главният град е с не повече от 30 000 жители.
Трифонова направи преглед на заинтересоваността към различните проекти, като съобщи, че интересът към проекти, насочени към подобряване на икономическата стойност на горите и превръщането на полупазарни стопанства към пазарни е изключително слаб, за разлика от проекти по мерките модернизиране на селските стопанства и създаване на стопанства за млади фермери, по които има съответно подадени около 2 хиляди проекта, и над 5 хиляди.
Общо над 1065 проекти предложения са постъпили от областите Видин, Враца и Монтана, съобщи Петър Петров, главен експерт в Разплащателна агенция - Монтана. Той даде и конкретни данни за общините, като подчерта, че най-голям интерес е отчетен към мярката за създаване на стопанства за млади фермери - 220 проекти предложения от Монтана, 139 - от Враца и 206 от Видин. По възможностите за подпомагане на превръщането на полупазарни стопанства в пазарни в Монтана и Враца е индикиран слаб интерес - 8 и 10 проекта, докато във Видин броят на проектните предложения е 89, което е много над средното за страната.
Община Монтана изгражда модерна индустриална зона - Технологичен парк, която е с много благоприятно местоположение за потенциални инвеститори - на около 100 м от международния път Е 79, и 75 км от пристанище Лом и 120 км от летище София. Технологиченият парк представи Деян Димитров, представител на община Монтана. Той съобщи, че паркът разлолага с 16 парцела, което представлява добра възможност за привличане на чуждестранни инвеститори, като им се предложи готова инфраструктура.
Успешен проект между общините Бяла Слатина, Оряхово, Борован и Роман за укрепване на връзките, подобряване на услугите и подкрепа на местните инициативи е реализиран в рамките на Програма за развитие на селските райони по проекта ос 4 - ЛИДЕР, съобщи Несрин Донева от Агенцията за икономическо развитие във Враца.
Белоградчишките скали - възможност за привличане на чуждестранни инвеститори в Северозападна България
Белоградчишките скали представляват потенциална възможност за привличане на чуждестранни инвеситори в Северозападна България, съобщи Емил Цанков, кмет на Берковица по време на панела „Развитие на туристическия продукт в региона" по време на второто издание на Международен икономически форум „Дунав". Развитието на инфраструктурата и популяризирането на природните забележителности може да помогнат при стимулиране на бизнеса в района.
Призив към туроператорските агенции за показване на забележителностите на Северозападния регион отправи Иван Иванов, зам.-кмет на Община Берковица. Той посочи като сериозен недостатък не добре развитата инфраструктура и необходимостта от нейното подобряване. Берковица, Вършец, Враца, Монтана, Видин са на сравнително близки разстояния и предлагат интересни забележителности - Врацата, Магурата, пещери, манастири, които биха стимулирали туристическото развитие на региона и биха привлекни чуждестранни инвеститори.
Панелистите се обединиха около становището, че държавата, общините, неправителственият сектор, медиите и компаниите трябва да работят заедно за подобряването на инфраструктурата и икономическия облик на Северозападния район, защото той има потенциал за развитие.
Според делегатите на Форум „Дунав" общините са най-засегнати от кризата
„Общините са най-засегнати от кризата" - това заяви Христо Михайловски - изпълнителен дир. на Българската агенция за кредитен рейтинг на Международния икономически форум в Монтана. С 26 % са намалели инвестициите, а със 7 % собствените приходи. Темата за предизвикателствата пред финансирането на частни и общински проекти в условията на глабална рецесия предизвика голям интерес сред участниците във форума.
Възможности за финансиране на общините предложи Калина Пеловска от „Финансиа Груп", които си партнират с австрийска държавна банка. Добра алтернатива за финансиране са общинските облигации. Вече има реализиран такъв проект в община Каварна. Според г-жа Пеловска облигационния кредит има предимства пред банковия, защото лихвите са по-ниски и не се изисква обезпечение. Освен това схемата на изплащане е по-гъвкава. Това, което е необходимо да направят общините е да вземат решение на Общински съвет и да наемат инвестиционен посредник. Инвестиционните проекти, които би могла да финансира „Финансиа Груп" са: изграждане на социални жилища, пътна инфраструктура, образователни проекти и такива в областта на алтернативните източници на енергия.
„Повече от половината на финансовия ресурс на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" вече е активиран", заяви Пламен Гиргинов от Министерство на труда и социалната политика. Бюджета само на тази програма е 1 млрд. 213 мил. евро. Седем милиарда ще вллязат в страната ни за 7 години за подобряването качеството на живот. Най-трудното, според Пламен Гиргинов, е не писането на проекти, а надвишаването на разходите.
На форума се изразиха мнения, че България не достатъчно ефективно използва европрограмите. Общият процент на платените пари към 30 септември е едва 2 %. Най-голям е интереса към мярката „Млад фермер", а най-нисък към „Създаване на организации на производителите". Според участниците това се дължи на трудното обединяване на българите. „От бенефициенти на европейските програми се превърнахме в потърпевши на европейските програми", каза представителят на Майкрософт България Деян Иванов.
Според него основният ни проблем е ниската производителност на труда, която е свързана с информационните технологии. В сферата на информационните и комуникационните технологии спадът е около 30 % - значително по-нисък от този в другите отрасли на икономиката. Майкрософт имат одобрени проекти за 10 мил. по различни програми, но според техния опит най-добре засега работи Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси".
Регионалното сътрудничество между България, Сърбия и Румъния обсъдиха делегатите на Форум „Дунав"
Представители на местните власти и неправителствени организации от Сърбия, Румъния и България обсъждаха днес приоритети и проекти на международното и трансгранично сътрудничество. Това беше втората сесия на Международния икономически форум "Дунав", който се провежда в Монтана. „Подобни мероприятия са изключително важни,за да се съберат на едно място държавни и бизнес-организации за установяване на партньорства" - заяви Емилиян Енев - изп. директор на Българо-румънската търговско промишлена палата. Децентрализацията е много важна, особено в тези региони, които са в периферията.
Основен проблем и на двете страни е концентрирането на инвестиции основно в столиците. Букурещ привлича 64 %, за разлика от Североизточния район, където инвестициите са едва 1 %, стана ясно на форума. В Румъния има регистрирани над 1000 фирми с българско участие, а стокообмена между двете страни за тази година е 411 мил. евро. „България има положителен търговски баланс с Румъния, което е признак за свиването на индустриалния сектор" - заяви още Емилиян Енев.
Представители на търговско-промишлените палати на Долж - Румъния, Зайчар - Сърбия и Враца очертаха трансграничното сътрудничество по което работят от няколко години. И трите страни имат еднакви проблеми в условията на глобалната криза: висока безработица, лоша инфраструктура и спад в производството. Очакванията от правителствата са да се вземат мерки за подкрепа на регионалното и трансгранично сътрудничество. „ Регионите на Пирот и Монтана са доста близки по развитие, трябва да се адаптираме към кризата", каза областният управител на Пирот Горан Стаменович.
За увеличаването на бизнес - обмена между Румъния и България, в Долж се прави Регионален център не само за обмяна на информация, но и за предоставяне на продукти произвеждани в двете страни на Дунав. Той ще бъде открит на 23 октомври, съобщщиха представители на Търговско-промишлената палата в Долж. Братислав Джорджевич от палатата в Зайчар заяви, че са реализирани 3 съвместни проекта, добро партньорство е изградено с Берковица, Видин, Монтана и Перник, а Видин и Зайчар развиват и културен туризъм.
Раду Молдован от румънското посолство заяви, че двете страни с нетърпение очакват най-сетне да се финализира един от най-големите проекти, моста Видин- Калафат, с което и Румъния и България ще спечелят. „Въпреки кризата икономическите и политическите отношения между двете страни са много добри", добави още Раду Молдован.
Общините да инвестират в проекти за енергийна ефективност по време на криза
Новите промени в закона за енергийната ефективност предвиждат създаването на национални планове за развитие в сектора, 16% дял на енергията от ВЕИ до 2020 г., произвеждане на енергия, не само от ВЕИ, но и от всички отрасли, които имат отношение към енергийната ефективност, а именно от транспорта и енергията от отопление и охлаждане, каза Мария Минова, представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по време на второто издание на Международен икономически форум „Дунав".
Тя представи държавната политиката в областта на енергийната ефективност, като отбеляза, че съгласно Директива 2003/30/ЕС за насърчаване на биогоривата България е заложила да постигне 5,75 % от общото енергийно потребление на бъде от биогорива, и съгласно Директива 2001/77/ЕС 12% от общото енергийно потребление да бъде от ВЕИ. Държавната политика е насочена към опазване на околната среда, насърчаване на производство на енергия от ВЕИ и алтернативни енергийни източници, допълни тя. България има висок енергиен интензитет в сравнение с останалите страни от ЕС, отбеляза тя, което представлява сериозен рисков фактор по отношение на конкурентноспособността на нашата икономика. Минова заключи, че България разполага със значителни възможности за намаляване на енергийния интензитет, което би се постигнало с повишаване на дяла на енергия от ВЕИ и АЕИ.
Инж. Иван Хиновски представи интересен проект за оползотворяване на енергия от биомаса. Той призова общините да инвестират в енергоспестяващи проекти и проекти за енергийна ефективност, което освен че е целесъобразно с условията на криза, тъй като създава в дългосрочен план работни места, способства и за устойчивото развитие на общините, допълни той. Хиновски коментира и регионалните сметища, за които съществува възможност вместо да се депонират отпадъците, да се изгарят при нулеви вредни емисии и да се произвежда енергия за потребление и електричество.
Кредити за проекти с много ниска лихва отпуска Фондът за енергийна ефективност, съобщи негоният директор Димитър Дуков. Той поясни, че лихвите за общини са между 5 и 9%, а за корпоративни клиенти и физически лица между 7 и 10%. И двата вида заеми за с 5 годишен период, с фиксирана лихва за целия период и делът на собственото финансиране е между 10 и 25% от стойността на проекта. Фондът разглежда проекти на стойност между 30 000 и 3 млн. лв, като най-честите са проекти, насочени към саниране на сгради, топлинни изолации, модернизации на системи за улично осветление.
Той посочи като успешни примери болницата в Мездра, Медицинския колеж във Враца и др. До септември 2009 г, Фондът за енергийна ефективност е финансирал 74 проекта, от 148 подадени предложения, на обща стойност 30.6 млн лева.
