Възможно е Домът за хора с умствена изостаналост и зрителни проблеми във великотърновското село Пчелище да бъде закрит. Това каза пред журналисти във Велико Търново заместник-министърът на труда и социалната политика Росица Димитрова. По думите й, според анализа на Агенция „Социално подпомагане”, той е предложен за прекратяване на дейността .
„Базата в социалното заведение е вече амортизирана. Преди повече от 20 години тя е била номер едно по условия за предоставяне на услуги за тази целева група. От гледна точка на съвременните изисквания, обаче, Домът вече не е в нормите за този вид услуга. Сградата е собственост на Съюза на слепите, който очевидно няма средства да я поддържа. Община Велико Търново няма право да прави капиталови разходи, тъй като не я притежава. По тази причина администрацията в старата столица не може да кандидатства и за европейско финансиране, чрез което да се подобрят условията в дома в Пчелище. Това ще наложи да се създаде нов модел за деинституализацията му. Той ще включва изграждане на два центъра за настаняване от семеен тип с капацитет от по 30 души във Велико Търново и съпътстваща услуга, която да осигурява всичко останало, необходимо на хората с намалено или липсващо зрение от това социално заведение. Възможно е част от тях да се върнат по родните си места. Опитът ни обаче показва, че те трудно се прибират при семействата си. Според мен най-много до 20 души биха напуснали община Велико Търново”, коментира зам.-министърът по труда и социалната политика.
Росица Димитрова отбеляза, че общините трябва да се запознаят с анализа на Агенция „Социално подпомагане” до 11 август и да имат становища. След като стане ясно къде ще се изгражда нова социална инфраструктура, ще се коментира и идентифицирането на терените и сградите, предвидени за социалните услуги. „По отношение на възрастните хора имаме огромен дълг във връзка със забавяне на утвърдения първи 5-годишен план по деинституционализация на услугите за възрастни хора и хора с увреждания в изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа, която е приета още през 2014 година и е с времеви хоризонт до 2020 година. Това е първият период и се надявам до 2034 година, в следващите периоди, тази деинституционализация на услугите да предостави един по-завършен модел и създадена мрежа от социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания“, каза Росица Димитрова.
По думите й в момента на сайта на Агенция за социално подпомагане е качен анализ на всички тези социални услуги във всички български общини, които се финансират със средства от държавния бюджет. Той е направен на основата както на материалната база, така и на хората, които чакат настаняване в съответните специализирани институции. Въз основа на този анализ се очертават няколко групи чакащи за настаняване в подобни специализирани социални услуги. Първата голяма група са възрастните хора, които чакат да бъдат настанени в Дом за стари хора, следващата голяма група са хората с психични разстройства, следвани от хората с деменция, хората с умствена изостаналост, лицата с умствени увреждания, със сетивни нарушения и т.н. Приоритет в изпълнението на Националната стратегия за дългосрочна грижа си остава развитието на мрежа от Дневни и подкрепящи социални услуги. От една страна това са услугите в домашна среда към възрастни хора, а от друга страна – услугите, които се реализират с недостатъчно покритие в цялата страна. Това са Дневни центрове за стари хора, Дневни центрове за хора с увреждания и Центрове за социална интеграция за лицата с различни увреждания.
Росица Димитрова бе категорична, че политиките за хората с увреждания не са политика, която се изпълнява само и единствено от едно министерство. Това са политики на хоризонтално ниво и се изпълняват в партньорство, сътрудничество и поемане на конкретните отговорности във всяко едно от министерствата. Регионалното министерство е свързано с достъпността, общините също са ангажирани в съответната достъпност за хората с увреждания и осигуряване на равни възможности и активно включване, Министерството на образованието е свързано с покриване на образователните потребности на децата с увреждания, което е и основен конституционен приоритет, приоритет по Конвенцията на ООН и по Плана, който е приет от правителството за изпълнение на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. „По отношение на децата и семействата е направено много към настоящия момент- и като подпомагане, и като услуги. На базата на анализа на УНИЦЕФ, Световна банка и на добрите практики, които вече са видими в България, е дошъл моментът, в който всички заинтересовани страни по отношение закрилата и подкрепата на децата и семействата, да видят кое е полезното в изпълняваните до сега дейности и мерки в изпълнение на политиките и кое може да бъде променено, за да станат още по-видими резултатите в подкрепата на децата и семействата“, допълни зам.-министърът.
„Базата в социалното заведение е вече амортизирана. Преди повече от 20 години тя е била номер едно по условия за предоставяне на услуги за тази целева група. От гледна точка на съвременните изисквания, обаче, Домът вече не е в нормите за този вид услуга. Сградата е собственост на Съюза на слепите, който очевидно няма средства да я поддържа. Община Велико Търново няма право да прави капиталови разходи, тъй като не я притежава. По тази причина администрацията в старата столица не може да кандидатства и за европейско финансиране, чрез което да се подобрят условията в дома в Пчелище. Това ще наложи да се създаде нов модел за деинституализацията му. Той ще включва изграждане на два центъра за настаняване от семеен тип с капацитет от по 30 души във Велико Търново и съпътстваща услуга, която да осигурява всичко останало, необходимо на хората с намалено или липсващо зрение от това социално заведение. Възможно е част от тях да се върнат по родните си места. Опитът ни обаче показва, че те трудно се прибират при семействата си. Според мен най-много до 20 души биха напуснали община Велико Търново”, коментира зам.-министърът по труда и социалната политика.
Росица Димитрова отбеляза, че общините трябва да се запознаят с анализа на Агенция „Социално подпомагане” до 11 август и да имат становища. След като стане ясно къде ще се изгражда нова социална инфраструктура, ще се коментира и идентифицирането на терените и сградите, предвидени за социалните услуги. „По отношение на възрастните хора имаме огромен дълг във връзка със забавяне на утвърдения първи 5-годишен план по деинституционализация на услугите за възрастни хора и хора с увреждания в изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа, която е приета още през 2014 година и е с времеви хоризонт до 2020 година. Това е първият период и се надявам до 2034 година, в следващите периоди, тази деинституционализация на услугите да предостави един по-завършен модел и създадена мрежа от социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания“, каза Росица Димитрова.
По думите й в момента на сайта на Агенция за социално подпомагане е качен анализ на всички тези социални услуги във всички български общини, които се финансират със средства от държавния бюджет. Той е направен на основата както на материалната база, така и на хората, които чакат настаняване в съответните специализирани институции. Въз основа на този анализ се очертават няколко групи чакащи за настаняване в подобни специализирани социални услуги. Първата голяма група са възрастните хора, които чакат да бъдат настанени в Дом за стари хора, следващата голяма група са хората с психични разстройства, следвани от хората с деменция, хората с умствена изостаналост, лицата с умствени увреждания, със сетивни нарушения и т.н. Приоритет в изпълнението на Националната стратегия за дългосрочна грижа си остава развитието на мрежа от Дневни и подкрепящи социални услуги. От една страна това са услугите в домашна среда към възрастни хора, а от друга страна – услугите, които се реализират с недостатъчно покритие в цялата страна. Това са Дневни центрове за стари хора, Дневни центрове за хора с увреждания и Центрове за социална интеграция за лицата с различни увреждания.
Росица Димитрова бе категорична, че политиките за хората с увреждания не са политика, която се изпълнява само и единствено от едно министерство. Това са политики на хоризонтално ниво и се изпълняват в партньорство, сътрудничество и поемане на конкретните отговорности във всяко едно от министерствата. Регионалното министерство е свързано с достъпността, общините също са ангажирани в съответната достъпност за хората с увреждания и осигуряване на равни възможности и активно включване, Министерството на образованието е свързано с покриване на образователните потребности на децата с увреждания, което е и основен конституционен приоритет, приоритет по Конвенцията на ООН и по Плана, който е приет от правителството за изпълнение на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. „По отношение на децата и семействата е направено много към настоящия момент- и като подпомагане, и като услуги. На базата на анализа на УНИЦЕФ, Световна банка и на добрите практики, които вече са видими в България, е дошъл моментът, в който всички заинтересовани страни по отношение закрилата и подкрепата на децата и семействата, да видят кое е полезното в изпълняваните до сега дейности и мерки в изпълнение на политиките и кое може да бъде променено, за да станат още по-видими резултатите в подкрепата на децата и семействата“, допълни зам.-министърът.
