Емилия Масларова за резултатите от разговорите й във Великобритания и Ирландия за отваряне на европейските трудови пазари за българите в предаването „Седмицата” на Дарик в пряка телефонна връзка от летище в Европа.
Какъв отговор получихте във Великобритания и Ирландия по въпроса ще оставят ли отворен пазара си на труда за българи?
Това, което може да се каже с едно изречение е, че повече от сигурна съм, че ще се направи всичко възможно преходният период да не бъде първите две години, както беше за... в договореността в Европейския съюз, и смея да кажа, че аз съм обнадеждена сериозно от срещите, които проведох, защото в Лондон се срещнах с моя колега Джон Хътън, държавният секретар по труда и пенсиите, който веднага прие моето предложение ние да създадем до края на м. ноември междуведомствена работна група между Департамента по труда и пенсиите и Министерството на труда и социалната политика, така че, както се казва, още преди влизането ни в Европейския съюз да се мониторира както нашият пазар, така и пазарът на Великобритания, тъй като те имат притеснения от голямата емигрантска вълна, която е дошла от десетте, по-скоро от осемте.
Освен това той прие да бъде, да направи визита в България и самият той сподели, че ще направи всичко възможно да обясни на българските граждани, че това не е отношение към България, а просто напрежение на трудовия пазар във Великобритания. В Камарата на лордовете аз се срещнах с Комитета по разширяване на двете камари, с членовете, както и с представителите на Комитета на Европейския съюз на Камарата на лордовете, с лорд Дабс, и нещо много важно. Това, което чух от лорд Гренсвил, който каза - аз подкрепям България и считам, че решението на правителството не е правилно и ще направим всичко възможно да продължим дебата в тази насока. Разбира се, в Лондон имаше още много срещи. Аз трудно бих ви изброила сега всичките, но както с председателя на Британската търговска камара, както с медиите във Великобритания, както аз вече споменах в едно предишно предаване, в което се включихме с вас. С бизнеса за нова Европа и. . . бизнесмени ще дойдат може би още до края на следващата седмица.
Възможно ли е, госпожо Масларова, това решение за ограничаване на достъпа на българи до трудовия пазар на Великобритания да бъде преразгледано преди края на тази година и от 1 януари 2007...
Откровено, откровено казано за преди края на тази година общественото мнение не е подготвено. Още повече, че за мен беше доста дискомфортно, когато ми се задаваха въпроси, свързани примерно с един британски запалянковец, който беше осъден в България, какво ще правим с него. За това, че видите ли, имало няколко деца, които били жертва на трафик. С госпожа Джоан Райън, която е заместник-държавен секретар към Департамента по вътрешните работи на Великобритания, говорихме много директно, едно към едно, по тези въпроси. Действително трябва да кажа, че престъпността в България в никакъв случай не може да се счита, че е по-висока, отколкото в страните - членки на Европейския съюз. Даже обратно, в много случаи не е така. Това, разбира се, не трябва да ни успокоява. Но имам чувството, че поради общественото напрежение в страната поради наближаващи избори такива епизодични случаи понякога се тиражират в медиите, което не прави добра услуга на България, и това беше една от темите. Те разбраха, че България не е заплаха нито от криминогенна, така, почва. В смисъл такъв - източник на криминогенен трафик, нито пък ще направи някакъв сериозен натиск на пазара на труда. А що се касае . . .
А изяснихте ли какви процедури ще прилагат англичаните към българите. Ще се увеличат ли наистина таксите за разрешителни за работа, така че да се съберели 100 милиона лири, които да са за затягане на граничния контрол?
Те всъщност, те всъщност нямат още решение на въпроса. Сега ще се дебатира. Но в Дъблин, в Ирландия, при срещата си с министър Михол Мартин, който е министър на предприятиятя, на търговията и заетостта, той ясно и категорично каза, че няма да
се прилагат преходни мерки към българи, които вече са в Ирландия и работят, че също с него ще направим веднага съвместна работна група на експертно равнище, за да се мониторира, а в съвместната комисия по въпросите, за европейските въпроси на
двете камари в парламента на Ирландия, аз чух от Дон Лайдън, който е сенатор, който каза - аз ще предизвикам дебат по проблема, по въпроса с България в ирландския парламент, за да обсъдим веднага след изборите тези предвидени преходни мерки да бъдат. . . просто да бъдат премахнати.
Тоест, има нагласа в Ирландия. .. Разбира се, наближават избори. Всеки един политик се съобразява с мнението на своите избиратели. Аз бих казала, че в Ирландия има нещо, което също е основателно като тяхно притеснение. Те за две години… 240 000 емигранти на 4 милиона население, докато във Великобритания има 400 хиляди емигранти на 60 милиона население. Тоест, по брой емигранти на глава от населението Ирландия, така, те просто казаха - имаме нужда от пауза да се излезе на пазара на труда и, разбира се, откровено да ви кажа, аз навсякъде виждах моите колеги безкрайно притеснени, защото проблемът е вътрешнополитически на страните, а не проблемът е България. Трудно беше да се дадат доводи, с които да се каже защо България не…
Искам да Ви попитам. Казахте, че в Ирландия няма да има проблем за българите, които вече работят там, но съобщенията от Великобритания са, че тези българи,
които нямат разрешение за работа над 12 месеца, могат да имат проблеми.
Аз точно това споделих, че съм разговаряла и с госпожа Джоан Райън, и с господин Хатън, те са водещите фигури в това отношение. Те нямат още взето решение по този въпрос. Смятам, че нашето присъствие там, срещите и с медиите, и с бизнеса, и с влиятелни неправителствени организации, с Търговската камара, с Камарата на лордовете, всичко това дава основание да не се вземе това крайно решение. Поне аз така считам...
А ще има ли тестове за проверка на знанията и уменията, каквито планове също обсъждали в Англия. Говорихте ли за това?
Това действително е един много важен въпрос. Аз категорично се възпротивих и казах, че ако досега сме оскърбени, но не сърдити, от, нали, взето такова решение, то тогава действително бихме се разсърдили, защото това би приравнило българските граждани, членове на Европейския съюз, към граждани на трети страни, което в никакъв случай не отговаря на европейските договорености, които ние също спазваме.
А те какво Ви казаха?
Разбира се, приеха го като нещо, като нормален довод и като съвсем аргументиран отговор на евентуално прокраднали се намерения в тази насока. Но трябва да споделя, че всъщност всички приеха това, че трябва много спешно да се опознаем малко повече на базата на взаимодействие и на междуведомствени групи, защото понякога ми се задаваха въпроси, които трябва да ви кажа, че след като им отговарях, усещах, че те се чувстват дискомфортно. Тоест едно е нещата, които се тиражират понякога не съвсем основателно и се хиперболизират в таблоидите, съвършено друго е в реалностите, и, така, въпроси от типа на защо нямаме, къде е нашето вино или примерно имаме ли синдикати и работим ли със синдикатите, сами разбирате, че... така, още повече че ние сме втората страна в Европейския съюз, която има пакт за икономическо и социално развитие.
Казахте ли на англичаните и ирландците, че е възможно България да наложи ограничения пред техните граждани да работят в България?
Това, което считам, мое дълбоко убеждение, аз казах, че в България има такава нагласа, чуват се такива предложения, но считам, че най-добрият вариант е да търсим най-бързо да решим проблема и срокът да бъде намален час по-скоро на базата на тези междуведомствени контакти, дипломатически контакти, на базата на мониториране. Защото, когато на една мярка се отговори с реципрочна, винаги се засилва недоверието, а ние оттук насетне имаме още тепърва да извървим заедно един сериозен път, по който пък в Дъблин дебатирахме на форума, който беше организиран от европейската фондация. Форум, на който присъства и министър-председателят на Ирландия, и господин Расмусен, лидерът на Партията на европейските социалисти, и г-н Ван дер Пас, който знаете, че е генералният директор за труда със социални въпроси и равнопоставеност. Тоест, имаше и 12 министри на страните-членки на ЕС, синдикати от Европа, работодатели от Европа. Така че въпросът за това дали сме партньори или съперници се поставя много сериозно. И трябва да кажа, че Полша и други страни много сериозно защитиха България и контрираха позицията на част от...по-скоро на петнадесетте, като един резерв, една резервация, ако имат към нас, така, едно подозрение, тъй като те вече минаха по този път.
Със сигурност може би нямате пълната информация заради това пътуване във Великобритания, но какво знаете за Франция? Информацията в България е, че няма да се прилагат частично преходните... двугодишният преходен период. Не е всъщност много ясно ще има ли две години забрана и за Франция?
Откровено да ви кажа, аз докато не се срещна с колегите си, не бих искала да коментирам неща, които са изразени само и единствено в медиите. Шест, седем страни вече са казали, че няма да прилагат мерките, преходните. Това са Финландия, Швеция, Естония, Полша, Словакия, Чехия, Латвия. Нека да си направим ние нашите контакти, нашите срещи, нашите аргументи, да разговаряме на базата на подписани спогодби, на базата на правилата на ЕС, чак тогава аз бих казала това, а не искам да коментирам - това се чува или това се коментира. Ето, аз ви казах: министърът в Ирландия каза - няма да се прилага периодът за ирландци, работещи в България. Казвам го ясно и категорично. В Лондон обмислят въпроса и не са взели решение по този въпрос. Пак го казвам ясно и отговорно. Да коментирам Франция, преди да сме коментирали с моите колеги, ми се струва, че не би било коректно към нашите слушатели, а, разбира се, и към тези граждани на тези страни, които също се интересуват пък от своите пътувания към България. Ето, примерно, в Ирландия се притесниха, че, видите ли, ние ще преразгледаме санкциите си относно възможността им да закупуват жилища в България, след като те са наложили такава една рестрикция. На което аз казах, че ние сме последователни и предсказуеми в политиката си - не променяме ангажиментите, които сме поели.
България има трудови аташета, доколкото знам, в Брюксел, Берлин и Атина. Ще пращаме ли трудови аташета във всички европейски столици?
Да, България. .. сега предстои, след дни да замине трудово аташе за Мадрид. От Нова година ще има трудово аташе в Лондон и Дъблин, ще има и в Париж. Така че. .. разбира се, те са съветници по проблемите на труда и социалната политика. Това са хората, които ще помагат на българските граждани, които са на територията на съответната страна, и, разбира се, на гражданите в страната, в която са, когато те пътуват за България. Тоест, повече информация никога не е излишна. Още повече, аз в Лондон се срещнах и с българската общност и мога да кажа, че се връщам с доста сериозни намерения да правя сериозни проверки на фирми, тъй като се оказва, че доста нелоялно подхождат към нашите сънародници. Така че много е важно да има и такива хора, хора, които компетентно да могат да представят, да поднесат законите на гражданите, защото всеки не е длъжен да знае всичко в детайли, но пък, когато реши да си събере куфарите за някъде, трябва да знае, детайлно, там, където отива и това, което ще върши там.
Накрая, ако имате само минутка, един въпрос за бюджета, като преход към следващия разговор с финансовия министър. Ще продължите ли да настоявате пенсиите да нараснат още от 1 януари следващата година, а не от 1 юли, каквото е засега решението на правителството?
Това, което мога да кажа, е, че това e законово утвърдено в Кодекса за социално осигуряване. Значи, това е решение на българския парламент, че от 1 януари 2007 г. всички пенсии ще се индексират по швейцарското правило всяка година от 1 януари. Това е чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване. Така че тук не става въпрос за настояване, става въпрос да се реши ще се променя ли закон или не. Във вторник има заседание на надзорния съвет на НОИ. Това, което мога да кажа, че, разбира се, на базата на всички разчети ще се вземе и съответното решение. Но крайната дума ще има негово величество българският парламент.
Вашата позиция е да не се променя Кодексът за социално осигуряване. ..
Моята позиция е, че трябва да бъдем предсказуеми, стабилни и действащи по начин, по който гражданите да са спокойни, че веднъж приет закон няма да се сменя на всеки 6 месеца.
А по тази швейцарска система какъв трябва да е процентът на увеличението?
Процентът на увеличението е 50 процента от ръста на инфлацията плюс 50 процента от ръста на осигурителния доход. Но, общо взето, процентът е 8,5. И пак казвам, предстои заседание на надзорния съвет на НОИ, предстои българският парламент да разгледа въпросите. Разбира се, винаги има място в бюджета да се дебатира и да се коментира, и да търсим нещата, които са свързани със социалната Европа. Защото сега в Дъблин се коментираше, че не трябва да има социална деменция.
Да цитираме чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване: пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 януари с решение на надзорния съвет на НОИ с процент, равен на сбора.
Не, не с решение на надзорния съвет, по закон се индексират от 1 януари по швейцарското правило.
Да, 50 на сто от осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната година.
От инфлацията, да.
