В навечерието на Деня на християнското семейство и младеж - 21 ноември, в НЧ „Просвета 1925” - Мездра бе подредена Етнографска изложба „Кърпата в бита на българина”. тя включва над 50 различни по вид, предназначение и начин на изработка кърпи: сватбарски кърпи за уруглицата; кърпи за младата булка; кърпи за семейно-битовата обредност и обзавеждането на дома; кърпи за завиване на хляб; кърпи, свързани с трудовата дейност на българина - за оран или за жътва; кърпи за хорото.
Идеята за експозицията е на Милка Пухалска от Краеведското дружество при мездренското читалището, а кърпите са на членове на дружеството.
„Тя е с нас през целия ни живот - от раждането до смъртта. Дете се ражда, на бабата кърпа се подава, зажени ли се чедо - на годежа в кърпа е сложена я пендара, я пръстен. А на сватбата - за нея специални кърпи (пешкири ) се тъкат: за уруглицата, за ябълковото дърво, за кумата, за питата. Захване ли се хоро, как без кърпа! Ще извади момъкът кърпата от пояса, ще я размаха и ще заситни тежко мъжко хоро. Пак в кърпата е спечеленото от гурбета.
По оран, по жътва - ще изтрие потно чело стопанина, за да си направи сянка, да повее хлад, да покрие храната. А застрои ли се дом, на покрива, на кръста ще вържат майсторите кърпа и китка, та да е честит и благословен домът и стопанинът. Може ли хлябът да не е завит в чиста кърпа - по кърпата познаваш стопанката на къщата.
А тя, българската жена, е вълшебница. Седне ли на стана да тъче, цяла приказка пресъздава: ще мине през цветната пролет, оттам слънчевото лято, богатата есен, снежната зима, всичко това ще премисли и втъче в бялата нишка - това е частица от мъдростта на земята. Тя предава собствени усещания и представи, интересни хрумвания и фантазии, въображение и магия. Българката създава своето изкуство по неписаните закони на красотата. Мотивите и формите, завещани от майките и бабите, се обогатяват, всяко поколение вплита и вписва своя почерк, фантазия и присъствие.
Кърпите имат както обредна, така и битова употреба. Кърпите за всекидневна употреба са цветни, линирани, с красиви шевици и мотиви. Тези, които се използват при обреди, са с по-богата декоративна шарка. Изработени са от лен, коноп, памук, свила. Богата и различна е кърпата, в нея е втъкана различна символика,фигури, цвят, наводки, със и без дантела. Ще я намерим на скрина, на портрета, украсила огледалото, на люлката, на стомната, на главата - навсякъде. Тя е и последната, с която се покрива лицето на покойника, тръгнал си от този живот.
Красива е кърпата в българската къща - различна по големина и предназначение, по цвят и шарка - уникална за всеки дом. Отразява безгранична фантазия от багри и плетеници - чудеса, сътворени от ръцете на стопанката. Тя ни служи за ежедневна употреба, създава уют и топлина. В пешкирите, използвани за различните обреди, са втъкани символи и послания, закодирани са пожелания и вълшебства. Трябва да умеем да разгадаваме шарките, плетениците, фигури, цветове - всичко има свое значение. Защо точно това и защо е така?“
