Великотърновските пещерняци подемат изключително амбициозна програма за възкресяване на уникалната наскална, църковна архитектура и средновековната Търновска художествената школа. За първи път от десетилетия се поставя въпроса за цялостно изследване на най-големия скален църковен комплекс в България, този на Ивановските скални манастири, съобщи ръсоводителят на ПК “Дервент” Евгени Коев. Средновековната обител до този момент не е изследвана цялостно. Въпреки, че е един от известните туристически обекти, то на посетителите от страната и чужбина се показва само една от няколкото скални църкви и почти нищо друго. Въпреки издадената литература до днес в нито една от книгите и брошурите няма пълно описание на това какво е представлявал Ивановския скален манастир, а най-подробното изследване на този уникален средновековен паметник си остава издадената преди 100 години творба на неуморния изследовател Карел Шкорпил, разказва той.
По неговите думи малцина са специалистите, които знаят за връзките между Ивановската скална обител и старопрестолния град. Обикновените туристи посещаващи обекта дори и не предполагат, че това което може да се види е образец на върховните достижения в архитектурата и изобразителното изкуство на търновската художествена школа, а и в преобладаващия брой брошури уникалната стенопис се представя като образец на византийското „Палеологово” изкуство. В същото време почти нищо не се знае за наскалната архитектура в района, подчертава Евгени Коев.
За да поправят тази несправедливост от ПК „Дервент”, подкрепени от най-активните членове на Ученическия спелеоклуб, сформиран от три години в Професионална гимназия по туризъм „Д-р В.Берон”, са подели инициативата за подробно проучване на Ивановските скални манастири. Повече от година спелеолозите са събирали информация за обителта. Проведена е и проучвателна експедиция в района. Преди дни приключи и първата комплексна експедиция за картиране на част от скалните църкви.
Резултатите от нея са повече от обнадеждаващи, разказа Евгени Коев. Картирани са основните части на двата най-малки скални комплекса – „Господев дол” и „Белберницата”, като за първи път може да се направи реална възстановка с обяснение на предназначението на отделните помещения на манастира. Констатирани и документирани за първи път са характерни архитектурни особености в комплекса на „Белберницата”, които променят цялостната представа за значението на тази част от обителта. За първи път са засвидетелствани уникални абсидни всичания в една от главните църкви в района, които биха променили досегашните тези за вида и обхвата на манастирския комплекс.
Желанието на спелеолозите е да продължат проучванията и като окончателен продукт след около година да може да се представи за първи път на туристите в района и страната достоверна информация за обхвата и вида на този уникален средновековен паметник. За да осъществят целите си и да бъдат картирани останалите пет непроучвани манастирски комплекса, спелеолозите са предвидили провеждането на още минимум четири експедиции за което ще им е необходима и допълнителна подкрепа.
С инициативата си пещерняците са убедени, че подпомагат кандидатурата на Велико Търново за културна столица на Европа през 2019 г. и едновременно с това да възродят един уникален туристически обект, който да бъде съхранен за бъдещите поколения.
