Дни преди да се навършат 140 години от приемането на Търновската конституция, ученици от Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия в Монтана подариха копие на Браилското знаме на историческия музей в града. Инициативата е на историка Йордан Герасимов.
Първообразът на българския флаг е изработен за шест месеца от Йолина Йорданова - учител по история в строителната гимназия. Заедно с учениците си, в присъствието на журналисти и гости, тя връчи репликата на светинята на директора на историческия музей д-р Ваня Иванова.
Петя Димитрова
Българското знаме е узаконено от учредителното събрание във Велико Търново на 26 март 1879 г. Видът му е точно определен в чл. 23 от Търновската конституция. Редът на цветовете е същият като на Браилското знаме.
То е извезано от Стилиана Параскевова през 1876 -1877. Стиляна е една от едно от трите деца на българския патриот, предприемач и търговец в Браила Иван Параскевов. Когато става ясно, че скоро ще започне нова руско-турска война той поема отговорността пред българския революционен комитет в Румъния да създаде знаме за българските опълченци.
Доставя от Виена плътен копринен плат - атлаз, малки естествени бисери и сърмени конци, специално изработена дръжка и метален връх. Изработката и извезването на знамето той възлага на по-голямата си 14-годишна дъщеря Стиляна. За модел на красивия везан коронован златен лъв тя използва металното лъвче-значка от четнически калпак.
Знамето е с размери 198 см дължина и 173 см ширина. Цветовете бял, зелен, червен са разположени хоризонтално. В развяващия се край е оформено като лястовича опашка. Върху зелената ивица на лицевата страна на плата със златни конци е извезан коронован лъв, висок 60 см, обърнат на лява хералдическа страна.
Над него в полукръг е избродиран надписът “БЪЛГАРИЯ”, а под символа на три реда е извезан следният текст: “Съ Божия воля и съ силата славного руского царя Александра ІІ-го Напредъ”.
В долния външен ъгъл на два реда са извезани името на девойката, градът и месецът: “Стилиана Ив. Параскевова Браила, 1877 г., априлий”. Отстрани платът на знамето е със заплетени памучни ресни: с бежов цвят по бялата ивица, зелени по зелената и червени по червената.
Знамето е приковано за дървена дръжка, която в горния си край завършва с две дървени сфери с различен диаметър, поставени една над друга. Върху тях е забит бронзов осмоконечен кръст, в основата на който има полумесец.
На 8 май 1877 г. в Плоещ Иван Параскевов, заедно с дъщеря си, лично поднася знамето на главнокомандващия Руската армия – великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на ІV опълченска дружина.
Знамето е развяно за пръв път на 30 август 1878 г. на военен парад в Пловдив по случай имения ден на руския император. След парада е запазено и по-късно прибрано в двореца на българския княз в новата столица София.
В днешни дни се намира в специалното хранилище на Националния военноисторически музей, заедно с други известни бойни знамена. Съгласно протоколните изисквания, Браилското знаме се изнася само при най-тържествени случаи - на Националния ни празник 3 март и на Гергьовден.
