“Всички ще са вярващи в неделя. И във петък всички бяха вярващи. Но в събота, в събота, в събота – кой е още вярващ?” - пита през далечната 1967 г. именитият български поет и писател Стефан Цанев. Съботата е денят на очакването и съмненията.
Очакване на изпълнение на думите на Иисус Христос, че ще възкръсне в третия ден и страх и съмнения дали това наистина ще стане. Съботата е последният ден от поста преди големия празник. Залисани в подготовката за Великден, ние често го пропускаме. Забравяме, че той е последната възможност да погледнем в себе си, да се покаем за съгрешенията си и да потърсим надеждата в очакваното възкресение. Защото възкресението е всъщност обещание за вечен живот след смъртта. Над вярващия смъртта няма власт, защото за него тя е просто врата, през която минаваш във вечния живот.
В съботата е погребението на Иисус Христос и слизането Му в ада при всички починали преди него. Защото до този момент раят е затворен дори за праведниците. Христос отива там, за да разкъса оковите им и да им отвори отново райските врати. Раят се отваря отново за човеците чак след възкресението на Христос.
На този ден сутринта в православните храмове се отслужва света литургия. Пасхалната полунощница е вечерта с начало в 23 часа. На нея за първи път се чува “Христос воскресе”. Следват утреня и света литургия.
