Да си спомним за драматурга Драгомир Асенов

/ Петя Димитрова
Драматичният театър в Монтана носи името „Драгомир Асенов”. Днес се навършват 37 годни от смъртта писателя и повод да разкажем малко известни спомени за човека, дарен с талант и благословен да живее в интересни времена.

Драгомир Асенов е литературен псевдоним на Жак Нисим Меламед, роден на 15 май 1926 година в град Фердинан, /днешна Монтана/. След смъртта на баща му семейството се преселва в София. 10-годшният Жак е приет на издръжка в частно софийско сиропиталище. Там остава около 6 години и учи в Шеста мъжка гимназия.

През 1943 е изключен за антифашистка дейност и е изселен в Русе. 17-годишният юноша има активна гражданска позиция. С развято национално знаме той е начело 24-майската демонстрация срещу подготвяната от правителството депортация на българските евреи.

На площад Възраждане протестиращите са пресрещнати, разгонени и бити от жандармеристи и конни полицаи.  По-късно са арестувани близо 500 души. Още същия ден Елин Пелин отива на мястото и изразява възмущението си от насилието, последвано от протестно писмо до царя на 63 политици и общественици Необикновената манифестация разтърсва българското общество. Нещо повече, тя има и международен отзвук, защото вечерта на 24 май 1943 г. за нея съобщава и радио Лондон.

В Русе Жан Меламед завършва средно образование и започва работа в русенския вестник „Дунавски отечествен фронт”. През 1953 завършва висше образование „право” в юридическия факултет на Софийския университет. Става редактор на в. „Работническо дело”. Бил е редактор и главен редактор на сп. „Родна реч”, заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт”. Секретар е на Съюза на българските писатели (1971).

Под псевдонима Драгомир Асенов, Жак Меламед пише разкази, повести, романи и драми. Най-играните негови пиеси на театралните сцени в цялата страна са „Рози за д-р Шомов”, „Разходка в събота вечер”, „Горещи нощи в Аркадия”, „Професия за ангели”.

Писателят си отива твърде рано от този свят, на 55-годишна възраст, след тежко заболяване. В последните две години от живота си пише романа „Най-тежкият грях”, считан за автобиографичен и с последен дъх слага точка на откровението си - ръкописът „Елегия за едно женско сърце” (издаден посмъртно през 1984).

В последните си дни Драгомир Асенов отделя време, за да прочете и напише положителна рецензия за забранения впоследствие роман на Блага Димитрова „Лице”. Ето какво пише авторката в спомените си за него „Читателю, зад романа "Лице" стои едно невидимо, спотаено, мълчаливо лице - едно истинско човешко лице. Драгомир Асенов не доживя до излизането на романа, благословен от него. Първият екземпляр, още лъхащ на печатарско мастило, занесох на съпругата му”.

Драматичният театър в Монтана носи  името Драгомир Асенов от 1982-ра, година след смъртта на писателя. Траен спомен от срещата си с неговата съпруга Нора ни разказва Димитрина Борисова – директор на регионалната библиотека „Гео Милев” в Монтана до 2013 година.

Откъс от „Елегия за едно женско сърце”

„То е в дърветата, те са сини …. Ярко сини! Наоколо нормално, привично, а дърветата… дърветата са сини… И изведнъж цялата гама зазвучава по-иначе, грабва те… Защо? Защото сините дървета са оная капчица парадоксалност, без която няма да проумеем света,  а разумът остава в лоното на баналното, на посредственото…

Помисли само : както е животът сред безбрежната пустош на мъртвата химия? Парадокс… Какво е съзнанието без безбрежните превъплъщения на живота? Парадокс… Какво е любовта сред безбрежните приливи и отливи на съзнанието ? Парадокс… И въобще, какво са времето и пространството, материята и духът! Парадокс над парадоксите – стига да не си затлачил мозъка си с дивотиите на азбучните аксиоми!”