С едноминутно мълчание, придружено от сирените и клаксоните на линейки, във врачанската болница почетоха загиналите по време на изпълнение на служебния си дълг лекари.
На 15 август се отдава почит пред подвига и саможертвата на д-р Стефан Черкезов, спасил на 15 август 1963 година 47 пътници от горящ автобус и загинал от тежки изгаряния.
26-годишният тогава лекар е изхвърлен в канавка от взривната вълна след удар между автобуса, в който пътувал и камион, без наранявания. Катастрофата е станала между Горна Оряховица и Велико Търново. Той се връща да помогне на горящите в автобуса хора. Косата му пламва, а найлоновата риза, с който е облечен се стопява по тялото му, като му причинява дълбоки и обширни изгаряния.
Когато пристигат линейките, той продължава да помага за транспортирането на хората, като отказва той самият да бъде закаран в болница. Накрая в болницата казава:
"Колеги, оставете ме, аз и без друго ще умра. Гледайте другите пациенти". Рано сутринта на следващия ден - 16 август д-р Черкезов издъхва в страшни мъки в пълно съзнание. Последните думи към съпругата му са: "Кажи на татко, че не е харчел напразно парите си, за да ме изучи. И нека бъде горд с мен, показах се като истински лекар!"
Издирени са имената на още близо 130 лекари и медицински сестри, от които най-много хирурзи-50, в това число и д-р Недков от Враца, всички те починали по време на работа.
По инициатива на в. "Български лекар" от 2005 година, датата 15 август се отбелязва като ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг.
Докато персонала на МБАЛ - "Хр.Ботев", събрал се на входа на Спешния център, почиташе своите загинали колеги, докараха колабирала млада жена. Тя веднага беше приета в Спешно приемно отделение със съмнения за колапс, вследствие на обезводняване от жегите днес.
